Книги
Лавица
/ брой: 203
"МАКОВЕ ПРЕЗ ОКТОМВРИ" от Лаура Риньон издава "Хермес". Каролина е собственичка на живописна кафе-книжарница в центъра на Мадрид. При инцидент губи баща си. Налага се и майка й да постъпи в клиника, защото отказва да общува с околните. След месеци без подобрение Каролина измисля терапия, с която ще се опита да събуди майка си от кататонията. През целия си живот родителите й са били отдадени на литературата и са възпитали децата си в същата обич към книгите. Затова и Каролина се надява, че като й чете, майка й ще се върне в действителността. Но не кои да е книги, а тези, които са променили Каролина.
"ТВОРЧЕСКО ПИСАНЕ ЗА МЕЧТАТЕЛИ" от Росела Калабро издава "Ера". Всеки четвъртък в уютната "Кафе-книжарница на мечтите" собственичката Петра организира курс по творческо писане. Сгушено в сърцето на Милано, очарователното кафене със старинни дървени рафтове, затрупани с книги и аромат на горещ шоколад, е идеалното място да се отпуснеш в търсене на своята мечта между страниците на някоя книга. Петима души - всеки със своята необикновена житейска история, постепенно се сближават. Техните лични истории се преплитат, докато се стремят към собствения си щастлив край.
"УРОЦИТЕ НА ПИНГВИНА" от Том Мичел издава "Вакон". По време на почивка в Уругвай Том Мичел спасява пингвин от нефтен разлив, след което птицата отказва да се отдели от него. Том няма друг избор, освен да преведе новия си приятел незаконно през границата и митницата в Аржентина, където преподава в пансион. Хуан Салвадор, както Том нарича пингвина, скоро става талисман на училищния отбор по ръгби, домакин на партитата, организирани от Том, и най-забележителният треньор по плуване. Храбрият пингвин променя живота на всички, с които се среща, и най-вече на един ученик, измъчван от носталгия.
"КРАЙ ЕЗЕРОТО" от Петер Алтенберг издава "Гутенберг". Сто години след смъртта на автора, когато е издадена и първата му книга на български, и 98 след като е издадена последната, си спомняме за австрийския писател. Бохемският живот го принуждава да съществува в мизерия, макар да е номиниран за Нобелова награда. След епохата на сецесиона и постимпресионизма детайлите в текстовете му се замъгляват и губят своята еднозначност. Иронията пък губи своя контекст. Обаче философията на живота, която те изразяват, не спира да звучи съвременно в кратките му прозаични опуси.