29 Юли 2021четвъртък04:58 ч.

Колумбийка развява националния флаг по време на национална стачка по-рано този месец срещу икономическата политика на президента Иван Дуке, проведена в Кали, третият по големина град в Колумбия

ГЛОБУС

Латинска Америка търси повече справедливост

КОВИД-пандемията изостри не само здравните проблеми, но и социалните конфликти

/ брой: 97

автор:Елиана Иванова

visibility 578

Кризата, обхванала редица държави в региона на Латинска Америка, придоби категорични и ясни очертания заради върлуващата коронавирусна пандемия. Злокобният вирус с изключителна ловкост запали фитила на трупали гняв социални и политически процеси в тези страни. Резултатът са масови протести за социални права, за равнопоставеност, по-добър живот, гарантирани права за жените и за представителите на индианското население, по-добро здравеопазване и други. Докато над Колумбия е надвиснала опасност от избухването на гражданска война, Чили изглежда е готово да даде втори шанс на левия експеримент. Знаем, че първият мащабен опит за неговото провеждане завърши трагично, още преди дори е започнал. Другата страна, която може би ще опита със завой наляво, е Перу, но това предстои да бъде потвърдено на втория тур на президентските избори през юни.

Разбунтувалата се Колумбия

Краят на месец април постави началото на нова серия от насилие и убийства за колумбийския народ. Пряк повод за началото на масовите протести стана опитът за провеждане на икономическа реформа, чиято цел била да се минимизират загубите и щетите, нанеси на колумбийския народ вследствие на пандемията с КОВИД-19. Приложена на практика обаче въпросната реформа постави фокус върху облекчаването на заможната част от населението, на богатите елити и корпорации, а за средната класа и изпадналите в крайна бедност реформата няма да донесе ползи и дивиденти. Пакетът от реформи включва данък върху имуществото на лица с активи над 1,35 млн. долара, но съдържа и редица разпоредби, които биха затруднили повече домакинствата с ниски доходи. Другите елементи от реформата са изцяло в полза на частния сектор и специфичните икономически групи. 

Според правителството данъчната реформа е необходима, за да се смекчат ефектите от пандемията върху колумбийската икономика и държавния бюджет. Въпреки че някои от елементите на реформата биха могли да имат положителни ефекти върху икономиката, като например данъчни облекчения за уязвимите сектори, увеличаването на ДДС показва прекъсване на връзката между управляващите елити и обикновените граждани. Около 3,5 милиона души са изпаднали в състояние бедност покрай КОВИД-пандемията, а 21 млн. души живеят в бедност. Поставени пред тази нова несправедливост, колумбийци излязоха на масови протести. Първоначално правителството се опита за заобиколи диалога с протестиращите и да придаде конспиративен характер на избухналото народно недоволство. Заедно с това бяха предприети и насилствени мерки срещу протестиращите, за чието разпръскване бяха хвърлени военни части и танкове. Включилите се в протестите местни индиански представители бяха призовани да се върнат "в териториите си" и да не се намесват. 

В продължение на години управляващите не успяват да се справят с нарастващото неравенство в колумбийското общество. Под влиянието на богатата класа те многократно са вземали решения, които правят гражданите по-уязвими и по-недоверчиви към действията на държавата. Обхватът на протестите впоследствие се разшири до проблеми, засягащи основно здравеопазването и съществуващото постоянно насилие в страната. 

Протестното движение трябва да се разглежда и в контекста на мирното споразумение от 2016 г., сключено между колумбийското правителство и Революционните въоръжени сили на Колумбия (FARC), което сложи край на 50-годишния конфликт между тях. Споразумението не понижава нивото на насилие, беззаконие и убийства в Колумбия. Военните, както е характерно за редица латиноамерикански страни, имат силно присъствие в политическия и обществен живот на страната. Не трябва да са подминава и проблемът със силната върхушка на наркобароните, заради които остава високо нивото на насилие и несигурност в Колумбия. Страната е най-големият производител на кокаин в света - около 70%. 

Интензитетът на протестите доведе до оттегляне на предложената икономическа реформа , а недоверието към действащия президент Иван Дуке значително се повиши.

Чили върви към конституция на справедливостта

На 15-16 май чилийците се отправиха към избирателните урни, за да гласуват на местни избори и за съставяне на специална 155-членна колегия, която ще бъде натоварена със задачата да изготви проект за нова Конституция. Може би най-вълнуващата част от изборния уикенд бе вотът за конституционната колегия. Резултатите от плебисцита от миналия октомври могат безспорно да бъдат окачествени като революционна стъпка в историческото и политическото развитие на страната. Управляващата десница претърпя съкрушителна загуба, като успя да спечели едва 35 от 155 места в бъдещата колегия, която ще пренапише основния закон на страната. 65 от местата бяха спечелени от независими кандидати, които не са обвързани с политически партии. За представителите на коренното индианско население мапуче бяха запазени 17 места. Повече от 1300 кандидати се състезаваха за място в Конституционната колегия. За първи път тези избори включват изискване за равенство между половете - пропорционален брой места за жените и запазени места за коренното индианско население. Гражданите искат новата конституция да включва множество и разнообразни аспекти като човешки права, права на жените и работниците, здравеопазване, образование, пенсионни фондове, защита на децата, социални грижи, борба срещу престъпността и домашното насилие, равенство между половете, околна среда, свобода на изразяване и други.

Основните предложения на левите кандидати са насочени към по-голям държавен контрол върху минералните и други природни ресурси и по-големи публични разходи за образование, здравеопазване, пенсии и социални грижи. Десните до голяма степен защитават капиталистическата система на свободен пазар, благодарение на която Чили просперира в икономически план. 

Проблемът за правата на индианското население, не само в Чили, а и в останалите латиноамерикански държави с голям процент коренно население, става все по-остър. В Чили общностите мапуче съставляват приблизително 12% от населението на страната. В исторически план те са най-бедният и дискриминиран сектор на обществото. Всъщност Чили е една от малкото страни в света, чиято конституция не признава правата на своите коренни народи.

Припомням, че миналата есен избухнаха масови протести с изявен насилствен характер, чиято цел бе провеждането на референдум за изготвянето на нов основен закон. На 25 октомври бе проведен референдум, на който 78% от гласувалите казаха "Да" на новата конституция. Действащата конституция на латиноамериканската страна е приета след проведен плебисцит на 11 септември 1980г. под диктатурата на ген. Аугусто Пиночет. Готовността и решителността на чилийците да поставят на дневен ред текстовете на върховния закон на държавата произхождат основно от икономически и социални дефекти на държавната система, но ужасът и презрението от отминалата диктатурата без съмнение оставят своя дълбок отпечатък върху чилийското общество. Стана ясно, че конституцията е носител на спомена за кървавата и репресивна диктатура и че ако страната иска да се придържа към демократичните ценности и да търси нов път за промяна, то всяка следа от тъмното минало на Чили трябва да бъде заличена. Въпросният избирателен орган трябва да бъде конституиран до април 2021 г., след което ще има година време да заседава и изработи текстовете на новата конституция. Чилийците си дават сметка, че една нова конституция няма незабавно да разреши натрупалите се проблеми в Чили, но силно вярват, че ще донесе на обществото повече социално равенство и солидарност. Голяма част от исканията на гражданите като реформи в пенсионната, образователната и здравната система и повече държавен контрол в тези сфери, равнопоставеност и солидарност имат видима лява насоченост.

Банките вдигат таксите за искане на кредит

автор:Дума

visibility 119

/ брой: 144

"Еврохолд" приключи сделката за ЧЕЗ

автор:Дума

visibility 92

/ брой: 144

Поскъпват чадърите по претъпканите плажове

автор:Дума

visibility 98

/ брой: 144

"Бyлгapтpaнcгaз" ce paзплaщa пpeдcpoчнo за "Бaлкански поток"

автор:Дума

visibility 94

/ брой: 144

"Мини Шенген" става икономически съюз

автор:Дума

visibility 127

/ брой: 144

Байдън предупреди за война заради хакерски атаки

автор:Дума

visibility 120

/ брой: 144

Напрежение между палестинци и Израел

автор:Дума

visibility 352

/ брой: 144

В САЩ ваксинират държавните служители

автор:Дума

visibility 102

/ брой: 144

Приземяване

автор:Ралица Николова

visibility 116

/ брой: 144

Зараза от незнание или от нежелание?

автор:Аида Паникян

visibility 149

/ брой: 144

Минаха години...

автор:Лозан Такев

visibility 126

/ брой: 144

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ