Легендата Теофано Попова

д-р п.н. Стоянка КОЕВА

Навършиха се 165 години от рождението на народната учителка Теофано Попова. Родена е в Стара Загора на 20 март 1856 г. Баща й, абаджия, владеещ няколко езика, активно участва в просветното дело на града. Вуйчо й Атанас Иванов е известен старозагорски учител и книжовник.

Теофано Попова започва училище на 5-годишна възраст. Учителите и училищните настоятели са впечатлени от нейните блестящи способности и едва 14-годишна тя е назначена за учителка. Преподава на четвърти и пети клас български език, риторика, педагогика, словесност. На 22 години остава вдовица с две деца, едното от които още неродено. До края на живота си свързва своята съдба с учителската професия, с просветната и обществената дейност. Владее шест езика. Написва 15 книги.

По време на Руско-турската освободителна война семейството е в Свищов, където Попова посреща Александър II с думи на руски език. През Сръбско-българската война, като секретар на Червения кръст в Казанлък, Теофано Попова вдига на крак казанлъшката общественост, която събира и изпраща огромно количество помощи за войниците на фронта. От учебната 1886-1887 г. Попова е учителка в Севлиевското девическо училище. Записва големия си син Димитър в Априловската гимназия в Габрово. В Севлиево се създава първият социалистически кръжок в България. Тя е негов член и участва активно в дейността му. Организира клубове по самообразование на ученици, на граждани. По нейна инициатива се създава женски клон към клуб "Приятелска дружина". Има огромна библиотека и подпомага създаването на обществена библиотека с читалня. Пропагандира социалистическите идеи, свързани с борбата срещу злото и неправдата.

Синът й Димитър е сред организаторите на бунта на учениците в Априловската гимназия на 11.02.1891 г. След изключването му, майка му го прехвърля в Пловдивската мъжка гимназия. Там заедно с Георги Бакалов той е водач на бунта в Пловдивската гимназия. И двамата са изключени от всички училища в България. 

Въпреки реномето си на социалистка и бунтарка, тя заминава за Солун и е назначена в Солунската българска девическа гимназия за учителка и управителка на девическия пансион към нея. Преподава български език и история. От септември 1894 г. отново е учителка по литература в Старозагорската девическа гимназия. Има огромен авторитет сред учителите и обществеността.

Смисълът на нейния живот е доброто, което може да направи за бедните и отрудени хора. През 1900 г. като член на окръжния учителски съвет в Стара Загора тя протестира с искане към просветното министерство за връщане на уволнените учители в училищата. Десетина дни след това получава заповед за уволнение. След 29 години учителстване, 44-годишна, отдала ум и младост на просветното дело, тя е уволнена завинаги. Решава да посвети остатъка от живота си на бедните и бездомни сирачета. Намира спасение в благотворителната дейност, в себераздаването, в името на доброто.

На 3 март 1899 г. с подкрепата на будни съграждани Теофано Попова основава благотворително дружество "Добрий самарянин" в Стара Загора. То има две секции - старопиталище за самотни възрастни хора и сиропиталище за сирачета. 

През 1912 г. е убит и вторият й син Васил. Съкрушена, Теофано заживява като благодетел, будител, педагог. Отдава се на благотворителното дело до последния ден на своя живот. Цялата си нежност и обич на осиротялото си сърце отдава на децата. Техните радости и скърби са и нейни, техните съдби - нейна съдба. Учи ги на труд, на взаимопомощ, на занаят. Някои отиват в Садово, в земеделското училище, в гимназията или в педагогическото училище.

Последната радост на Попова е отпуснатата сума за строителство на дом за деца сираци. Домът функционира 115 години, допреди два-три месеца. Носи нейното име - Дом "Теофано Попова". В двора има неин паметник. Последната й воля е отразена в нейното завещание - повелява с доходите от имота й да се отглеждат деца сираци и имотите й да не се отчуждават.

А днес какво се случва?

От Педагогическото дружество "Теофано Попова" в Стара Загора предложихме след излизането на децата от Дом "Теофано Попова" в същата сграда да се създаде Национален старчески дом и педагогическа библиотека за учители - ветерани. Споделихме идеята с ОбС на БСП в Стара Загора и по негово поръчение депозирахме заявление до кмета на общината с искане да се открие такъв дом.

Зам.-кметът г-жа Сотирова дълго време ни подкрепяше. Оказа се обаче, че кметът Живко Тодоров, г-жа Сотирова и министър Деница Сачева тайно са решили в дома да бъдат настанени удобни за тях обитатели. За дългосрочното заблуждаване и предателство информирахме министрите на образованието, социалната политика, омбудсмана, НС на БСП с молба Дом "Теофано Попова" в Стара Загора да бъде национален старчески дом за учители - ветерани.