Левски накара да потрепери цялата империя

 Николай Ликовски и Илия Пехливанов

Пред членове на Троянския революционен комитет Левски казва:
"На моя лична отговорност заявявам: лъжете и крадете за народност! А който лъже и краде за своя лична облага, аз сам ще го промуша с моята кама..."
 Тази кама днес се съхранява в Националния военноисторически музей, предадена там от ловчанлии. Един младеж от Варна неотдавна поиска разрешение да я целуне.
"Ако трябва, ще станем ортаци и с Дявола" - изповядва Левски в едно от писмата си.
В Царацово се разисквали и въпроси относно политическото устройство на България. Левски ревностно държал да се установи републиканско управление. Той означавал паролите си с главните букви Д.Р. ("Да живее Републиката!"). Посочвал за пример Швейцария и още една страна - Америка. Казвал:
"Там хората си избират президент само за няколко години: ако им харесва - преизбират го, ако ли не - търсят си друг".
В Царацово (а не в софийските села) му е бил зададен историческият въпрос какъв ще стане, след като се освободи България: "Какъв ще станеш ти, бай Василе, когато се освободим?", попитал го веднъж Божил Ходжев в присъствието на Ангел Кънчев, Сава Младенов и Димитър Общи. Левски отвърнал:
"Когато се освободи България, за мен не остава вече работа помежду ви. Тогава аз ще да отида в Русия и ще съставлявам комитети, защото там, макар и да няма чалми, народът е потиснат от нас повече".
А неговият стар приятел и много доверен човек Иван Арабаджията разказва:
- Който от вас го помни, нека каже виждал ли го е някога тъжен. Винаги беше засмян и радостен, като че ходеше да калесва за сватба. Човек като Дякона не ще се намери! Кой друг можеше да създаде такава здрава организация - с тайна поща и тайна полиция, с правилници и наредби, та да накара да потрепери цялата империя...

(Из книгата на Владимир Игнатов "Бащата на апостолите. Спомени за Иван Арабаджията", изд. "Веда словена" - Пловдив, 1998 г.)                                                                       
 

Избира за свой небесен закрилник св. Игнатий Богоносец
       
Според православната традиция при замонашването си човек най-често избира за покровител някой голям светец от първите векове на християнството, чието име съвпада с неговото собствено име.
На 7 декември 1858 г. в Сопотския манастир "Св. Спас" младият карловец Васил Иванов Кунчев - по внушение на майка си Гина и на вуйчо си Хаджи Васил - поема пътя на Божи служител. С духовния си кръстник отец Кирил, изповедник на Рилския манастир, той определя като свой небесен закрилник св. Игнатий Богоносец. В карловското килийно училище, сетне в свещеническото класно училище на Стара Загора и в новосъздадения курс за свещеници той вече бил узнал за този светец, пострадал за вярата от император Траян, който го подхвърля на озверели лъвове, за да бъде умъртвен заради непреклонността си. Имал е възможност да направи съпоставка и с подвига на Игнатий Старозагорски - светогореца, убит от поробителя, за да бъде причислен към сонма на новомъчениците.
През 1864 г., навръх Великден, ръкоположеният преди пет години за дякон захвърля расото и поема пътя на бунта, като за няколко години изгражда единствената за ХIХ столетие революционна организация от 200 комитета, която чуждестранни историци, изследвайки Българското възраждане,  определят като революционно-демократична народна партия.

Св. Игнатий Богоносец. Възрожденска икона.

Той остава в паметта на българския народ с прозвището ЛЕВСКИ или ЛЪВСКИЙ, както се подписва самият той в писмата си.
Участници в Първата българска легия в Белград през 1862 г. твърдят, че той е наречен по този начин заради своя лъвски скок по време на военни гимнастически упражнения край Варош капия, предизвикайки истинско възхищение сред другарите си и у народния войвода Георги Раковски със своята храброст.
Но дали при утвърждаването на това название не е вграден и християнският култ за Богоносеца, и примера на старозагореца от Атон също? А могат да се открият и доста по-дълбоки основания за това.
Лъвът е неизменен древен символ на властта, както на Изток, така и в Европа. Бащата на историята Херодот описва нападения на лъвове над камили в похода на персийския цар Ксеркс I, западно от река Места :
"Никой не е виждал лъвове в тази част на Европа, която е на юг от Нестус, нито по целия континент. Но цялата област между тях е пълна с лъвове". 
Аристотел в своята "История на животните" и Плиний Стари в своята "Естествена история" също потвърждават съществуването на лъвове в споменатата област. И гръцкият историк от IV в. пр. Хр. Ксенофонт съобщава за лъвове в Македония по онова време. В наши дни край река Луда Камчия  са открити лъвски кости.
Лъвове има върху каменна плоча от ХI век, открита край Берое, върху печата на Второто българско царство, върху дрехата на севастократица Десислава от Боянската черква.
И върху печата на Българския революционен централен комитет (БРЦК).
А освен всичко друго според народното поверие на празника Игнажден започват родилните мъки на Божията майка...
Левски захвърля расото, но си остава вярващ християнин и при най-трудните обстоятелства на непрестанното си скитане из Българско - "навсякъде гонен, всякъде приет", проявявайки лъвско безстрашие.
На 6 февруари 1873 г., вторник, пазарен ден, Апостолът на българската свобода, приел приживе от народа сравнението с първите Христови ученици, се обръща под бесилото към своя изповедник поп Тодор, тогавашен предстоятел на  черквата "Св. Крал", с думите:    
"Отче, поменувай ме в молитвите си като дякон Игнатий!"
При реформата на календара датата 6 февруари се превръща на 18 февруари. Само след пет години, точно на същата дата,  според Санстефанския мирен договор България се появява отново като самостоятелна държава върху картата на Европа!
   

Народът го опява, народът го възпява

Не само над Софийско - над цяла България се носи камбанен звън в памет на Апостола. Въпреки това дълго време нашите кабинетни изследвачи на народното творчество са поддържали становище, че Апостола Левски е останал извън фолклорното съзнание на народа ни поради своята изключителност. Това тяхно убеждение се оказа прибързано и невярно.

През 1962 г. фолклористът Илия Манолов от Благоевград - един от организаторите на първия народен събор "Пирин пее", записва в село Полена край Симитли от Илинка Заякова народната песен "Е, комита, море, Васил Левски". Изпята от мъжки хор върху основата на неговия нотен запис, тя многократно е излъчвана по Българското национално радио.
Друга народна песен Илия Манолов записва в село Мулетарово - тя е посветена на предателството към Дякона. Изпълнява я камерният хор "Иван Кукузел" с художествен ръководител Таня Христова, без да й бъде направен студиен запис.

Лист от знаменитото тефтерче на Левски

През лятото на 1987 г. Младежката редакция на БНР и редакцията на в. "За буквите" предприеха символично пътешествие по повод на 150-годишнината от рождението на Левски с пътуващата книжарница "Матей Преображенски". Анета Янакиева записа на магнетофон десетина неизвестни песни за Апостола от Южна България. Те бяха представени документално в поредица  радиопредавания и включени в скромна книжка на Младежкото издателство от Мирослав Иванов. Понастоящем се съхраняват в личен архив, като се нуждаят от допълнителна техническа обработка.
Народният певец Данаил Кехайов от Несебър изпълнява народна песен от Стрелча.
Оказа се, че в Софийско са пети четири други песни.
Вероятно другаде съществуват и могат да бъдат документирани още песни за Васил Левски.
   
ВАСИЛ НА МАЙКА ГОВОРИ*

- Мамо ле, стара мамо ле,
мене ме хабер достигна
да идем, мале, да идем,
земята да разлюлеем,
българско царство да стане.
Майка му тихом говори:
- Да идеш, сине, да идеш
още на здраво да дойдеш
и да докараш, Василе,
църна робиня със робче
и биволица с биволче.
Васил й тихом говори:
- Мамо ле, стара мамо ле,
аз като, мале, отида
и жив нема да дойда -
млад ще да ме уловят,
та млад ще да ме обесят
във тая пуста София
на черна, мамо, бесилка.
Да слушаш, мале, да слушаш
гарван кога да заграчи
на наште порти големи,
тогаз ще мене да хванат,
ще хванат и ще обесят.
Па ойде Васил хайдуче,
седем години походи,
та си дружина поведе
по тая гора зелена.
Па си Василя хванали,
та закарали млад Васил
у тая пуста София,
та обесиха млад Васил
на черната бесилка.
Гарван грачи на порти.
Като го майка видяла
дребни си сълзи порони,
че си са Васил хванали,
хванали и обесили.

*Тази песен е  изпята от народната певица Бона Василева от софийското село Негован. Записана е през 60-те години на миналия век от проф. Стойко Стойков. Обнародва я Николай Ликовски във в. "Девети септември" (бр. 27 от 16 юли 1987 г.).
Певицата Найда Анджарлийска от село Войняговци е пяла две непознати песни за Левски. В село Долни Богров също е пята подобна песен.


Камбанен звън над България в памет на Апостола

"Обесването на Левски", худ. Борис Ангелушев


След като създава революционния комитет в Орхание (дн. Ботевград), през една есенна вечер на 1870 г. Левски идва в София. В една от стаите на училището при храма "Св. Крал" той основава комитет с председател Христо Стоянов, секретар Христо Ковачев и касиер Димитър Ножаров.
През тази своя обиколка Левски установява и първите си връзки с някои софийски села. Тогава той поставя начало на комитета в Костинброд и често отсяда в Драгалевския манастир, където бил игумен неговият другар от легията в Белград отец Генадий Ихтимански - Скитника. По време на втората си обиколка, придружен от отец Генадий, той основава комитети във Враждебна и Бистрица. Посещават също селата Илиянци, Требич и Мировяне. С тях е и Димитър Общи, с когото се отправят по-късно за Орхание и Ловеч.
На 2 ноември 1871 г. Левски и отец Генадий пристигат на коне в Биримирци и спират пред къщата на поп Георги Величков. Тогава те разговарят по тайни работи с някои от по-първите хора в селото - Нако Спасов, Петко Ристаков, Младжо Велев и Веле Митров.
Поп Георги свидетелства в спомените си:
"След една седмица, за празника Архангеловден, аз тръгнах по селото да светим вода и с мене тръгна по къщите да ми псалтва Васил Иванов Левски. Когато отидохме в къщата на Веле Митров, там заварихме паднал на конак Али ага тапиджията (чиновник в община, който издава документи - тапии, б.р.) с още други двама заптии. Тапиджията ни каза: "Домниче, вършете си работата, както си му е реда". И ние почнахме водосвета. Дяконът така сладкодумно четеше от требника, че който го слушаше, косата му настръхваше и от радост не можеше да не му потекат сълзи. Като свършихме водосвета, тапиджията каза: "Машалла, момче, халал да ти е вярата и майчиното мляко". И го попита откъде е. Без да се стеснява, той отговори: "От Карлово съм, ага, избягах от тоя Левски и затова съм тъдява, пък и книга малко знам - може и даскал да стана". Като се сбогувахме, тапиджията каза: "На добър път да ви води Господ!"
Празничен ден е този - вечерта хората са се събрали на гости да хапнат на скромна трапеза, да пийнат... С пламенно слово Левски въодушевява съзаклятниците и те като омагьосани повтарят след него огнените слова на клетвата, целуват револвера, евангелието и кръста, а после и десницата на Апостола. За председател на комитета е избран поп Георги, а за касиер Геле Китов. Скоро след това хората се свързват с комитетски дейци от околните села. Събират членски внос и "харизмо" (дарения).
На следната година Геле Китов и някой си Донко от село Погледец отнасят на комитета в Букурещ солидна сума пари "за народни работи и дела".  
След залавянето и осъждането на Левски става ясно, че той ще бъде откаран в Цариград. В Биримирци пристига отец Генадий и споделя плана за неговото освобождаване. Според него Кола Новачки, Веле Митров и Младжо Велев потърсват комитетски хора от Слатина и Долни Богров и заедно отиват до Вакарел да освободят Левски. Страхувайки се от нападения и бунтове, обаче, софийският мютесариф изпраща телеграма до Високата порта и оттам решават Левски да бъде обесен в София.
На връщане тримата шопи присъстват като очевидци на обесването и се прибират сломени и посърнали в Биримирци. Там вече били узнали новината. Събират се в механата и Кола Новачки мрачно разпоредява всички да отиват по домовете си.
 След малко над притихналото Софийско поле и над цяла поробена България се понася камбанен звън. Със сълзи на очи старият псалт Кола удря камбаната на черквата, в която е пял Левски...


Голям събор на 19 февруари и на 18 юли

Всяка година на 19 февруари в Манастира с 40-те извора "Св. Петка" в Родопите над Асеновград става единствен по рода си народен събор в памет на Апостола.
Жените от карловското село Войнягово, където Левски е учител две години след разкалугеряването си, носят цяла година след смъртта му черни забрадки, жалеейки го като най-близък човек. На Гергьовден става в негова чест годишният селски събор.
Народен събор става на рождения ден на Левски - 18 юли, в село Ябълково край Марица, където на строежа на Барон-Хиршовата железница Левски основава първия интернационален комитет на Вътрешната революционна организация с участието на чешките инженери братя Прошек и полския граф Домбровски.
Географският център на България е отбелязан с каменен знак при гроба на Гина Кунчева - майката на Левски, до черквата "Св. Богородица" в Карлово, поставен през 30-те години на ХХ век.
Родопчанинът Згуро Згуровски от Широка лъка е запаметил от свой учител любимото песнопение на Левски "Достойно есть", което е реставрирано и изпято от камерния ансамбъл "Иван Кукузел" и издадено за пръв път през 1976 г. на грамофонна плоча.


Неизпълнен дълг, вина и много въпроси

На 6 февруари - в деня, когато по календара на ХIХ век отминава във вечността Апостола на българската свобода - в препълнената първа зала на Софийския университет "Св. Климент Охридски" историци от цялата страна се събраха на разговор за 140-ата годишнина от процеса в София и гибелта на Васил Левски. Обсъжданията водеше доц. Пламен Митев, декан на Историческия факултет и заместник-председател на Общобългарския комитет.
Проф. Дойно Дойнов представи процеса в София през 1872 г. в светлината на османотурските документи и на новооткритите дипломатически донесения. Доц. Пламен Митев засегна неизяснени и спорни въпроси по Арабаконашкото приключение и поведението на Димитър Общи, на подсъдимите и на Васил Левски пред Извънредната следствена комисия. Темата бе продължена от проф. Иван Стоянов и ст.н.с. Огняна Маждракова-Чавдарова.
Директорът на градския музей в Пирдоп д-р Иван Иванов изложи своите изследвания за изповедника на Левски поп Тодор Митов. Доц. Димитър Цанев изнесе доклад на тема "София в полезрението на европейската дипломация през 70-те години на ХIХ век".
В заключение Елинка Бояджиева представи паметните места в София и Софийско, свързани с дейността и гибелта на Левски.
Кръглата маса завърши с общото убеждение за неизпълнен дълг, за вина към Апостола, но и с огромна почит и преклонение към делото му. Освен това - и с много въпроси, които чакат своя отговор.