Левите партии трябва да устоят на неолибералната апологетика

Председателят на НС на БСП Михаил Миков е роден в град Кула, Видинско. Депутат от левицата в 38-то, 39-то, 40-то, 41-то и 43-то Народно събрание. Избран е за председател на 42-я парламент. Министър на вътрешните работи за периода април 2008 - юли 2009 г. Консултирал е редица законопроекти във Великото, 36-то и 37-то Народно събрание.
Миков е завършил право в СУ "Св.Климент Охридски" и е старши асистент по наказателно право. Има специализации по   "Правата на човека" в Монпелие, Франция, "Данъчно облагане на неправителствени организации" във Вашингтон, САЩ,    "Антикорупционни практики" в Рим, Италия и "Местно самоуправление" в Лисабон, Португалия.
Миков е семеен. Има син и дъщеря.


- Г-н Миков, преди ден се завърнахте от официално посещение в Германия. Кой го организира и каква беше целта на визитата Ви?
- Посещението беше организирано от Фондация "Фридрих Еберт", с която имаме редица съвместни проекти за разпространението на социалистическите и социалдемократическите идеи у нас. То протече много интензивно, полезно и продуктивно. Срещнах се и разговарях с Гернот Ерлер, координатор на правителството за сътрудничеството с Русия, Централна Азия и страните от Източното партньорство и специален отговарящ за Председателството на ОССЕ през 2016 г. Той е стар приятел на България, помогнал много за членството на страната в ЕС, отличен с орден "Стара планина".
С депутатите от ГСДП Норберт Шпинрат, Хайнц-Йоахим Бархман, Йосиф Юратович, Кристиян Петри, които членуват в комисии в Бундестага по европейски въпроси и външна политика, говорихме за междупарламентарното сътрудничество на ГСДП и БСП и за начините за по-успешното прокарване на леви политики. Не на последно място разисквахме как учредената преди година Парламентарна асамблея на Югоизточна Европа може да бъде по-активен фактор за стабилизиране на региона. Обсъдихме и ролята на синдикатите като естествен съюзник на левите партии в Европа и у нас.
Имахме среща с Феликс Поркерт и Константин Войнов, отговорници за Прогресивния алианс - обединение на леви партии и формации, учредено преди малко повече от година. Говорихме предимно за участието на ГСДП и БСП в международни социалистически и социалдемократически организации.
С г-н Михаел Рот, държавен министър за Европа в Министерството на външните работи, обсъдихме последиците от санкциите и контрасанкциите за Русия, както и ситуацията с бежанците у нас и в Европа.
- Срещнахте се с председателя на ГСДП Зигмар Габриел. За какво си говорихте?
- Да, така е. Срещата протече топло и сърдечно. Говорихме си за проблемите на двете партии и за съотношението между социалдемокрация и неолиберализма. Зигмар Габриел беше доста добре запознат с политическата обстановка у нас и ни благодари за усилията за укрепване и засилване на влиянието на левите идеи. Договорихме се да засилим сътрудничеството и обмена на позиции по важните за двете партии въпроси от европейския дневен ред.
Подарих на г-н Габриел немските издания на книгата на Анжел Вагенщайн "Пентатих или Петокнижие Исаково" и на трилогията "Битието", "Изходът" и "Законът" на Владимир Зарев.
- Засегнахте ли темата за отношенията с Русия?
- Няколко въпроса се очертаха като най-важни. На първо място беше ситуацията в Източна Украйна и отношенията между ЕС и Русия, свързани със санкциите и контрасанкциите. Знаете, че по този въпрос становището на БСП се отличава от позициите на президента и правителството, които те са заявили в Европа. Няма да влизам в детайли доколко разумни и съобразени с българския интерес са позициите на Плевнелиев и Борисов, но ще отбележа, че в Европа има и други мнения, и други възгледи, които трябва да се кажат на висок глас, за да се отчете тежестта им при взимането на едно или друго решение. Освен историческите и емоционалните чувства, които свързват българи и руснаци, отношенията ни с Русия имат прагматични измерения. Българският туризъм, индустрията, млекопреработването, хранително-вкусовата промишленост губят пазари. В същото време евтини продукти на западни фирми заливат магазините. Бизнесът и земеделските ни производители търпят загуби от забраната да изнасят на големите руски пазари. Обясних всичко това спокойно и аргументирано на немските социалдемократи и те проявиха разбиране.
- Какви други проблеми обсъдихте с немските си другари?
- Споделих с немските социалдемократи, че липсва европейска солидарност по въпроса с бежанците. България не получава сериозна подкрепа от никого в усилията си да се справя с миграцията от Близкия изток и Северна Африка. Не е логично да получаваме толкова, колкото например балтийските държави, които със сигурност не са подложени на подобен  натиск. Европа не може да продължи да си затваря очите за тези проблеми, ако, разбира се, не е загърбила принципите, на които е основана.
Обсъдихме и проблема с приемането на България в Шенгенското пространство. Стана ясно, че сме изпълнили всички критерии, но независимо от това все още има пречки с влизането ни и те са политически. Приемането ни в Шенген не е брошка за правителството, а има конкретни икономически последици. Една от тях е увеличаването на притока от туристи от страни - нечленки, които имат възможност с една виза да посетят няколко държави. 
Важна тема на разговорите беше и ситуацията на нестабилност и несигурност на Балканите в контекста на икономическа и политическа обстановка в Гърция. Обединихме се около разбирането, че нито балканските страни, нито Европа имат интерес от дестабилизацията на региона.
- Как виждате бъдещето на лявото у нас и в Европа?
- Лявата идея трябва да се върне към своята идентичност, за да си върнем доверието на хората и у нас, и в Европа. Хората все повече обедняват и все по-осезателно усещат несправедливостта и експлоатацията на големите корпорации на неолиберализма. Те доведоха до разединение, дезинтеграция, недоверие, отчуждение в обществото.
Изключително важно е левите и социалдемократческите партии да устоят на изкушението да се включат в хора на неолибералните апологети, за които няма ляво, няма дясно, а всичко е власт. Това ще ги обезличи и идеологически, ще ги превърне в партии-проекти, което ще отслаби тяхното влияние.  
С немските партньори разговаряхме за усилията, които българските социалисти полагаме от години за преодоляване на кризата на идентичност на БСП. Обясних и представих по-ясния ляв профил, който има левицата в последните месеци и който все по-ясно ще се очертава и занапред. Удовлетворен съм, че Зигмар Габриел даде добра оценка за ролята на БСП за укрепването на лявото в България.
- Каква е Вашата оценка за резултатите от посещението Ви в Германия?
- Всяка среща с близки партии дава международна легитимация на усилията ни да бъдем автентична лява партия. Доволен съм, че имахме възможността да споделим и обменим опит и идеи, да изразим аргументирано позициите на българските социалисти по наболели теми, без да поставяме под въпрос членството на България в ЕС.
Срещите дадоха нов тласък на отношенията ни с ГСДП. Обещахме си да продължим да си сътрудничим по-активно по много въпроси.
Поканих г-н Зигмар Габриел в най-скоро време делегация на ГСДП да посети България, което, вярвам, ще даде допълнителни импулси на сътрудничеството ни. Очаквам да се засилят контактите ни с германските социалдемократи на парламентарно, на партийно и на местно равнище.
Много важна е ролята на Фондация "Фридрих Еберт" като платформа за обществени дискусии на леви политики и се надявам сътрудничеството ни с нея да продължи все така ползотворно. Добър пример са организираните от нея преди десетина дни публични лекции на проф. Петер Брандт в България, както и всички други кръгли маси и дискусии за леви политики, които периодично се провеждат с нейното активно участие и съдействие.
Посещението в Германия даде ясен знак, че БСП върви в правилната посока и че това се оценява от партньорите ни в Европа. Затова продължаваме по-уверени и по-силни. Очакват ни местни избори и това предполага вътрешна реорганизация и укрепване. Вярвам, че хората ще оценят усилията ни да работим за една по-справедлива България и ще ни дадат своето доверие наесен, за да наложим леви стандарти за местно самоуправление.