Лъвският рев като... камбанен звън

Африканска поговорка

Лъвът прави път на слона, ако се срещнат по тясна пътека. Носорогът и хипопотамът лесно могат да пропъдят лъва. Въпреки това и днес за повечето хора лъвът си остава цар на животните, също както в старите басни за животните герои.
С какво всъщност ни прави толкова силно впечатление лъвът? Дали с гривестата си Зевсова глава, или с кехлибарените си очи? А може би с рева си? Ревът на лъва се смята за най-великолепния и най-внушителния звук на сътворението. При благоприятни условия той може да бъде чут на осем-десет километра. Лъвовете реват най-често след залез слънце в продължение на около един час. Ето как описва лъвския рев големият познавач на животните проф. Бернхард Гжимек: "Лъвският рев ми действа като камбанен звън - като хлапе аз съм бил камбани. Той ме настройва тържествено и сериозно. Някои хора казват, че потръпвали от приятно задоволство, слушайки лъвския рев. Но изглежда, че това се отнася само за онези случаи, когато човек се намира в джип или в зоопарк..."
Лъвът обитава саваните. Някога се е срещал в цяла Африка. Днес той е изчезнал от северните й райони и рядко може да се види в западните. Дължината на тялото му е от 3,25 до 3,75 метра, включително опашката. На тегло достига от 200 до 275 килограма. Продължителността на живота му е от 15 до 20 години. Максималната скорост, с която преследва плячката, е 60 километра в час. Живеят в семейства, съставени от лъвици, малки лъвчета до две години и мъжки лъв водач.
При лъвовете има известни спортсменски правила. Група лъвове мирно изяждат заедно една зебра, докато много от нашите домашни кучета не могат да ядат от една паничка. Наистина понякога мъжкарите се бият така, че на мястото на борбата остават цели кичури черна или жълта козина от гривата и следи от кръв. Случва се и някой да загине, но това не става по-често отколкото при боксьорите на ринга.
Лъвските брачни двойки се отделят настрана и дни наред се занимават само с ухажване. И в най-големия зной те се чифтосват тридесет до четиридесет пъти на ден. Истинският копулативен акт трае само три-шест секунди. Бременността на лъвицата е 110 дни. Ражда средно по четири малки някъде сред скалите или в гъстака, но станат ли на шест седмици, тя се върща гордо в прайда.
Лъвове от прайда ловуват колективно. Два или три лъва лягат на известно разстояние от зебрите и антилопите, скрити в тревата. Останалите се промъкват в кръг около жертвите, нападат ги изведнъж от противоположната страна и ги подгонват право към другарите си. Общо взето, лъвовете бързо убиват жертвата си. Обикновено се нахвърлят отстрани или отзад върху гърба на плячката, при което задните крака на лъва остават на земята. Който убива бързо и при това не жестоко, по-малко рискува самият той да бъде ранен.
В прайда дълго време хранят болните и слабите лъвове. Не е известно дали старите лъвове биват изключвани от прайда, или те доброволно отбягват общуването с останалите. Остарелите лъвици остават по-дълго в групата отколкото мъжките. В края на краищата всички ще бъдат разкъсани от хиени или диви кучета. В дивата природа не се умира от болест или старост.
Какво чувстват хората в устата на лъва? Някои хора са имали щастието, след като са били грабнати и отнесени от лъв, да бъдат спасени. Придружителите им или кучетата са прогонвали лъва. Известният мисионер Дейвид Ливингстън подробно е описал какво е изпитал, намирайки се в устата на лъва. Той не усещал нито болка, нито уплаха, нито страх от смъртта, а бил като парализиран и напълно безразличен както пациент, който се намира пред операция и е вече в полунаркотизирано състояние.