Либералната идея навлезе в глуха улица

Наталия Нарочницка
историк

Аз съм живяла в Ню Йорк и познавам американския живот не от слуховете. Убедена съм, че тази едновременност и масовост на протестните действия, започнали от Уолстрийт, и разпространили се в Европа, са симптоматични. А у нас тези, които казват "с жиру бесятся" (капризничат от пренаситеност), не са прави - протестите са израз на това колко са болни западните общества. И са свидетелство, че съвременните демократични институции са престанали да регулират ключови взаимоотношения, както между основни групи от населението, така и между сектори на икономиката. Този протест, който се изля на улицата, говори за това, че хората са престанали да осъзнават своето място в обществото и държавата. Погледнете, масовите протести против едни или други правителствени реформи не се взимат под внимание. А цялата икономика - това са банки, банки и още веднъж банки.
Обикновеният човек, бил той на Запад или у нас, след като чуе размислите за кризата, ще реши: това е разговор за нещо, което е чуждо за мен - рейтинги, проценти, рекапитализация. Знаете ли, дори Форд би се учудил на много неща, ако живееше в нашите времена на финансови мехури.
Ако предприемачеството не носи отговорност за развитието и модернизацията на отрасъла, в който работи, а се ръководи само от принципа "ще донесе ли печалба, или не?", - това е задънена улица за всяко общество.
В следствие хората престават да усещат демократичните институции като защита. Това не е просто икономическа или финансова криза, това е криза на западния социум. Анализаторите и социолозите вече говорят за това.
Либералната идея, която през целия минал век се съревноваваше със социалистическата, след краха на последната започна да навлиза в глуха улица. В днешна Европа рационализма и материализма задушиха всичко останало, микрочипът измести Кант и Хегел, а хората са объркани. Затова, протестите, които започнаха от Уолстрийт, аз бих ги квалифицирала като гражданска реакция. Реакция на общество, което все повече се атомизира и престава да разбира, как самото то функционира.
Днес хората в цял свят, както и у нас, изпитват носталгия по социалната защитеност. Вярно, за нашата социална защитеност в миналото се налагаше да плащаме твърде висока цена. Затова, аз така мисля, не е възможно да се говори за завръщането към "социализма", и въобще, към каквито и да е "изми", аз съм против употребата на предишните термини. Но засега не съм готова да дам нови. Но в едно съм убедена: и светът, и Европа, и ние стоим пред изработването на нова идея за справедливост. Тя няма да бъде богоборческа, както социалистическата идея в течение на много векове, но ще обедини чувството за християнска солидарност на човека с ближния, с идеите за модернизация и свобода.