Лечков и екипът му не могат да дадат нищо ново на Сливен

Мила ИВАНОВА

Ген. КОЛЬО МИЛЕВ е сред малкото офицери в БА, преминали през командни длъжности във всички войскови единици, от командир на взвод до командир на бригада. Бригаден генерал от 2008 г. Инженер по подемно-транспортни, пътно-строителни и специални машини. 20 години от професионалната му кариера преминават в Сливен. До 1996 г. е командир на Инженерно-сапьорния полк в с. Сотиря. В последните години от кариерата си е командир на най-голямата механизирана бригада в Българската армия - 61-ва Стрямска механизирана бригада в Карлово. Главен координатор на поделенията от БА, участващи в борбата с наводнения по р. Дунав в участъка от Ново село до Силистра. Удостоен с медал "За заслуги" от президента на Р България заради активната му работа по недопускане на наводнения по поречието на р. Дунав през 2006 г. През с.г. като командир на 55-а Инженерно-сапьорна бригада е избран за офицер на Плевенска област. Завършва ВНВУ "Васил Левски" и Военна академия "Г.С. Раковски" - София, специалност "Организация и управление на оперативно-тактическите звена" с отличие. Първенец на випуска и на Генералщабния факултет към ВА. Роден е през 1953 г. в с. Рудник. Съпругата му е от Сливен, по професия - библиотекар. Има син и дъщеря.

- Влизате в тежка политическа битка, г-н генерал, без да сте се занимавали активно с политика. Отчитате ли го като минус?
- Вярно е, не съм се занимавал с политика през годините. Спазвах закона, който деполитизира армията и МВР. Семейната традиция и убежденията ми обаче винаги са били на страната на левицата. Като човек, симпатизиращ на БСП, винаги съм имал мнение за ставащото в партията, за процесите в нея.
Това, че не съм се занимавал с политика, може и да бъде плюс. Силният кмет трябва да е преди всичко стопанин и управленец и чак след това - политическа фигура. Важно е да влизаш в политиката с "багаж" от опит, качества и идеи, а не със заучени фрази и с дълга партийна кариера. Не съм и известен футболист, макар че винаги съм спортувал... За един кмет името и предишната слава може и да са плюс, но не и най-важното условие за успех.
Наясно съм - тези избори са трудни за БСП. Ще се решава не само въпросът за връщането на доверието в партията и в левите идеи, но и бъдещето на страната. Пред избор сме между управление, което постепенно отстъпва от демокрацията, което задълбочава кризата, и между неговата отговорна и опитна алтернатива, която не е авантюристична. И точно защото тези избори са трудни, партията в Сливен, пък и навсякъде, трябва да работи екипно. От армията знам, че ако един в екипа не е на мястото си, ако един избяга от отговорност, това може да коства и успеха, и сигурността на хората.
- Как ви прие БСП в Сливен?
- Аз съм НАДпартиен кандидат, но не и НЕпартиен. Държа това да е ясно. Не съм кандидат извън БСП, но мога да осигуря гласове извън БСП. Има достатъчно хора, които ме подкрепят. Това е най-краткият отговор на въпроса ви. Съгласих се да участвам само като номинация на БСП, а не да се крия като "независим с подкрепата на..." Имам отговорност към подкрепилите ме и към партията. Това дава сила на кандидатурата ми. Усетих и въпросителните, и очакванията. Ще отговоря и на тях. Не мога да приема опити - заради лични амбиции или по каквато и да е причина, да се цепи сега БСП. Ще подам ръка на всеки в партията, за да работим заедно за промяна в Сливен. Всъщност лоялността ми към БСП е лоялност към идеи и програма, а не към личности или интереси. Тази лоялност ще запазя докрай.
- Какви са мотивите ви да влезете в надпреварата за кмет на Сливен?
- Играя за Сливен. Градът се обезкървява, не искам да го кажа, но онзи Сливен, който всички обичаме, си отива. Не съм привърженик на вечното "дерби" между Сливен и Ямбол, но се вижда, че в съседния областен град има повече инвестиции, повече европроекти, повече доходи за хората. Сливен беше град на индустрията - най-старият и авторитетен, независимо от историческото време. Защо днес, когато има демокрация и свободен пазар, той изостава, а и преди Освобождението, и при царската власт, и при социализма е бил индустриален център? Нима сливналии са станали по-мързеливи и по-лоши? Или пък управлението им? Ясно е, че е второто.
Сливен беше и център на активен духовен живот. Тук са родени и живели толкова много големи художници, поети, писатели. Днес всичко е замряло. И то не защото сливналии са станали по-малко духовни, или защото генът на творците е изчезнал. Просто за общината тази тема не съществува. Вижте данните за неграмотността - Сливен и областта са на първо място по ръст на неграмотност и във водещите места по миграция. Хиляди млади хора са се спасили някъде другаде.
Свидетел съм на тези процеси. И решението ми да се кандидатирам не е спонтанно, а е добре осъзнат и преценен избор. Защо хора с опит и качества стоят настрани от политиката? Защо се дистанцират и спасяват поединично? От това губим всички. Трябваше да избирам - дали да съм безмълвен наблюдател или участник. Избрах второто и не съжалявам.
- Община Сливен е в тежка ситуация, готов ли сте за предизвикателството?
- Абсолютно. Най-вече защото не съм сам. Гръб са ми силната и добре балансирана листа от общински съветници. Хора, който работят няколко мандата в Общинския съвет и познават проблемите на общината и всички закономерности, както познават собственото си семейство. Наясно съм с качествата и възможностите на всеки от тях. Важните условия за един успешен кмет са да бъде управленец и да знае как функционира общината. Второ - да държи на отговорност в сложни ситуации. Трето - да работи с хората, но когато е нужно - да ги управлява. Армията създаде у мен тези качества. Когато командваш военно поделение, ти, искаш или не, си запознат с проблемите на града, в който служиш. А аз служих в Сливен 20 години. Поделението е част от местния обществен живот и икономика. То пряко или косвено е свързано с всички теми - от празниците до най-сериозните и тежки въпроси: социални, жилищни, бедствия и аварии, икономическия живот и т.н. Така че нямам нужда от време, за да вляза в конкретните въпроси. А и военните сме дисциплинирани хора, влизаме в темата бързо и кратко и ясно формулираме решения. Армията не е спортен лагер, а място, където се възпитават мъже. Дисциплината, силната воля и предварителното обмисляне са задължителни. Няма "Този въпрос може да почака..." или "Обадете се утре..." Тези качества трябва да се пренесат в общината. Тя е сложна структура, чиято цел не е да живее за себе си, а да работи за хората. Е, в тази ситуация е по-добре кметът да може и да издава заповеди, и да държи здраво дисциплината.
- Как ще коментирате работата на сегашния кмет Йордан Лечков?
- Видяхме как се справя сегашният кмет. Осем години стигат да усетим и доброто, и лошото. Затова и по света два мандата са максимумът за повечето постове. При това положение Лечков и екипът му се изчерпаха. Те не могат да ни предложат нищо ново. Ще продължи и да се задълбочава познатото - хаос в общината, улиците, скъпи търговски площи, ниски доходи, безработица, пропиляване на възможности за усвояване на европейски средства.
Нека сливналии се запитат, искат ли това да продължи. Нека отидат в тъмната стаичка с тази мисъл - искат ли, могат ли, трябва ли да продължат да живеят така в града си? И ако отговорът е не, нека просто гласуват за нещо ново. Без значение дали някой някого притиска, независимо от благите обещания. Иначе става по-лошо - от страх, от примирение осъждаме гласа си на още четири години лошо управление.
- На каква кампания и послания ще заложите в предстоящите избори?
- Няма да залея хората с излишни обещания. На всички е омръзнал този фалш. Сливен има нужда от две неща - ред и промяна. Невиждано е това, което става тук - разкопани улици, а политиците се карат. При това управляващите се карат помежду си. Карат се по-грозно, отколкото търговци на пазара. Може би защото в Сливен в последните години много се търгува с власт и собственост на общината, а малко се работи.
Няма да заложа и на скъпи прояви, концерти и звезди. Хората на Сливен нямат нужда от това. Сливен има нужда от промяна. От нова философия на управление. Тя се основава на ясен разчет на ресурсите и най-ефективното им използване, на целенасочени усилия за привличане на средства - и европейски, и от чужди инвеститори, на спиране на пробойните в общината - и като изтичане на ресурс, и като липса на административен капацитет. Може да не разполагаме с много, по-важното е как го управляваме. Гражданите са работодатели на общинската администрация и тя трябва да спре да се държи като аристокрация, да ги оставя "пред широко затворени врати".
- Какви са страховете на един генерал?
- Генералите преди да са генерали са хора. Така че и аз имам нормалните човешки притеснения: за семейството, за сина и дъщеря ми, за работата им, за средата, в която живеят, за приятелите си. Иначе единственото нещо, което ме респектира, е природата. Стихията, която е извън пълния контрол на човека. Сблъсквал съм се на няколко пъти с тази стихия в живота си. Най-силно я усетих по време на наводненията по Дунав през есента на 2005 г. и пролетта на 2006 г. Тогава ген. Златан Стойков ме назначи за главен координатор на усилията на армията да предотврати наводнения, разрушения и жертви в участъка от Ново село, Видинско, до Силистра. Това бяха моментите на най-голямо напрежение в живота ми. Всичко, което съм видял и преживял в онези дни и нощи, и аз, и моите войници, и хората, които ни помагаха, не може да бъде разказано. Ще ви кажа само едно - да си мъж на думи и пози е лесно, но има моменти, когато се изправяш пред стихията и виждаш колко струваш. За нея няма генерал и редник - всички са равни. Важното е, че не се стигна до жертви и големи щети. Пак тогава научих и нещо, което може би, като на всички хора, ми бе убягвало през годините - най-ценното е човешкият живот. Не постовете, не собствеността, не амбициите, а животът.