Лък със стрела в десетката

Димитрина Иванова

Повлечени в битката за ежедневно оцеляване, заливани от мътния порой на политическа и културна чалга, днес сякаш повече от всякога сме приклещени в капана на забравата. За Личностите на България си спомняме само по повод на годишнини. А си струва да разлистваме страници от миналото, изпълнени с търсения и открития, с победи и поражения, с пориви и страсти - по-често да си припомняме за хората, белязали духовното ни битие. Един от тях е режисьорът Методи Андонов.
Той си отиде твърде рано, само на 42 години. Сега щеше да е навършил 80. Но остави трайна диря в българската култура.

"ЛЪК, ЧИЯТО СТРЕЛА ВИНАГИ УЛУЧВАШЕ ДЕСЕТКАТА"

Така актрисата Татяна Лолова определя присъствието на Методи Андонов в изкуството.
Яркото му дарование е забелязано от Боян Дановски, неговият учител в театралната академия. След звършването работи в театъра в Бургас, но звездата му заблестява на сцената на Държавния сатиричен театър.

Кадър от емблематичния филм на Методи Андонов "Козият рог"

За заклетите театрали режисьорът не е само снимка във фоайето на театъра и име на камерната му сцена. Той е водещият постановчик на Сатирата за цяло десетилетие. По онова време тълпи задръстваха уличката пред театъра всяка вечер, когато се играеше негов спектакъл. "Търси се" се чуваше още от "Раковски". "Свинските опашчици" на Ярослав Дитл, "Михал Мишкоед" на Сава Доброплодни, "Чичовци" по Вазов, "Смъртта на Тарелкин" от Сухово-Кобилин, Гоголевият "Ревизор" с Нейчо Попов като Градоначалника и Георги Калоянчев - Хлестаков, "Мистерия Буф" на Маяковски, "Старчето и стрелата" на Никола Русев, "Суматоха" на Йордан Радичков - ярки, темпераментни постановки с неповторима театрална атмосфера, които предлагаха на зрителя заедно с унищожителна сатира и истински празник за духа. "Имаше нюх за самобитното, защото сам беше самобитен" - казва за него Стоянка Мутафова. Една от легендите в театъра разказва, че когато поставял "Ревизор", в разговорите си с Нейчо Попов и Калоянчев на всекиго пошушвал, че другият е по-напред в работата над ролята. С тази благородна лъжа стимулирал двамата големи актьори, така ги довел до блестящи изпълнения в спектакъла. И постановката получава заслужени овации в Москва - там, където "Ревизор" са поставяли театралните колоси Станиславски и Мейерхолд. "Всички бяхме омагьосани от патетизма на Методи Андонов" - свидетелства актьорът Марин Янев. А Йордан Радичков, когото Методи открива за театъра, твърди: "В него имаше нещо фанатично и възпламеняващо". Актьорите, работили с него, споделят, че репетициите с Методи Андонов са били като празник - в известен смисъл по-вълнуващи от спектаклите.
Пътят на режисьора в театъра не е гладък и безпроблемен. Заформя се конфликт, неизяснен и до днес (протоколът от едно драматично събрание е изчезнал, по-вероятно отдавна унищожен) - и в крайна сметка той затваря зад себе си вратата на Сатиричния театър. От разрива печели... киното!

"НЕНАВИЖДАМ РЕСОНЬОРСТВОТО, НЕПРЕЖИВЕНИТЕ ЧУВСТВА И НЕДОИЗКАЗАНИТЕ МИСЛИ"

След 24 постановки, реализирани с блестяща фантазия, изобретателност и новаторска енергия, с учудвща лекота Методи Андонов прекрачва от театралната сцена на снимачната площадка и показва прекрасно владеене и на филмовия език. През 1969 г. се появява "Бялата стая" - филм за личността, въвлечена в конфликтите на времето. По литературната основа на писателя Богомил Райнов се ражда проникновен филмов разказ за сблъсъка с казионщината и догматизма и за верността към самия себе си - битка, която героят му (една от великолепните роли на Апостол Карамитев в киното) губи във физически смисъл, но побеждава в морален. Въвлечен в модния за онова време спор за "активния положителен герой", режисьорът обяснява: "Героят не е външно активен, но той отстоява това, което го реализира. Търпейки или по-скоро устоявайки на удари отвън, на агресивност както по отношение на неговата личност, така и по отношение на това, което е неговата реализация, той се изправя пред конфликтите, пред проблемите, пред истините за своето време, той прониква в тях, разбира ги и стига до истината за тях, за себе си, за своето време, за това, което стои насреща му... Това именно "разгадаване" на действителността прави съвременника партньор в тази действителност... Прониквайки в нея, се доближава до възможността да я променя".
Още два пъти Методи Андонов си сътрудничи с Богомил Райнов и снима "Няма нищо по-хубаво от лошото време" и "Голямата скука" - два филма за разузнавача Емил Боев и за неговата агентурна дейност в тила на врага. Мир на праха му на Емил Боев, във времената на вихрещата се сага на досиетата никой не се сеща за него, но си струва да си припомним чудесните изпълнения на Коста Цонев и на Георги Георгиев-Гец.
Но оглушителният успех за режисьора идва с "Козият рог" (1972), признат за най-добрия български филм за всички времена. Близо 4 милиона българи още при първия показ на филма го приемат като химн на националната устойчивост, на духовната сила на нацията. С награди от Чикаго, Панама, Брюксел, Карлови Вари, Коломбо, Сантарен, той привлича вниманието на Анджей Вайда, Акира Куросава, Уилям Уайлър. Полското списание "Филм" го класира сред десетте най-добри филма в света за годината, в Италия се показва в селекция на най-добрите съвременни произведения на световното кино.     
От Хайтовите "Диви разкази" извира тази филмова философска притча, завладяваща и вечна като антична трагедия. И критика, и зрители разчитат в зашеметяващо талантливия екранен прочит на Методи Андонов мощно и внушително звучащата тема за отмъщението за насилие с насилие исторически, нравствен и философски смисъл, извечните въпроси за хармонията и дисхармонията на човешкото съществувание, за живота и смъртта, за Доброто и Злото. Филмът е закупен от 22 страни, а на Варненския фестивал е отличен със Специалната награда на журито и Наградата на публиката (Златна роза на този фестивал получава "Наковалня или чук").

"ТОЙ РАЗБИРАШЕ АКТЬОРИТЕ КАТО НИКОЙ ДРУГ ПРЕДИ НЕГО И СЛЕД НЕГО. УМЕЕШЕ ДА ИЗВАДИ ОТ ТЯХ ДОРИ ТОВА, КОЕТО ТЕ НЕ ПОДОЗИРАХА, ЧЕ ПРИТЕЖАВАТ"

Това казва за Методи Андонов актрисата Елена Райнова. Затова в Сатирата най-добрите ни комици изиграват в неговите постановки едни от най-добрите си роли. В киното също: Апостол Карамитев и Доротея Тончева в "Бялата стая", Антон Горчев и Катя Паскалева в "Козият рог"...
"Изкуството започва оттам, откъдето започва мисленето" - това внушава, докато е асистент във ВИТИЗ Методи Андонов на своите студенти: Стефан Данаилов, Илия Добрев, Стефан Мавродиев, Меглена Караламбова, Елена Райнова, Антон Горчев, Сава Хашъмов, Милен Пенев. Този урок са научили всички. Мечтата на режисьора за свой собствен клас остава неосъществена. Както и проектите да постави "Лазарица" и "Бомбето" на Йордан Радичков на театралната сцена, да заснеме Хайтовите "Мъжки времена" и филм за Румена Войвода.

"ДОЙДЕ ОТНЯКЪДЕ, МИНА ПРЕЗ НАС, ПРЪСНА СВЕТЛИНА И СИ ОТИДЕ"

 - поетично скърби по повод кончината на режисьора Константин Коцев, сравнявайки го с Халеевата комета.
Кометите са редки гости в небето. Затова пък появата им се помни дълго.