Лихвено Елдорадо

Проф. Стефан СТОИЛОВ

Проверката (стрес-тестовете) на банките приключи с резултати, надминаващи всички положителни очаквания. Ключовият измерител на капиталовата адекватност на системата - съотношението на базовия собствен капитал от първи ред - СЕТ-1 (акции плюс натрупаните резерви и печалби) към рисково претеглените активи - RWA (раздадени кредити, акции, облигации, ДЦК и др.), е 18,9%. Това е значително над средните нива в Европа и четирикратно над абсолютния регулаторен минимум, който е 4,5%. Тези резултати доказват

стабилността на банковата система

Препоръчаните от БНБ мерки към няколко банки са сравнително лесно изпълними в рамките на година.
Особено впечатляваща е обявената за първите седем месеца печалба на банките - 909 млн. лв. При основателно допускане за подобна динамика и през следващите пет месеца, може да се очаква печалба за годината от 1,4-1,5 млрд. лв. (при условие, че част от печалбата не се скрие чрез заделяне на по-големи от необходимите провизии). Този резултат ще конкурира докризисните нива на печалба на банките (1,38 млрд. лв. за 2008 г.).
При сравняване на двете години трябва да се има предвид, че те попадат в две различни фази на икономическия цикъл. През 2008 г., при икономическа динамика от 5-6% ръст на БВП и високи темпове на увеличаване на кредитирането, годишният ръст на печалбата е около 22%. Сега, в 2016 г., при два пъти по-слаб икономически растеж и почти стагниращо кредитиране, системата ще може да отчете около 50% годишен ръст на печалбата.
Това благополучие на банките има своята цена. Тя обаче се плаща от техните клиенти - кредитополучатели и депозанти. Основната компонента на тази цена се формира от

големия лихвен марж

- разликата между лихвите по депозитите и кредитите. Вторият елемент са сравнително високите такси и комисиони, начислявани от банките.
И в годините на висок растеж на икономиката и голямо търсене на кредити (през 2007-2008 г. имаше нещо като бум на кредитирането), и сега, при стагниращо кредитиране, тази разлика между лихвите по депозитите и кредитите има изключително високи стойности: през 2008 г. - 6,3 процентни пункта, а през 2016 г. - 5,0 процентни пункта.
На европейските кредитни пазари лихвеният марж е 4-5 пъти по-малък, а в еврозоната в повечето случаи е под 1 процентен пункт. Видно е, че нито силната конкуренция на кредитния пазар тогава, нито свитото кредитиране сега не може да промени наложената практика на високи лихвени маржове. Така се гарантира високата норма на печалба на банките в България.
 
Домакинствата понасят основната тежест

от високия лихвен марж, тъй като лихвите по потребителските кредити и понастоящем са около 10%, а по жилищните заеми - около 5,5%, при лихва по депозитите около 0,8%. Претеглена за двата вида заеми, средната лихва е 7,9%. Тези числа говорят за лихвен марж от 7,1 процентни пункта (7,9-0,8). Получава се нещо като лихвено Елдорадо.
Прави впечатление и друго. В страни членки на ЕС, в които лихвите по потребителските заеми са относително високи и сравними с нашите, при жилищните заеми лихвите са значително по-ниски от тези в България. Това може да се разглежда като участие на банковия сектор в политиката за подпомагане на домакинствата в придобиване на жилище.
При фирмените заеми лихвите са по-ниски (около 4,6%), но и тук се формира приличен марж от около 4 процентни пункта. Да, лихвените нива и при тази група кредити се понижиха, но те остават все още високи, особено за малките и средните фирми.

Начисляването на неоправдано високата рискова надбавка

в кредитните лихви е една от основните причини кредитирането да стагнира, фирмите и домакинствата да ограничават тегленето на заеми. Това се отразява на обема и динамиката на инвестициите, на потребителското търсене. Крайният резултат е ограничаване на възможностите за по-висок икономически растеж.
Основният аргумент за поддържане на тези изключително високи лихвени маржове е твърдението за несигурната среда и произтичащия от това повишен риск за банките при предоставянето на кредити. Именно с това се оправдава и високата рискова надбавка в кредитните лихви. Обикновено като елементи на тази несигурна, рискова среда  се изтъкват

наличието на измамни схеми

несигурната законодателна среда, незащитеност на кредитора в редица случаи, допускането от някои банки на лоши банкови практики.
При всички възможни сравнения с повечето страни в ЕС няма да открием за България тежки отклонения в минус за страната по тези съставки на средата за банкиране. По използването на измамни схеми от длъжниците сме аматьори в сравнение с практиките в развитите кредитни пазари. Справка за законодателството в банковата сфера не показва чести изменения, а през последните години са налице основателни опити да бъдат защитени по-добре кредитополучателите (тъй като именно те са ощетени). Що се отнася до лошите банкови практики, самите банки трябва да са особено активни в рамките на своята общност и чрез натиск върху надзора на БНБ в борбата за тяхното премахване.
Извън всичко това има и един, бих казал,

железен аргумент против тезата за много високия риск

Ако средата е толкова рискова, колкото се представя от банките, голямата рискова надбавка към кредитните лихви би отивала за погасяване на последствията от банкирането в такава среда. А това би следвало да редуцира силно печалбата. В такъв случай сега постиганата от банковия сектор възвръщаемост от 13-14% би била само мираж, а не реален факт, на който могат да завиждат повечето сектори в българската икономика.
И да не забравяме - основната част от тази печалба напуска страната. Собствениците на 95% от банковия ни сектор са зад граница.