Лек и отрова

След дълги години на безуспешни опити това лято най-после България стъпи на пътеката, която води до eврозоната. Страната ни получи пътна карта за реформи и мъглявото обещание, че ако си напише домашното, след година може едновременно да влезе във валутния механизъм, предшестващ еврото, и в Банковия съюз. Макар и крайният резултат да не е това, което правителството на ГЕРБ си представяше в началото на годината, то постигна своята сделка за еврото. 

Така в средата на 2019 г., управляващите или ще успеят да постигнат най-големия си успех, или в познат стил ще обвинят европейските ни партньори, че и за еврото ни третират като за Шенген. 

Затова облъчването започна. Управителят на БНБ вече ни убеждава, че единната валута ще дойде с инфлация, но тя щяла да е здравословна. Не е ясно какво се влага в подобно понятие, но едва ли има някъде по света здравословно обедняване, чийто синоним е именно инфлацията. Вероятно властниците искат да гледаме на нея като на вид "лекарство", защото, както е известно, и отровата в малки количества може да лекува. Проблемът е, че за годините на т.нар. преход хората поеха прекалено големи дози с "отрова". Първите бяха през 1991 г., когато бяха освободени цените на всички стоки и инфлацията надмина 350%. Нещо подобно се случи и през зимата на 1997 г., когато цените в магазините се меняха през час. Сега ни убеждават, че трябва спокойно да очакваме новата порция "здравословна" инфлация. Затова не трябва да се чудим, че България неотлъчно заема последно място в класацията, която подрежда страните в ЕС по жизнен стандарт. Според последно изследване на учени от БАН за периода 2010 г. до 2017 г. оценките за стандарта на живот у нас спрямо ЕС-28 са 4-6 пъти по-ниски, с тенденция на увеличаване на разликата. Явно лекарството не помага.