Лидерите на ЕС заложиха на по-строги бюджетни правила

Лидерите на ЕС постигнаха принципно споразумение за по-строги бюджетни правила в еврозоната, включително ангажимент за балансирани бюджети и автоматични санкции при високи дефицити. Ще бъде създаден фискален съюз от 23 страни, сред които е и България. Идеята на Херман ван Ромпой реформата да стане с протокол към договора не събра достатъчно привърженици. Правната форма на новата договореност ще е междуправителствено споразумение.
Според проект за декларация националните бюджети в еврозоната ще трябва да са балансирани, като този принцип ще се счита за спазен, ако годишният структурен дефицит не надхвърля 0.5% от номиналния БВП. В документа също така се казва, че това правило трябва да се приложи в националното законодателство като за това ще следи Европейският съд. Освен това се предвиждат автоматични санкции за страни, чийто номинален дефицит надхвърля 3 процента от БВП, освен ако еврозоната не реши друго с квалифицирано мнозинство от 3/4.
Документ за създаване на бюджетен съюз на еврозоната ще бъде подписан от 23 страни, съобщи на среднощна пресконференция президентът на ЕС Херман ван Ромпой, цитиран от световните агенции. "Документът ще се подпише от 23 страни, а други три съобщиха, че засега нямат нужния мандат за такова решение", отбеляза той. В съюза освен 17-те от еврозоната влизат и България, Дания, Латвия, Литва, Полша, Румъния. Чехия и Швеция също проявяват интерес, но е била нужна санкция от техните парламенти.
Засега само Великобритания отхвърли възможността да утвърди този документ.
Френският президент Никола Саркози първоначално съобщи, че Унгария също не е пожелала да участва в споразумението, но унгарски дипломат уточни по-късно, че страната му ще се посъветва с парламента, преди да вземе окончателно решение.
Лидерите на ЕС не успяха да се споразумеят за промяна на договора на ЕС с цел да се реформира еврозоната и затова се ориентираха към варианта за договор между 17-те страни от еврозоната и останалите желаещи да се присъединят. Споразумението между 27-те се провали, след като британският премиер Дейвид Камерън поиска отстъпки, които Германия и Франция не бяха склонни да направят. "Бихме предпочели да въведем промените чрез промяна на договора на ЕС, приета от всички 27 страни-членки на блока", посочи френският президент Никола Саркози." "Това не бе възможно заради позицията на нашите британски приятели", допълни той. Камерън отговори, че предложеното споразумение не е в интерес на Великобритания. "Затова не се съгласих. Позволяваме на останалите да направят това, което искат. Това е трудно решение, но правилно", заяви Камерън.
Британският лидер бе подложен на силен натиск от евроскептичните членове на неговата Консервативна партия, които настояха той да получи значителни отстъпки в замяна на подкрепата за реформи на договора на ЕС, които са политически деликатни за Великобритания.
Никола Саркози заяви, че новото споразумение ще включва френско-германските предложения в цялост и подчерта, че като се върви по междуправителствения път, няма да има "безкрайни забавяния", с каквито са свързани промените в договора на ЕС. "Последната дума от текста трябва да бъде написана до март. Искаме да се движим бързо", посочи Саркози.
Президентът на ЕС Херман ван Ромпой заяви още, че не е постигнато споразумение за еврооблигациите, които според някои анализатори са най-добрият начин за излизане от кризата в еврозоната. Германия се противопоставя категорично на това предложение, като самият Ромпой и Европейската комисия го подкрепят.
ЕС се отказа да принуждава частните банки да участват във финансирането на програмите за стабилност на съюза. Първоначално Германия настояваше частните банки да бъдат задължени да участват във всяка спасителна финансова помощ, плашейки пазарите и увеличавайки пазарния натиск върху валутата на еврозоната. "Първоначалният ни подход към участието на частния сектор, който имаше много отрицателен ефект върху дълговите пазари, официално приключи", посочи Ромпой. Президентът на ЕС обяви едно по-конкретно споразумение за централните банки на страните от ЕС, които ще заемат на Международния валутен фонд (МВФ) до 200 милиарда евро, които да се използват в подкрепа на проблемните страни от европейския валутен съюз.
Лидерите обещаха също така да ускорят с една година започването на дейността на новия Европейския механизъм за стабилност (ЕМС), който е на стойност 500 милиарда евро и ще влезе в сила от юли 2012 г. Предложенията временно да бъдат обединени средствата на този механизъм и 250-те милиарда евро останали в сегашния спасителен Европейски фонд за финансова стабилност, който иначе трябва да приключи през 2012 г., остават противоречиви. Лидерите от еврозоната посочиха в съобщение, че ще направят нова оценка по въпроса през март.
Президентът на Европейската централна банка Марио Драги определи като много добър резултат за еврозоната взетите до момента решения на срещата на върха на ЕС в Брюксел. Вчера той попари надеждите, че банката ще започне изкупуване на държавни облигации на страни от еврозоната и каза, че спасителният фонд остава основен инструмент.

Борисов отказа допълнителни пари за спасяването на Европа

България няма да участва в осигуряването на допълнителни средства за Европейския спасителен фонд, заяви министър-председателят Бойко Борисов в края на Европейския съвет, информира кореспондентът на БНР в Брюксел. Премиерът изрази надежда до март България да е готова с необходимите конституционни промени, предвидени в договореното в Брюксел фискално споразумение.
Припомняме, че това споразумение, включващо всички членки на ЕС без Великобритания, предполага участието на страната ни във внасянето в МВФ на 200 млрд. евро, което трябва да осигури на фонда допълнителни ресурси за справяне с кризата.