Личностите се сменят, идеалите остават

Юлия Пискулийска

Пред мене е мъж, плакал, защото знае "какво го чака българина" след тази "победа". Но и защото най-близки хора - съпругата му и брат й, са гласували за ГЕРБ.
Мъжете не плачат. Или не признават онова, което би се приело за слабост. Янко Сираков не скри болката си. В дългата ми журналистическа практика не така често срещам хора като него. Те не заемат висока позиция.

Но имат апостолска вяра

и всяка тяхна дума е магнетична. Представям си такива хора с високоговорител. Онова, което казват, няма как да не завладее, да не убеди, да не предизвика действие. Още нещо обаче, е много важно: такива хора не търсят високата позиция, нито показност, нито популярност. Единственото, което е смисъл на човешкия им порив, е да видят повече хора по пътя на техния идеал. Това е справедливата, социална държава. Тя не е утопия, убеден е Янко Сираков. Не се притеснява пред всякаква аудитория да сравнява социализма и капитализма. Излишно е да ви казвам в чия полза. Баща му е бил директор на текстилно предприятие в Самоков: "Беше от хората, които изградиха нова България, казвам това, без да се срамувам. Знае се как хората са газили в калта, каква нищета е била."
Младият мъж е

социалист по душа, земеделец по професия

Има собствена, наследствена земя в с. Продановци. Стопанство, което му позволява да храни семейството си. Трудът за него е "най-първата ценност". Също наследство от бащата. Но: "По-смисленият начин на живот", усещането за ценности преди "промяната" го е възпитавал не по-малко от бащата. Сега така възпитава децата си, Десислава и Михаил. Малкият разбира какво значи да си откъсне домат или чушка от градината, която е тяхна, в която всички влагат усилията си. "Искам децата ми да знаят какво е истински зеленчук, как се работи, как се произвежда. Ако искат да се занимават с това - ако не, ще знаят поне как излиза хлябът". И как едно производство може да бъде "свръхбиологично". Работливият човек за Янко Сираков е мярка -

работливият ще пробие всяка бариера

без да накърнява достойнството си.  Определя себе си като "типичен българин". Подвластен на титани като Левски и Ботев. Горд, че е българин. Че отстоява правото си на "социална държава". Макар и директор, бащата не позволява сина да се чувства различен от другите. Живеят скромно. Имат една счупена жигула, но нищо в отношенията им не е счупено. Сега дори с тъга си мисли за онова, което е било уютът в къщата им и което сега едва ли всяко семейство може да си позволи: вкусни, наши ястия, винаги първо, второ, трето...
Готов е да спори с всеки, който говори с пренебрежение за "Под игото". Това е любимата му книга. Част от всичко, което го кара да изповяда: "патриот съм". Имали са животни на село, извеждал ги е, чел е по полето Елин Пелин, Йовков. Е, и Карл Май, като всяко дете, което си отваря прозорец към силния характер, към природата и приключението.
Когато Георги Първанов е кандидат-президент, с Малинка все още не са семейство. Качват се на колата и я води в родния й град, Белоградчик, за да гласува за кандидата на БСП. И един глас е глас и не трябва да бъде загубен... 2006-а е. Първанов? Янко казва: "Личностите се сменят, идеалите остават". Ясно и точно.
"Мнението се преодолява с факти" - това е едно заключение, което е в основата на организационния път на младия човек. "Ако човек е честен, няма как да не види..." Да не види всичко онова, което "създава" като социални обстоятелства ГЕРБ.

ГЕРБ всеки ден опровергава всичките си обещания

за благоденствие. Съпругата на Янко Сираков може да оцени пристрастието на мъжа си към социалната идея, може да противопостави качествата на един човек с химерата за благоденствие. Сега тя е член на БСП. Един глас повече.
Янко Сираков е завършил специалността технология на храните. Като го слушам, съм склонна да мисля, че е минал курс по риторика, по актьорско майсторство - умее да говори, фразите не са кухи, интонациите  - съвсем на място.  Както казва народът за нещо, което се съживява - "вдига на крака" партийната организация в село Продановци. Възобновява я с трима стари членове на партията. Той е партиен секретар. Единадесет човека са. Но е много... Тук стигаме до разсъжденията на този убеден социалист, приел за рождена дата на организацията 9.9 - той винаги поставя акцент върху всичко, което според него е символ... Стигаме до разсъжденията за апатията. Не спира да си задава въпроса какво се случва и защо... Защо младите са безразлични към случващото се в държавата, защо мързелът надделява... Защо старите се умориха и не вярват. Идват поколения, които не уважават възрастните. Нямат страхопочитанието към мъдростта и опита. Към вярата им.

А вярата за него е нещо свещено

Тя е неотделима от принципите. Против комерсиалното общество е. Никакво "хващане там, където се вземат пари" по какъвто и да е начин. Против печалбарството е. Не само изповяда пътя на честността - върви по него и не се отклонява. Точният прочит на "да си честен" означава да си патриот. Отвращава го интригантството. Заедно с всички изисквания, които събира в своя неписан закон на честта, той изпитва истинска болка от загубеното, дори в малката родна територия - Самоков. Градът,  който е бил най-големият семепроизводител - вече не е. Няма ги познатите "самоковски картофи". "Семената не са наши"... Кое ли е наше в тази родина, която правителството ни продава на парче?
Малкият, Михаил, трябваше да бъде опериран. Предложих на Янко и Малинка да ги свържа с авторитети. Те приеха информацията някак неохотно. После разбрах, че не обичат никакво "ходатайство". Че се справят сами, като

вярват на себе си и на своя избор

Бяха се ориентирали по интернет, бяха обсъдили и бяха се спрели на специалист, който не познавам и който беше извън "моята листа от авторитети".
И като поставям Янко Сираков, човек от младите идеалисти в БСП срещу Цецка Цачева, виждам как тя може да изгуби. Тя самата признава, че членството й в партията - не смее да назове БКП - щяло да е добро за нейната кариера. Като свой плюс приема и това, че не е била "номенклатурен кадър". Но сега е. И уви, на партия, която

не съгради, а разгради построена България

Янко Сираков няма бодигардове, с които да опазва личността си. Няма видимото желание да бъде на показ, не се самоласкае, не иска да трупа самочувствие - освен онова, което е личното му усещане за себе си.
И освен всичко друго, за разлика от госпожа Цачева, той отдавна е осъзнал: "Личностите се сменят, идеалите остават".
               
Село Продановци

Благодарение на хора като Янко Сираков и днес традициите живеят в села като Продановци