Лъжливото овчарче и неговите игри

Проф. Орлин Загоров

Едва ли има човек, който да не е слушал приказката за лъжливото овчарче. Ако доскоро това бе само приказка, днес голяма част от нас са вече в стадото му. То заглушително и стресиращо ни внушава, че страната ни е застрашена от сибирска мечка, която иска да ни изяде. Следващият ден овчарчето повтаря своето тревожно предупреждение. И отново установяваме, че ни лъже. Свикваме с неговите игри, решаваме да не му обръщаме внимание. Като резултат от всичко това изчезват не само овцете, но и овчарчето. Впоследствие разбираме, че злосторникът не е сибирската мечка, а вълк от атлантическа порода с имперска ненаситност. И нашето овчарче се храни заедно със стадото и псетата си на неговата ясла. Макар, че това вече се повтаря 26 години, все още се намира 
стадо от наивници, достатъчни за нова "изборна победа". Тогава се сещам за мъдростта: всеки има такава съдба, каквато заслужава. Слушал съм я много пъти от баща си...
Когато детето влиза в магазин за играчки, всичко, което е изложено, му харесва и иска да го притежава. Тогава строгите родители търсят решението в заканата, че никога повече с дете няма да влизат в магазин за играчки. По същия начин и ние, гласоподавателите, щом видим толкова дълъг списък от имена - кандидати за власт, вземаме най-лошото решение: "Не подкрепям никого". Но със закъснение разбираме, че това се оказва

поредната хитрост на нашите пастири

С тези заблудени гласове решили да компенсират недостига на мандат на свои хора. И се получава така, че тези, които не одобряваме, през следващата предизборна кампания отново се явяват пред нас и отново ни превръщат в стадо от наивници. Питам се, докога? Ето затова решавам да подкрепя някого от дългия списък. Но не онези, които ронят сълзи за олигархична Европа, за съдбата на СЕТА, за съюзнически ангажименти към НАТО, за бизнеса, от който черпят с пълни шепи, за да излъжат лумпенизирания електорат с трохи, спестени от скромната му пенсийка за скъпоструващото здравеопазване и от закуската на децата си. Иначе се получава така, че заради мръсната вода изхвърляме и бебето от коритото. Омръзна ми да слушам в продължение на няколко десетилетия празни приказки, които се повтарят до втръсване по време на всяка предизборна кампания. Този път реших да слушам само тези без "политически опит". Вече зная, че в съзнанието на вечните кандидати за власт "богат опит" означава умение да крадеш и да бъдеш верен до безгръбначие на своя благодетел, който те е лансирал. Вече нямам никакво основание да им вярвам. Вярвам на тези, които досега не са ме излъгали и нямат криминална биография. Зная от теорията и от практиката, че особено опасни са хората, които са нечестивци - ренегати. Те се кланят на всеки бог, независимо от това как се казва. Единственото условие за това е, когато му целуваш ръката, да ти носи келепир. За тези хора, които при всяка промяна на политическата обстановка в страната и в храма на греха, се пребоядисват или остават не само без сърце, но и без мозък. Напоследък у нас се смята за нормално да ни управляват. Ако е вярна древната мъдрост, че убежденията са съвестта на разума, как можем да им вярваме, че тези хора имат определени убеждения (идеология), разум или съвест. Повече не искам да им вярвам.
Оскверняването на словото е любимо занимание на недостойни и склонни към шарлатанство и празнодумство политици. В резултат на тяхното доминиране в политическия живот понятия като демокрация, идеология, европейска идея, национално достойнство, чест, миротворство, хуманизъм, национални интереси и национализъм, държавен суверенитет и независимост, идеали и дори призивите им за толерантност към нещастните, независимо откъде идват, се използват в изопачен смисъл. Внушава ни се, че един от основните принципи на демокрацията от евроатлантическа версия бил по-големият брой на политическите партии и сдружения, което било доказателство за плуралистична политическа система. Известно е, че у нас в момента са регистрирани повече от 400 партии и повече от 1000 формирования с различни наименования. Известно е също така, че всичко това означава

парцелиране на обществото и нацията

ефикасен инструмент за купуването и продаването на гласове преди избори. Удивен съм от самозаблуждението на управляващите, които неспирно повтарят, че трябва да останат във властта в името на стабилността в управлението на страната, че без тях тя ще изпадне в хаос. Тогава човек неусетно си спомня за думите на украинския философ Григорий Савич Сковорода от ХVIII век, който казва: защо постоянно ни плашат с ада, след като ние отдавна сме в него. Вероятно по същата причина и нашите управници премълчават, че в страната отдавна цари хаос, че ако правилно разбираме етимологията на тази дума, може да се говори за стабилност на социалната несправедливост, на престъпността, на липсата на гаранции за сигурността на живота, честта и имота на гражданите, за тоталната ни зависимост от "стратегическите ни съюзници", стабилността на задълбочаващата се бедност и застрашителното разширяване на пропастта между богатите и бедните, перверзни представи за модерност, "приобщавайки" ни към чужди на българската духовна традиция модели... Вярното в случая е катастрофалното натрупване на показатели на стабилност с отрицателен знак. И това е една от основните причини за моите предизборни терзания. Почти всички пиар кампании, обслужващи хранениците на Брюксел и Сорос, внушават на електората, че бъдещият президент на страната трябва да бъде личност с евроатлантическа ориентация. Но малко са хората, които се замислят върху съдържанието, което те влагат в това внушение. Едно е представата на политическите лидери и техните последователи, които вярват на Европа, просветлена от идеите и ценностите на Ренесанса и Просвещението, Европа на хуманизма, социалната справедливост, на суверенните нации с възможност за свободно развитие, като постоянно умножават своя творчески потенциал. Съвсем друга е представата на политиците и тяхното обкръжение, които се издържат със средства от фондовете на "Западната демокрация", от фондовете на Сорос и фондовете на държави с антиевропейски тежнения. Те и техните послушни интелектуалци са облагодетелствани с

привилегии от всякакъв род

Те са за атлантическа Европа, която поощрява сепаратистките и неевропейските културни модели и начин на живот, начело на която стоят тези, които превръщат територията на своите верни съюзници в плацдарм за агресивни действия срещу съседи и братя по духовност и с общ културен код. В желанието си да се харесват на благодетелите си от Брюксел и Вашингтон, заразените с бацила на предателството, премълчават пъклените им намерения да заличат националния облик на земята ни. Грижат се как върху нея да трупат обезличена от българска национална идентичност човешка маса, превърната в "говорещо стадо", но годна за черноработници, съдба, която навремето подготвяше и Адолф Хитлер за целия славянски свят. Не случайно в политическата лексика за образованието постепенно се изоставя прекрасната дума просвета, която означава просветление на духа, с което "върви народът възроден", за да оцелее през тъмните векове на робството. Управляващите оправдават своите действия, представляващи реална заплаха за националната ни сигурност и съществуването на нацията ни, със "съюзнически ангажименти", които нямат нищо общо с националното ни достойнство и идеали и грубо пренебрегват протестния глас на народа. Те не изпитват и капка угризение пред факта, че всичко това изкопава непреодолима пропаст между тежненията на народа и амбициите на управляващите да не изпуснат властта. Избирателният ентусиазъм все по-рязко намалява и това лишава изборите от смисъл за сметка на електората, който е длъжен да отдели от залъка си милиони левове. А за политиците това все повече се превръща в забавна хазартна игра, в която "победата" почти винаги е привилегия на нейните организатори.
Нараства

критичната маса на амбициозната посредственост

с която заливаме Европа. Свидетели сме на нарастващата критична маса на "калинките", издигането на високи постове в страната и в брюкселските бюрократични структури на лица със съмнителни качества. Техните посредници по места ги разместват като пионки според собствената си изгода в момента. И тогава следват гафовете, за които Европа ни се смее. Предизвикват саркастичен присмех усилията на управляващите да наложат Езопов език чрез своите пропагандистки клишета, които често звучат като "да върнем на гладуващия чувството за ситост". Когато пък някой предлага по-високи заплати и пенсии, безплатно здравеопазване и образование, ликвидиране или свеждане до разумен минимум безработицата, да няма гладуващи и умиращи поради липса на пари за лекарства, го обвиняват в комунистическа пропаганда.
Пред урните трябва да слушаме само гласа на благоразумието! В деня на изборите трябва да ни води вярата, че българският народ е раждал и ражда мъже и жени, които носят в себе си неизтощимия ген на интелигентността, самоуважението, чувството за национална гордост и  благородството на духа. Такива има и сред всичките кандидати, заслужаващи моето доверие. Убеден съм, че това е оправдано, особено ако положителният ми вот се окаже избор в полза на тежненията на здравомислещите граждани на Родината. Заслужава си. Никога не е късно да дадем шанс на надеждата.