Лавината на лошите кредити завлича все повече длъжници

Неотдавна МВФ прогнозира, че лошите кредити в България до края на годината ще станат 10,5% от всички отпуснати. Само за една година - от май 2009 г. до май на настоящата година, проблемните кредити са се увеличили три пъти. От публикувана в края на миналия месец статистика стана ясно, че размерът им към края на май е близо 5,7 млрд. лева срещу 1,8 млрд. преди година. Само за май те са нараснали с нови 371 млн. лв. и вече стигат 14,6% от всички раздадени заеми. Като цяло лошите кредити са под 10%. Най-висок е делът на проблемните потребителски заеми - 15,16%, следвани от фирмените - 14,8%. През последните месеци обаче значително се увеличават и проблемните жилищни заеми. Сега делът им се е вдигнал до 13,2%, а преди около година са били 3%.
Всеизвестен факт е, че кредитополучателите все повече се затрудняват с погасяването на задълженията си към банките, което дойде като отражение на кризата върху българските граждани и фирми. Според данни на експерти от банковия сектор първи затруднение са изпитали онези граждани, които са взели заеми в периода 2004-2005 г. Другата група нередовни платци са тези, които в периода на икономически растеж са взели много заеми - за да си купят жилище, автомобил, за обзавеждане или ваканция, и едновеременно са ползвали по няколко кредитни карти. На края на опашката от нередовни платци се нареждат и масовите клиенти, които имат по един кредит или една кредитна карта, но изпитват затруднения да погасяват дължимото към банките.
Когато става дума за кредит, обезпечен с имот, банките дават възможности за временно облекчаване на клиентите, но ако и след това финансовата институция не може да си прибере дължимото, се стига до най-неприятния изход - продажбата на обезпечението. Последната стъпка към която банките прибягват, когато става дума за безнадеждни вземания от граждани, е да ги продадат. Купувачите са специализирани дружества. Когато банката продаде един необслужван кредит, негов собственик става фирмата, която го е купила. А тези компании налагат доста тежки условия на своите длъжници. В много от случаите те дори са принудени да се разделят с единственото си жилище, за да платят.
За високите лихви по кредитите у нас, които тласкат потребителите още по-дълбоко във водите на икономическата криза, гражданите пищят отдавна. Неведнъж имаше протести в страна срещу високите лихви на търговските банки. Така или иначе част от взелите кредити се оказаха със замразени заплати или без работа заради кризата и в същото време са "вързани" за заеми, които поскъпват. Следствието е налице - непрестанно нараства броят на хората, които не могат да си плащат кредитите и остават без жилища, отнети от съдия-изпълнител.
Лихвите у нас са най-високи според статистика на Европейската централна банка. Потребителски заем със срок на изплащане между 1 и 5 години в еврозоната например се оскъпява между 5 и 8,92%. У нас за същия кредит се дължат между 12,75 и 14,12 на сто. У нас лихвата при жилищните заеми е между 9 и 10 на сто. В Европа тя варира от 2,29% до 6,04 на сто. Най-ниска е във Финландия, а най-скъпа - в Италия. Средният размер за еврозоната е 3,04%. В началото на годината се появиха и първите "крехки" сигнали, че банките у нас са започнали да намаляват лихвите по кредитните си продукти.
Преди ден-два главният изпълнителен директор на "Уникредит Булбанк" и член на УС на Асоциацията на банките в България Левон Хампарцумян даде да се разбере, че проблемът с лошите кредити на търговските банки у нас не е чак толкова сериозен за финансовите институции. Според него голяма част от така наречените лоши кредити са обезпечени и те не са тотална загуба за банките. За разлика от западноевропейските банки, тези в България поради силата на регулация имат доста повече "тлъстини за изгаряне" в лошо време, коментира банкерът.
Въпреки обезпокоителното увеличение на лошите вземания броят на отпуснатите ипотечни кредити е нараснал през изминалия месец. Това показаха последните данни на Кредит център. Средният им размер обаче се е понижил с над 16 на сто. Въпреки появата на първите положителни тенденции за подобряване на икономическата среда, хората изпитват притеснение за финансовата си стабилност и предпочитат да се възползват от възможността да купят нов дом с минимално ниво на риск, смятат анализаторите.
Съвсем обратната тенденция обаче показва изследване, поръчано от "Райфайзенбанк - България", което обхваща по-дълъг период от време. Според него два пъти са намалели хората, които искат да теглят заем и причината за това до голяма степен е свиването на доходите. Средният месечен доход на човек е паднал от 376,23 лв. през 2008 г. до 331,62 лв. през 2009 г., посочиха от банката. Вследствие на това, докато през есента на 2007 г. близо 30% от хората са били готови да теглят заем, през февруари 2010 г. само 16,6% са били готови да увеличат кредитната си задлъжнялост. От 56,5 на 83,4% се е увеличил броят на хората, които категорично отказват да теглят банкови заеми. По данни на главния изпълнителен директор на банката Момчил Андреев в България само 54% от населението ползва банкови услуги, в Хърватия - 89%, а в Австрия те се ползват от 98% от хората.

Георги Дичев:
Все повече са длъжниците, чиито имоти отиват на търг

Около 30% от делата са на банки, другите 70% - на фирми и граждани, казва председателят на Камарата на частните съдебни изпълнители

- Господин Дичев, има ли увеличение на лошите кредити, които стигат до частните съдебни изпълнители?
- Безспорно има увеличение на делата през миналата година. Конкретната цифра за тази година все още не може да се каже, но вече се изготвят отчетите за шестмесечието. На всички обаче е ясно, че има такова увеличение. При нас идват изпълнителните дела, които преди това са минали в районните съдилища. За миналата година спрямо предходната 2008-а има 40 хиляди дела повече. През 2008 година делата са били 70 хиляди, а през 2009 година са 110 хиляди. Тази година увеличението ще е доста повече от миналата година.
- Каква част от лошите кредити са ипотечни, какъв е делът на потребителските?
- Ипотечните кредити са най-малък процент. Те са и най-малък дял като отпуснати кредити, защото сумите са по-големи. От общия брой дела те са само около 4-5 на сто. Така че има нарастване на лошите кредити като цяло.
- Има ли нарастване на имотите на длъжници, които се предлагат на търг?
- Има повече имоти, които се предлагат на търг. Но те не са само от длъжници на банките и не са само ипотекирани, а и имоти на всички длъжници. Например, ако някоя фирма има да си прибира дълг от друга фирма, която не може да плати, но има имот, той се описва и се пуска за публична продажба. Не всички са на банки, само около 30 процента от делата са на банки. Другите 70 на сто са на фирми и на граждани.
- Какви са стъпките, когато банката не може да си събере дължимото?
- Първо се минава през съответния съд. Те имат привилегия по закон да си подготвят извлечение от сметките и да получат заповед за незабавно изпълнение. Въз основа на тази заповед, която е придружена с изпълнителен лист, съдебният изпълнител образува изпълнително дело. Длъжникът ще научи чак от съдебния изпълнител, че срещу него има дело. Оттогава вече започват сроковете за възражение, за оспорване на основанието, за размера на сумата, ако е плащал. Но образува ли се изпълнителното производство, вече започват и действия по запор, възбрана - става напечено.
- Започват ли все повече банките да продават безнадеждните вземания?
- Доста банки имат такава политика. След като мине известно време, всяка банка сама преценява и започват да сключват договори за цесия с фирми, които събират задължения и които всъщност продължават делата от името на банката.