Лилипутите налазиха Гъливер...

Омръзна ми дечица на върлата номенклатура от върло социалистическо време, на които целият живот е минал под светлата петолъчка и благините на бащиците им, да ме учат на демокрация и свобода. Сини лебедчета от червени яйца. Когато тях са ги возили до детската градина с колата на ЦК, аз и такива като мен щапукахме до забавачката с ключа от къщи на врата. Когато правехме пакости, тях ги скриваха, нас ни наказваха. Когато ги приемаха в престижни гимназии и университети без класиране по буква "активни борци", ние се бъхтехме и четяхме до припадък, белким си извоюваме място след тях в сектора за "по-простите". Когато тях хранеха с месце и  екологични краставици от стопанствата "за Тодор Живков и приближени", ние ядяхме каквото има и... ако го има. Та тия сини лебеди, за които благините са падали от ЦК, а не са изработени с ръце и глава, постоянно ни обясняват, че в нашите души имало "печат със сърп и чук". И изобщо - че сме за боклука.
Току пред самата Нова година едни такива особи - Миленка Фучеджиева, Владко Левчев, Момчилчо Инджов, изпълниха фейсбук с гневни ругатни по повод на надпис в черквата "Св. Петка" в София, за който някой бил казал, че е от есето на Стефан Продев за Левски. На стената пишело: "... творческия гений на българския народ". Много соц. звучало и - представете си - комунист в църква! И следват едни вопли: "да си сложат Маркс, Ленин, Надежда Крупская и Сталин в църквата като икони" и "България ще се оправи, когато умрат живелите при комунизма". Да се чудиш откъде толкова злоба у наследничка на Фучеджиев, която иначе се самооценява като "гениална, обожаваща свободата и научила се в САЩ на толерантност". Не помня някога златният публицист на България Стефан Продев да е казал за себе си, че е гениален.
Не би си заслужавало изобщо да обръщаме внимание на поостарелия за 20 години пещерен антиомунизъм, ако в писанията на дамата не присъстваха два израза - "не познавам Продев, той не ме интересува" и "комунизмът на баща ми няма нищо общо с мен". Срамно би било да обяснявам кой е Стефан Продев, на дамата ще кажа само, че преди да плюе, е трябвало да се поинтересува кой е той - невежеството не оправдава никого, напротив. Защото Продев беше публицист, журналист и дисидент попътно, а същността му бе, че е един огромен, безпределен и неподчиняем Свободен Дух. Свободен и Дух с главна буква. Който с изправена глава винаги и неизменно върви срещу Злото, управляващото зло. Върви неистово, докато си счупи главата. Като всеки свободен дух. Не това, че си живял в САЩ те прави свободен. Особено, когато свободата се разбира по Суифт: "Лилипутите свободно налазиха Гъливер".
А по повод на фразата "нямам нищо общо с комунизма на баща ми" - тя е мерзка. Комунизмът в лошия смисъл, в който го употребяват, не е политически строй - той е състояние, мислене, което не търпи редом свободата на другия, не търпи интелекта и Духа. Докато в България не се научим да мислим един за друг, а не да се щамповаме, сталинският комунизъм ще бъде тук. 
Впрочем, ако не беше яростната защита на Стефан Продев и на неговото списание "София" за старините на София навремето, днес самата черква "Св. Петка" вероятно нямаше да я има...