Лаконичен

Марина Корольова

Лаконичната реч е хубава реч, може да сте сигурни. Лаконизмът на речта е едно от нейните главни достойнста. Лаконичен, лаконично, лаконизъм...
Въпросът е, откъде идват тези думи. Ще е добре да отговорим на този въпрос, защото някои си мислят – без шега! – че лаконизмът е свързан някак си с маникюра. Ами да, и тук лак, и там лак.
За да разберем източниците на лаконизма и лаконичното, ще се наложи като начало да се върнем назад в дълбините на вековете.
И така, през VII и VIII в.пр.н.е. градът-държава Спарта в южна Гърция непрекъснато воюва със съседите си. В крайна сметка Спарта побеждава всички и започва да господства на полуостров Пелопонес.
Бъдещето на спартанците, обаче, далеч не е било прекрасно. Те трябвало да удържат покорените градове и техните жители от въстания – иначе Спарта щяла да загине. Така спартанците започнали да култивират нов, съответстващ на обстоятелствата начин на живот: те посвещавали голяма част от времето си на военни упражнения и оставяли живи само силните и здрави бебета. На седемгодишна възраст всички момчета влизали в казарма, където оставали до двадесет години. Те били обучавани да понасят храбро глад и студ, да се подчиняват на заповеди, да умират, но да не се предават. Подобно сурово възпитание и до сега се нарича спартанско.
Освен това, спартанските юноши са били учени да говорят ясно и кратко, тъй като многословието е нямало място на бойното поле. Като цяло е трябвало повече да действат, а не да говорят. Ако все пак се е налагало да говорят, то е трябвало да следват правилото: колкото по-малко кажат, толкова по-добре.
Надявам се разбирате, че вече се приближаваме до целта. Спартанците са говорели кратко, ясно, били са немногословни, т.е. ... лаконични! Защо?
Всичко идва от това, че второто название на Спарта е Лакедемон, тъй като държавата се е намирала в древната област Лакония. Ето откъде идва думата „лаконичен”. Разбира се, в руския език тя не е дошла направо от гръцкия, а чрез френския, но произходът е ясен.
Най-известният пример на лаконична реч ни припомня Айзък Айзимов в книгата си „Думите в историята”. Той се отнася до 338 г., когато Македония покорява цяла Гърция и само Спарта остава непокорена. Македонският цар Филип ІІ изпраща там пратеник с послание: „Ако аз вляза в Лакония, то ще изтрия Спарта от лицето на земята”. Отговорът бил само една дума: „Ако!”.
Филип не нахлул в Лакония.