Ликвидирането на бандата в Приморието

Анна Бондаренко, Олга Журман

Операцията "Вулкан-3" за залавянето на групата, заподозряна за нападения срещу милиционери, завърши в Усурийск. От четиримата, укрили се на третия етаж в един жилищен блок, живи останаха двама. Други двама съучастници в престъпленията, по данни на следствието, бяха арестувани по-рано. Разследването продължава.

Как се случи всичко
Операцията, в която участваха 300 силовици, продължи близо седмица. ОМОН тършуваше в горите, местността се наблюдаваше от въздуха с хеликоптери. По пътищата, свързващи приморските населени места, милиционери проверяваха подозрителните автомобили, на входовете на големите градове бяха разположени истински блокпостове.
Въпреки тези мерки групата от четирима души успяла да стигне до Усурийск, който се намира на 200 км от село Кировски, и дори да си наеме там апартамент.
Във втория по големина град в Приморието, на ул. "Тимирязева" 73, и да стане завършъкът. Когато в правоохранителните органи постъпила информация за това къде се намират предполагаемите престъпници, подстъпите към сградата (това е почти в центъра на Усурийск) бяха блокирани от милицията.
Жителите на близките сгради бяха евакуирани, милицията вдигна паркираните там коли, но не успя да махне тълпата зяпачи, застанала на относително безопасно разстояние.
Започнаха преговори. По високоговорител на бандитите беше предложено да се предадат. В отговор един от укрилите се в апартамента - смята се, че това е бил Александър Сладких, креснал: "Няма да се предадем!". След това се чули изстрели. Двама сътрудници на милицията били ранени.
Първият предал се бил Владимир Илютиков. Преговорите с последния останал в апартамента, Александър Ковтун, продължили почти 3 часа. Той се предал едва след като от Кировски докарали майка му. Тя, плачейки, помолила сина си да прекрати съпротивата. Заедно с нея дошла адвокатка, която извела младежа буквално за ръка.
Двама от бандитите се застреляли - Александър Сладких и Андрей Сухорада. Как точно е станало това - предстои да се разбере.

Групата

Бандата се е родила в приморските затънтени места, в селцето Кировски. Момчета се познавали още от деца, заедно се занимавали със спорт и играели... недетски игри.
Както се разбра, още 16-годишен, Андрей Сухорада стигнал до Москва на автостоп. Там открил единомишленици в забранената национал-болшевистка партия. Той лепял листовки, призоваващи към бойкот на президентските избори през 2004-а, а след това бил екстрадиран от правоохранителните органи обратно в Приморието.
- Бръсната глава - охарактеризираха Сухорада в милицията на Кировски район. Но с това се и ограничили.
Родителите на Сухорада се развели, когато той бил дете. Майката била заета със своя си живот, бащата - също. Бабата и дядото отгледали момчето.
Александър Сладких също бил възпитаван от баба си. Искал да стане военен, отишъл в армията, но по време на един от медицинските прегледи лекарката видяла на китките му белези - следи от неуспял опит за самоубийство. Така воинската му кариера бързо приключила. Според някои данни след това той избягал от частта, като взел оръжие. Между другото, в милиционерските сводки той е фигурирал като дезертьор.
Не много благополучна е била съдбата и на най-малкия в групата - Роман Савченко. Баща му навремето служил в милицията, но бил осъден за изнасилване на 8 години. Между другото, той не отрича, че синът може да има националистични позиции. Савченко-старши смята, че мотив за присъединяването на сина му към бандата може би е обида от милицията. Уж се опитвали да му припишат престъпление, което той не бил извършил.
Владимир Илютиков бил приятел на Сухорада, живеел е в пълноценно семейство, не бил лишаван от нищо. А след това се случила трагедия - при неизяснени обстоятелства загинал баща му. Тогава имало слух, че за смъртта му са виновни сътрудници на милицията.
Може би най-трудно обяснимо е защо е бил в бандата Александър Ковтун. Добро семейство, майката работи в съда, бащата - лекар.

Къде е коренът на злото

Сега, когато бандата е обезвредена, следствието трябва да открие причините на случилото се. Има няколко версии, но нито една от тях засега не се разглежда като основна.
Коментарите в интернет форумите и някои медии за "милиционерското безправие, подтикнало момчетата към въоръжена борба", не съответстват на действителността. Целта им е да окажат натиск върху правоохранителните органи. А правенето от тези хора на герои може да бъде много опасно. Ние трябва да открием и да анализираме причините и условията, подтикнали участниците на въоръжената банда към тези престъпления - заяви началникът на областното вътрешно ведомство Андрей Николаев.
По думите му по време на преследването на бандата в горите на Приморието са открити многобройни техни следи. Освен храна и дрехи са намирани оръжие, боеприпаси, експлозиви, а също така предмети с фашистка свастика и радикална литература.
Престъпниците извършиха много беди. Както съобщи старши-помощник на ръководителя на следственото управление в Приморския край Аврора Римска, според новите данни, първото си престъпление групата е извършила през февруари 2010 година във Владивосток. Заподозрените стреляли от кола срещу двама милиционери, когато те поискали да проверят документите им. В резултат на нападението един от милиционерите бил убит, другият - ранен.
След това бандата извършила обири, палежи в различни райони на Приморския край. Те също така извършили още няколко нападения срещу сътрудници на милицията. Така например на 27 май в село Ракитное бил убит дежурният в сградата на отделението на милицията. През нощта срещу 29 май на шосето Спаск-Далний-Вартоломеевка била обстреляна патрулна кола, един от милиционерите бил ранен. Следствието смята, че нападателите се надявали да вземат оръжието. Последният инцидент станал през нощта срещу 8 юни в района на село Хвалинка. Група неизвестни стреляла от автомат срещу двама инспектори на КАТ, дежурили на пътя. Те също били ранени.

За да няма слухове

Може дълго да се обсъжда тази история. Но очевидно е ето какво: в този случай приморските правоохранителни органи не са свършили както трябва информационната си дейност. Дори след края на операцията  към когото и да се обръщаха кореспондентите на "Российская газета", тях, меко казано, ги пъдеха като досадни мухи. Вероятно това беше продиктувано не само от навика "да се пази тайната", но и от нежеланието да се отговаря на неудобните въпроси.
Ето например опита да се представи Роман Муромцев за главатар на бандитите. А след това си признаха: "...Муромцев никога не е имал отношение към бандата".
"По следите на бандитите сме", твърдяха началниците на милицията по време на операцията. "И се оказа, че ги "докараха" до най-оживеното място - центъра на Уросийск. Нима не можеше да се приключи операцията в друго място?
На всички ни е ясно: да се убива милиционер, както и всеки друг, е престъпление. Но очевидно е и друго: правоохранителните органи трябва да предоставят на обществеността проверена, правдива информация. За да няма слухове.

Компетентно

Александър Сухаренко, директор на Центъра по изучаването на нови предизвикателства и заплахи за националната сигурност в Приморския институт за държавно и местно управление:
- Бащата на един от заподозрените казва, че в милицията спрямо сина му били използвани незаконни методи за въздействие. Тогава защо не се е обърнал към прокуратурата?
Сега е необходимо да се открият мотивите за случилото се, да разберем какво е накарало младежите да действат така. Един от вариантите е отмъщение, но тогава не е ясно защо са отмъщавали не на конкретните си оскърбители. Смятам, че има някой, засега в сянка, който може би е ръководил тези момчета.