Лети, изпреварвайки века

Александър Емеляненков

Може ли Русия да стане лидер в космическата енергетика? Според Виталий Мелников, главен научен сътрудник в ЦНИИмаш (Централен научно-изследователски институт по машиностроене в град Корольов - бел. ред.), ние имаме уникално ноу-хау и технологии за създаване на слънчеви електростанции, а също така и определено предимство в развитието на лазерната техника като средство за предаване на енергия от околоземната орбита на земята. Днес разговорът е за принципно друг проект - перспективите за използването на атомната енергия в космоса.
Посетилият неотдавна редакцията на "Российская газета" ръководител на "Роскосмос" Владимир Поповкин даде да се разбере, че той и колегите му имат големи надежди за това. По думите му, създаваната сега ядрена електроцентрала с мощност 100 киловата "отваря съвсем други възможности в космоса, дава възможност за нов поглед към използването на геостационарните орбити". И направи сравнение: слънчевите батерии на МКС - най-мощните от всичко, което някога е пращано в космоса - дават максимум 100 кВт, т.е. десет пъти по-малко. За решаване на задачите в околоземна орбита това засега е достатъчно. При полет към Марс обаче ще се наложи да се изградят слънчеви батерии с площ от десет футболни полета.
Едва ли конструкторите ще се решат да направят това. Но пък новият транспортно-енергиен модул (ТЕМ) с ядрена енергийна инсталация, върху която вече работят руските учени и конструктори, е многообещаващ проект. Защото не в проценти, а в 20-30 пъти(!) увеличава постигнатото ниво за енергоосигуряване на космическите апарати и осигурява десетократна (на единица тегло) икономия на горивото на двигателите.
"Техническите решения, заложени в концепцията на ТЕМ - твърдят създателите му в "Росатом" и "Роскосмос" - позволяват да се реши целия спектър от космически задачи през ХХт век". Какви задачи са това?
Транспортиране на стоки до геостационарна орбита. Прочистване на околоземните орбити от неработещи спътници и космически боклук. Защита на Земята от астероидни рискове. Създаване на системи за енергийно снабдяване на Земята от Космоса. Програми за изследване на Луната. Изследователски мисии към далечни планети.
- Тоест наред с вече решавания кръг от задачи (свръзки, навигация, дистанционно сондиране на Земята, научни изследвания, национална сигурност и отбрана) в дневния ред е развитието на производствените технологии в космоса - акцентира върху важните детайли директорът на Центъра "Келдиш" Анатолий Коротеев. - И когато говорим за експедиции до Луната и Марс, вече говорим не за краткотрайни визити, както беше кацането на американските астронавти на Луната, а за дълготрайно пребиваване на други планети, за да могат те да бъдат внимателно изучени.
При такъв подход, смята академик Коротеев, се появява голяма необходимост от повишаване на енергообезпечаването на нашите космически апарати и от икономичност на двигателите. Защото сега, според оценката му, на всеки 100 тона, излитащи от Земята, в полезен товар се превръщат в най-добрия случай едва 3 процента. Всичко останало се изхвърля като отработено гориво. Използваните днес ракети и ракетни двигатели са доста неикономични транспортни средства, казва в заключение ученият.
"Усвояването на Слънчевата система от позициите на днешния ден е възможно само на основата на ядрената енергетика", съгласява се президентът на Ракетно-космическата корпорация "Енергия" Виталий Лопота. По думите му, създаваната за тази цел ядрена енергийна инсталация с мощност до 1 мегават може да бъде сложена на космическите апарати, работещи в земната орбита, а също така на пилотирани и безпилотни ракети, предназначени за усвояване на Луната, Марс и други планети от Слънчевата система.
- Космонавтиката днес е в състояние, близко до това, в което се беше оказала авиацията след Втората световна война - казва академик Коротеев. - Тогава стана ясно, че със съществуващите двигатели вече не може да се увеличи нито скоростта, нито далечината. И в авиацията стана пробив - преминахме към реактивните двигатели. Приблизително същото е сега положението в космическата техника. Не ни достига енергийно съвършенство, за да решим сериозни задачи.