Лек превес на еврооптимистите у нас

Българите, които имат доверие в Европейския съюз, все още са повече от еврофилите, но броят им намалява значително през последните години. В момента около 48% оценяват положително членството ни в съюза, около 40 на сто са на обратното мнение. Това показва изследване на агенция АФИС, свързано с отношението на българските граждани към последните социални бунтове в Европа и конфликти между отделните държави по различни проблеми.
Бунтът на „жълтите жилетки“ във Франция се разпространи като вирус в още няколко страни и застави управляващите да предприемат социални реформи, които преди това упорито отлагаха. Криза разтресе Германия и Великобритания, където премиер-министрите бяха принудени да заявят оставките си, макар и в неясно бъдеще време. Протестна вълна със сходни мотиви и искания избухна почти навсякъде на територията на континента, включително и у нас, коментират социолозите.

Никой на не се ангажира с прогноза как и в каква посока ще се развият процесите през 2019 година и още по-малко – какво ще стане на насрочените през май избори за Европейски парламент. Случващото се даде основания на авторитетни анализатори да говорят, че европейският проект се разпада, щом като кризата стартира от досегашните носещи опори на Съюза.

Какво е отношението на българските граждани към всичко това?

На първо място следва да отбележим, че като цяло доверието в ЕС все още е сравнително високо. Близо половината българи декларират, че по-скоро имат доверие (близо 48%), а на обратната позиция са по-малко от 40 на сто. 13% нямат мнение и не избират вариант за отговор. Балансът обаче е крехък и числата биха могли да се обърнат при извънредно и критично развитие на процесите както в ЕС, така и в България, подчертават от АФИС.

След приемането на България в ЕС интервалите на доверие се движеха в порядъка на 65-70 на сто. Днес този дял е спаднал значително, но за сметка на това се запазва устойчиво през последната година. Евроскептиците са се увеличили, но все още не са мнозинство. Можем да кажем – все още сме повече еврооптимисти и по-малко евроскептици.
Дали ще бъдем свидетели на съществена промяна на тези нагласи, близкото бъдеще ще покаже. По-точно – предстоящите европейски избори, се отбелязва в анализа на социологическата агенция.

За 18,7% от анкетираните членството на България в ЕС е донесло само ползи. Всеки четвърти е на мнение, че членството е предимно полезно. В същото време близо 30% го оценяват като предимно вредно. А 11 на сто са на крайното мнение, че нашето участие в съюза ни е донесло само вреди. 15 на сто пък не могат да преценят и не посочват отговор. И тук, оценяващите ЕС като полезен за България са малко повече от скептиците.

Днес много по-често младите хора до 40 годишна възраст, хората с висше образование и заетите виждат предимно ползи и относително по-малко вреди. Хората над 60 години, както и значителна част от среднистите в по-голяма степен припознават негативните последствия от членството ни. Ако има изненада, тя е в емпиричния факт, че столичаните не са по-оптимистични от останалите.
Същевременно обаче българските граждани нямат ясна визия в каква посока биха искали да видят бъдещето на Съюза. Данните показват, че сред имащите позиция, надделяват онези, които биха искали засилване на националната самостоятелност (всеки четвърти), докато предпочитащите европейската централизация са два пъти и половина по-малко (всеки десети). Не са много и привържениците на статуквото – едва 12 на сто. Един от трима е на мнение, че може би е редно да има смесен подход и дилемата „централизация или регионализация“ трябва да се решава в зависимост от това какви въпроси стоят на дневен ред. Висок е и делът на нямащите мнение – всеки пети.

Проблемите пред Съюза се множат, като отношението на европейците, в това число и на българите, е един от съществените сред тях. Растящият евроскептицизъм, както и завръщащата се консервативна идеология изведоха на преден план много крайни формации, които трупат точки с всеки изминал ден. Само можем да предполагаме как ще изглежда следващият европарламент, но отсега е ясно, че той ще бъде различен – по-малко социален от сега. Ще доминира нова реторика, клеймяща евробюрократите, социалната държава, интеграционните политики, старите култури и мъртвите богове. И още кой знае какво, ако се вземат предвид всекидневно появяващите се, хаотични и взаимно противоречащи си искания на различните бунтуващи се групи, допълват от АФИС.

Коментарът е въз основа на данни от национално представително проучване, осъществено от Агенция АФИС в периода 8-12 декември 2018 година. Интервюирани пряко в домовете им са 1010 пълнолетни български граждани.