Левицата в Испания срещу подема на авторитаризма

Настоящето испанско правителство, съставено от Социалистическата партия и "Унидас Подемос" (УП), е едно от най-добрите в историята на страната. То успя да възстанови и установи социална мрежа за сигурност, която макар и да не е идеална, все пак е животоспасяваща за много семейства. Изправи се пред невиждани досега проблеми като пандемията от КОВИД-19 срещу една здравна система, отслабена от суровата консервативна политика на Народната партия (НП). Наскоро еврофондовете позволиха на правителството да наложи един от най-експанзивните и прогресивни бюджети в историята. 

Откакто то дойде на власт, авторитарната десница твърдо заложи да го свали. В действителност тя има две стратегии. Първо описва правителството като "Франкенщайн", защото е отворено за диалог и е готово на споразумения с националистическите партии. Второ, използва традиционните тактики като всяване на страх от червените, наблягайки на заплахата, идваща от комунистите в УП. Тези притеснения често са преувеличени, защото трябва да имаме предвид, че те от години предпочитат социалдемократическия проект. 

Всъщност договорката между социалистите и УП включва много елементи на прогресивни политики, които двете партии споделят, в това число разширяването на социалната мрежа за сигурност. Но докато най-доброто противопоставяне срещу разпространяващия се авторитаризъм може да е засилване на здравеопазването, Испания не е останала незасегната от крайнодясната популистка вълна, която залива Европа. Досега не можеше да се приведат факти за такова твърдение. Но това бе подвеждащо, защото крайнодесните избиратели гласуваха за консервативната НП до появата на крайнодясната Вокс.

За да разберем какво се случи трябва да се върнем към изненадващия резултат на изборите в Андалусия в края на 2018 г. Тогава социолозите не можаха да предвидят, че Вокс ще постигне такъв завиден резултат в исторически социалистически район. Либералната партия Сиудаданос трябваше да избере вида управление. Противно на всички очаквания избирателите подкрепиха нова администрация, където Вокс играе ключова роля. Това беше началото на края на Сиудаданос: договорка между либерална и крайнодясна партия е противоречие, което не можеше да продължи твърде дълго. Макар стратегията да проработи в началото и Сиудаданос постигнаха много висок резултат на парламентарните избори през април 2019 г., успехът накара тогавашният председателят на партията Алберт Ривера да си помисли, че измествайки партията още по-вдясно, ще измести и НП.

Колапсът на центъра

Както можеше да се предвиди, стратегията му се превърна в голям провал и доведе до видимото изчезване на единствената испанска либерално-центристка партия на изборите през ноември същата година. От този ден нататък политическата динамика в държавата се промени. Сега НП се опитва да се състезава с Вокс за крайнодясното пространство. Например тя започна да използва сходна реторика "за враговете на Испания", намеквайки за партиите, подкрепящи независимост и противопоставяйки се на Педро Санчес по много въпроси, сред които здравеопазването и мигрантската политика. Исабел Диас Аюсо, една от най-влиятелните жени политици в НП и премиер на автономната област Мадрид, даде идеалния пример за това. Тя призова към свобода "за жителите на Мадрид", отказвайки да взема необходимите мерки срещу превръщането на района в един от най-засегнатите от пандемията. 

От своя страна Вокс, описа испанското правителство като "престъпно". На 4 май Аюсо свика извънредни избори в Мадрид, кампанията й всяваше страх от червените, а лозунгът гласеше: "Социализъм или свобода". Вокс отново се опита да вдигне летвата и да се разграничи от НП с изпълнена с омраза антиимигрантска кампания. Например крайнодясната партия разпространи расистки плакати в столичното метро.

Накрая Аюсо спечели убедително, с няколко последствия за испанската политика. Най-важното е, че се засилва изчезването на Сиудаданос. Още повече, няма съмнение, че трите леви партии, които участваха на изборите (социалистическата, Мас Мадрид и Унидас Подемос) претърпяха тежко поражение, повдигайки въпроса дали лявото ще успее да задържи властта до парламентарните избори през 2023 г.

Уроците за социалните партии 

При това положение левицата трябва да разчита на себе си. За целта е необходимо социалистите да спрат да си правят политически сметки и да подценяват десницата. Както се случи преди изборите в Мадрид, когато допуснаха голямата грешка да внесат вот на недоверие към НП. Същевременно да намалят зависимостта си от УП. Вотът не мина, защото от НП "убедиха" трима депутати от Сиудаданос да гласуват "против". Другото, което социалистите трябва да разберат, е необходимостта от леви политики по време на голяма икономическа криза. Тоест не е необходимо само да се увеличат социалните разходи, но и да се намесят на пазара. Другите леви партии трябва да предотвратят бъдещо разцепление на всяка цена. През последните години испанската левица е попаднала в порочен кръг на постоянно разделяне. Причините са непознаване на историята, прекомерна амбиция и вътрешни процеси, които не са достатъчно демократични и прозрачни. Радикалната левица в момента е разделена на две партии: Унидас Подемос и Мас Паис (или Мас Мадрид в Мадрид). В най-добрия случай, взетото наскоро решение на бившия лидер на УП Пабло Иглесиас, може да накара двете партии да обмислят най-добрата стратегия, за да не се разпиляват гласовете.

Друг важен урок, който трябва да се научат: повече от ясно е, че расистките послания на Вокс няма да убедят левия избирател. Но изборите в Мадрид показаха, че използването на по-конструктивна реч с фокус към околната среда има потенциал. С тази стратегия Мас Мадрид дори може за пръв път  да изпревари социалистите. Това отваря нови възможности. Правителството може да устои пред авторитарната вълна като съчетае най-добрите черти на социалдемокрацията и зеленото движение. Можем само да се надяваме по-широката левица да се възползва от възможността.