Лекари призовават за строга антибиотична политика

За строг контрол върху употребата на антибиотици и усъвършенстване на националната антибиотична политика настояха лекари, участващи в национална кампания за ограничаване на вътреболничните инфекции. Инициативата е насочена към медицинските специалисти в болниците и се организира от Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи и Българската асоциация "Единно здраве".
По данни на Световната здравна организация между 7% и 10% от хоспитализираните пациенти в световен мащаб развиват усложнения, свързани с инфекции, възникнали в лечебните заведения. Последното европейско проучване на Европейския център за контрол на заболяванията за 2022-2023 г. показва, че вътреболнични инфекции са засегнали 4,8 млн. души, или 8% от приетите в болница пациенти. От тях 26% са били налице преди приемането в лечебното заведение, а 71% са възникнали след хоспитализация. Българските данни - събрани от 23 болници и 3997 проследени случая - показват 4% вътреболнични инфекции, което е два пъти под средното за Европа. Според експертите това не означава по-добра ситуация, а сигнализира за недостатъчно и неточно отчитане. Големият дял инфекции с неясен произход също насочва към проблеми в регистрирането и проследяването.
Това разминаване ограничава възможността да се идентифицира реалният проблем и да се приложат ефективни мерки, подчертаха от БАПЗГ. Председателят на "Единно здраве" д-р Драгомир Иванов предупреди, че България е сред водещите страни в Европа по антимикробна резистентност.
Според проф. д-р Емма Кьолеян от УМБАЛ "Лозенец" най-честите вътреболнични инфекции са уринарни, белодробни и сепсис, като основните причинители вече са грам-отрицателни бактерии с висока полирезистентност. Тя подчерта, че именно интензивните отделения са "горещи точки" за развитието на резистентност, тъй като там антибиотиците се използват най-много.
Експертите настояват общопрактикуващите лекари да предписват антибиотици само при доказани инфекции, което предполага осигуряване на по-добър диагностичен достъп.
Предстоящ проект на наредба предвижда специални микробиологични изследвания за рискови пациенти - хора с диабет, възрастни над 65 години и хора с множество заболявания - още при постъпване в болница. Ако се открият полирезистентни микроорганизми, пациентът трябва да бъде изолиран в единична стая и обслужван от специално назначен персонал. Проф. Кьолеян подчерта, че това изисква допълнителни средства и повече самостоятелни стаи, които в момента липсват в много болници. Това трябва да стане приоритет, ако искаме да защитим пациентите и да ограничим резистентността, заключи тя.