Латифундиите не са бъдещето за страната ни

Проф. д-р ик.н. Атанас Ганев

Проблемът за комасацията на земята в нашата страна е много заплетен и труден за решаване по административен път, за което много пъти съм писал. Връщам се отново към него, тъй като на 10.02.2012 г., в деня на парламентарния контрол, народният представител Георги Пирински съвсем правилно и добре аргументирано отправи питане към министъра на земеделието и храните г-н Найденов какво прави правителството по този въпрос и по-конкретно министерството.
Предварително искам да призная, че като министър да дадеш задоволителен и реалистичен отговор е много трудно при създадената в страната ситуация. Още повече, че не този министър е виновен за безобразното раздробяване на земята в България. Но така или иначе сега той е на топа на устата по този и по много други проблеми в областта на земеделието и аз лично го съжалявам, че му се падна тази неблагодарна съдба. Като произлязъл от селото и като специалист в тази област той добре познава мъките и тревогите на българския селянин и на хората в селата, но какво да се прави. Той сега представлява правителството в тази област и трябва да отговаря! По същество министърът призна, че са необходими мерки и нещо се прави. Той очаква, че с чл. 37 от ЗТЗЗ този проблем може да се реши в определен срок от време. Тук не мога да се съглася обаче с оптимизма на г-н Найденов, че проблемът може да се реши по този път. Защо? Защото тази постановка в чл. 37 повелява разходите по комасацията на земята да се поемат от собствениците на земята и по пътя на доброволността. Нееднократно съм подчертавал, ще се повторя и сега, че по този път проблемът няма да се реши и че той е безнадежден. Необходими са огромни средства, с каквито хората не разполагат, липсват и специалисти и техника, и държавата не е в състояние да осигури всичко това. И ако нещо все пак трябва да се прави, тези трудности следва да се преодоляват от държавата.
Основателен е въпросът за необходимост от намесата на държавата, тъй като не друг, а тя прие разрушителните закони и мерки в това отношение. Това не стана по желанието на хората в страната, да им се раздроби и без това дребната собственост. Не мога да се съглася с министър Найденов и с твърдението, че раздробяването на земята е предизвикано от насилственото й уедряване по време на изграждането на ТКЗС. Определено насилие, ако е имало, то е в много малко райони и селища и това не е главното. Масовото коопериране се извърши на доброволен принцип от самите селяни и то даде много добри резултати. Радвам се все пак, че въпреки горното твърдение на г-н Найденов той признава, че кооперирането е най-лесният и безболезнен път за уедрено земеползване. Благодарение на това българското земеделие и селата през този хулен период постигнаха неоспорими успехи, оценявани и в света като българското чудо през този период. Неслучайно България като социалистическа страна официално, според статистиката на ООН, е на 30 място по икономическо развитие в света, с развита промишленост и селско стопанство. Освен това и днес никой не може да отрече, че през този период близо 90% от хората се сдобиха с добри за нашите условия жилища, с добри условия и инфраструктура в селата, нещо, което не се наблюдава даже в страните със силна икономика. Това е плод на трудолюбивия български народ, плод на добрата политика в областта на икономиката като цяло, плод на помощта и подкрепата на правителството за развитието и просперитета на българското земеделие. Само черногледството и политическата омраза, които са присъщи на една част от съвременните демократи, доведоха впоследствие до отрицание на постигнатото. Фактите, които министър Найденов съобщи за мерките като модел за решаване на проблема с уедряването на земята с помощта на министерството в с. Катуница, с. Малък Вършец и други, няма да дадат очаквания резултат по посочените вече причини. Учудващо е обаче, че МЗХ и лично г-н Найденов при осъзната необходимост от кооперирането в страната на практика не предприемат никакви мерки да стимулират и подпомогнат хората да се кооперират. Вижда се, че министър Найденов няма смелостта да се противопостави на разрухата в отрасъла и това не е добре за страната. Наблюдава се точно обратното. Подпомагат се щедро едрите частни арендатори, чифлиците и латифундиите, които не се възприемат добре от нашия народ и които според мен не са бъдещето на нашето земеделие.
Днешното правителство трябва да се откаже от тази политика в областта на земеделието, защото тя е вредна за страната и това ще бъде и провал за него. Необходими са решителни и реални мерки в много направления в областта на земеделието, но на първо място мерките трябва да започнат с определени законови промени. Някои от тези законодателни мерки, с риск да се повторя и подразня противниците на подобни мерки, макар и накратко, съм посочил в моята статия от 2.02.2012 г., отпечатана в ДУМА под заглавие "Земеделието има нужда от законови промени". Четете я!
Още веднъж ще посоча, че най-лесният и най-правилнияг път за уедрено земеползване у нас са земеделските кооперации. Чрез тях най-добре могат да се решат както производствените, така и социално-икономическите, инфраструктурните и културните проблеми на хората в селата. Чрез кооперациите хората ще могат да запазят и своята собственост на земята. Едрите арендатори ще продължат да изкупуват земята им принудително, на безценица, ще ги експлоатират жестоко. Алчността от забогатяване няма граница и тя трябва да се обуздае! Колкото по-рано това стане, толкова по-добре за хората в селата и за икономиката на страната.