Жертва на пола си

Международният ден за борба с насилието над жените 25 ноември е отбелязан за първи път през 1999 г. Той е част от кампанията „16 дни на активизъм срещу насилието, основано на пола“, която продължава до 10 декември - Международния ден на човешките права. Основната цел е елиминиране на всички форми на насилие (домашно, изнасилване, психически и физически тормоз) срещу нежния пол по света.
От 1999 г. досега ситуацията се е влошила в пъти. През 2021 г. ООН представя доклад, че всяка трета жена е подложена на някакъв вид насилие, днес се оказва, че всяка трета в Италия е жертва под една или друга форма. През 2025 г. на всеки 10 минути жена бива убита от свой близък. 
Официалната статистика у нас не е много по-цветуща - по данни на МВР близо 3000 жени годишно стават жертва на домашно насилие. Тук става въпрос само за тези, които са имали смелостта да подадат жалба срещу насилника си. Онези, които мълчат, са в пъти повече...
Минават години, десетилетия, а някои важни обществени проблеми не само не се изкореняват, а се задълбочават. Никакви закони, конвенции, движения, неправителствени организации и др. не помагат. Още по-страшното е, че престъпленията в повечето случаи се извършват от близки или роднини, приятели или колеги, с други думи - от познати хора. 
И това е една от причините жертвите да предпочетат да замълчат - от страх, срам или защото никой няма да им повярва. Почти винаги насилникът има друго лице пред света - на прекалено добър, мил, грижовен и т.н., с маска на светец, дори пример за подражание. Всеки би свидетелствал в негова полза...
Друга причина е закостенялото мислене в най-изостаналите до най-развитите държави, според което "жената сама си е виновна". Ако някой я нападне, то е, защото тя го е предизвикала - с поглед, усмивка, походка, някоя дума, дрехите си, поведението си. В Камбоджа например е позволено мъжът да "наказва" съпругата си, а тя няма право да се оплаква, защото "каквото се случва в един дом, трябва да си остане там", ако й е посегнато, значи е направила нещо нередно. В Бразилия, ако жена се оплаче в полицията и арестуват насилника, щом излезе на свобода, за да "изчисти" името си, отива и убива осмелилата се да го злепостави. В САЩ и Западния свят, независимо от високопарните думи, че са големи демокрации, ежедневно жени излизат по медиите и говорят от името на всички тормозени на работното място, на улицата или у дома.
Третата не по-малко важна причина е религията. Дори и през XXI в. Ватиканът излиза с декрет, че бракът е доживот, но понякога този живот се оказва доста кратък, когато е с неправилния човек. И постепенно ни връщат в Средновековието, когато разводът е бил забранен и мъжът е бил собственик на съпругата си и е разполагал с нея, както си иска...
Жертва на пола си е всяка жена, унижена дори веднъж, от някой мъж. Решението на проблема не е във финансирането на какви ли не движения и организации, а в борбата срещу страха и напук на всички, които не вярват, че някой манипулатор е способен да насили едно крехко и нежно създание.