Лебед

Георги Стефанов

Големи тъпанари сме! Собствените си жени не познаваме! Ето какво се случи на Коце Каляшки по Осми март. Звъннаха му на вратата, отвори Коце и кво да види – стърчи един на площадката, а в ръцете му букет, все едно братята освободители на Свищов посреща. И му вика на Коце:
- Може ли Мичето?
- Кое Миче? - пита го Коце.
- Единственото! Прекрасното! Божественото! Цветя за Осми март искам да му поднеса! На колене да му падна!
- И защо това? – чеше се по гръдния кош и се изумява най-дълбоко Коце.
- Тя е смисълът на съществуванието ми!
- Айде бе!? – съвсем се шашва Коце.
- Сънувам я, жадувам я, по цели нощи за нея мисля! Сутрин чакам да я зърна на автобусната спирка, вечер пак съм там. Дебна! Да я видя, че иначе денят ми е празен!
- А през останалото време? – сумти Коце и се чуди веднага ли да почне да го млати или да изчака.
- През останалото време шепна името й! - обясни оня. - Вие кой сте?
- Коце Каляшки! Мъжът й!
Смущава се оня, но само за миг. След това отново захваща:
- О, щастливецо! Завиждам ви! Вие не знаете какво чудо имате до себе си!
- Стига бе!? – вече докрай се обърква Коце.
- Как крачи само, как пристъпва! - продължава оня. – Лебед! Лебед от “Лебедово езеро”! О, не мислете, че между нас има нещо? Не мога и да си помисля дори да се допра до нея! Ще я оскверня! Били ли сте скоро в Природонаучния музей? За мен тя е като препарираната мечка в раздела за бозайниците!
- В какъв смисъл?
- В смисъл оградена с шнур и можеш да я гледаш най-близо от два метра! Аз само й се любувам! Отдалече! Какви очи има само! Езера! Давиш се, въздух не ти остава! А осанката? Императрица! А като обърне лебедова шия да види идва ли 204? Поема!
- Въздух не ти достига? – започва да се задъхва от внезапна тревога и Коце. – Поема! И какъв 204?
- Как какъв 204? Рейсът! Чака го и тя на спирката! О, ако бях кмет на София – специален автобус само за нея щях да закупя! – размахва букета оня. – Сама да се вози, а не да я блъска това стадо! Тя е извънземна! Не, вие не знаете