Легенда за Витоша и Люлин

Петър КУЦАРОВ

Ако приседнете покрай канарите на Черни връх и послушате повея на вятъра, или на връщане от първенеца на Витоша свърнете край Петров гроб, то ще чуете чудни легенди и предания.

Било в далечни времена. Хората тогава наричали Витоша и Люлин Голямото и Дългото било. Основен поминък в подножието на планините било овцевъдството. В едно от селата живяло красиво момиче на име Вита - най-голямата дъщеря на Вида и Петър. 

Хубава била Вита: който я погледнел, очите му в нея оставали. Когато минавала през селото, хубостта й като слънце греела, заслепени от нея, хората забравяли за мъките си. Вита помагала в отглеждането на овцете, пасяла стадото по поляните и често се изкачвала на Голямото било, за да "насити" душата си. Очите й се оглеждали в небесата, отразявали се в листата на дървесата, съзирали в далечината реки и езера. И душата й неволно запявала. Гласът й бил силен и ясен, та се чувал през девет села в десето. Когато Вита запявала, слънцето спирало и птиците се събирали около нея да слушат. Вятърът стихвал, кошутите прикляквали с наострени уши, за да чуят песента, а водата сякаш замирала в своя ромон. 

А хората? Ех, хората с отворени уста слушали, унесени от песента. И от гърдите им спонтанно излизали смесени в едно възглас, шепот и въздишка. То не била хубост като хубост, а песента - нечувана.

На Дългото било пасяло стадото си не по-малко известното със свирнята си момче Люлин. Тих и смирен, Люлин бил ненадминат кавалджия. Щом чуел гласа на Вита, пригласял й с кавала. Когато песента свършвала, той се провиквал:

- Витооо! 

А Вита отговаряла:

- Шооо? 

Ехото сливало гласовете им и хората чували Витошо. Магическите песни на Вита и чудодейното свирене на Люлин им били като мехлем на душата. Така, далеч един от друг, младите се залюбили, без да се срещат, без да се видят очи в очи, без да разменят блага дума. Нямало кому да оставят стадата си, та да се срещнат и изприкажат, защото пасбищата на селата били определени на различни места. 

Годините течели като водата в реката, юношите растели и възмъжавали. Вита мома станала за женитба. Искали я ергени от съседните села, но тя ги връщала - Люлин обичала, за него искала да се ожени, но срам я било да признае на майка си. А нямала вярна дружка и по-голяма сестра, пред която да излее душата си. 

Люлин също обикнал Вита, искал да се ожени за нея, но не смеел да каже на родителите си. Страхувал се, че няма да харесат Вита - такава мъжкарана, дето знае само овцете, не би била по волята на кротката и уредна Люлинова майка. А  женихите от близки и далечни села не спирали... 

Един ден дошла вест от далечно село - най-личният момък, най-добрият майстор зидар щял да прати за Вита женихи. Всяка година майсторите по девет месеца ходели по различни краища да строят къщи, та им трябвало яка и силна жена, която да върти сама дома. Когато вечерта Вита прибрала стадото, издоила овцете и седнала да вечерят, майка й казала:

- Утре братчето ти ще отиде с овцете. За тебе идват сватовници от добър род, а момчето е с добър занаят. Ще те женим, вече няма да ни правиш за смях! 

Нищо не рекла Вита. А сутринта, когато домашните й станали, от нея нямало и помен. Търсили я тук, търсили я там, но напразно. А към пладне се разнесъл гласът й - пеела от Голямото било. Скоро хората чули и разговора с Люлин: 

- Витооо! 

- Шооо! 

Витината майка разбрала, че и тоя път дъщеря им ги направила за смях, излязла на чуката над Княжево и проклела младите:

- Гръм да те удари, щерко! Да те вкамени, дето си застанала! Черна да почернееш като земята, както чернее и моята душа от срам пред чуждите хора! И тоя Люлин, дето те лъже и мами, и той на земя и камък да стане! 

Било ясно и слънчево, но изведнъж се стъмнило, надвиснали тежки черни космати облаци и страшен гръм продънил земята. Вита и Люлин, които в тоя миг били на връх Голямото било, паднали поразени от светкавица. И оттогава, в памет на  двамата млади влюбени, планините носят техните имената - Витоша и Люлин. Върхът, където били ударени от гръм, е наречен Черни връх. 

Бащата на Вита - Петър, научил за тежката загуба и отишъл да погребе младите. Но на връщане клетвата на Вида и него настига - гръм го поразил. А мястото и до днес се нарича Петров гроб. 

Витоша, Люлин, Черни връх, Петров гроб...

Шепнат букаците на Витоша и Люлин чудни предания, подема ги ветрецът, потоците и рекичките ги разнасят низ горите и полята, научават ги хората и в сърцата им нещо радостно и гордо затуптява...

Факти за Витоша, които може и да не знаете

Витоша е уникална! За нея е писано много, с възхищение и респект. Въпреки това, посещавайки я, всеки път откриваме нещо ново и непознато. Най-дългата пещера в България, огромното растително богатство, уникалните каменни реки, изобилието на води, близостта до столицата обясняват интереса към нея. Напълно закономерно тук е първата проява на организиран туризъм у нас, подбудена от родолюбивия Алеко Константинов. Днес планината се радва на най-големия поток от туристи в нашата страна. Витоша е най-посещаваната и четвърта по височина планина в България. Намира се в непосредствена близост до София. Това го знае всеки, но има толкова много неща за тази планина, които са по-малко познати и затова сега ги споделяме с вас.

* Легендата гласи: "Витоша е угаснал вулкан"! Тази теория се разпространява през 30-те години на XX век. Поводът за възникването й е журналист, който в статия определя планината като вулкан. Оттогава много хора вярват, че под планината има затихнал вулкан, който един ден отново ще изригне. Някои дори сравняват Витоша с Везувий, който изпепелява Помпей. Този слух се разпространява от уста на уста, от поколение на поколение и впоследствие започва да се приема за истина. Според видни специалисти в областта легендата не отговаря на истината и планината няма вулканичен произход.

* Древните имена на Витоша били Скопиос, Скомиос, Скромброс (от гръцки "острота"). Вероятно те са само част от имената, които планината е носила през вековете, но за тях съществуват сведения. Името Витоша за пръв път се среща в документи от XI век. 

* Витоша е единствената куполообразна планина в страната ни.

* Най-дългата пещера в България се намира във Витоша - "Духлата", наричана още "Боснешката пещера". Тя е с дължина 17 600 метра. 

* Забележителните каменни реки "морени" могат да се видят единствено на Витоша. И други планини притежават подобни, но като тези на Витоша няма другаде. Може би най-изразителни и красиви са морените в местността Златните мостове.

* Хижа "Алеко" е първата и най-уютната хижа (построена през 1924 г.). Носи името "Алеко" в памет на българския писател Алеко Константинов, тъй като той е първият, организирал групово изкачване на Витоша.

По материали от navitosha.bg

Последвайте или харесайте в-к "ДУМА" във ФЕЙСБУК   --> ТУК <--

Споделяйте нашите публикации.