К'во става в рая на научните калинки?

- Двата големи порока на фонда за наука остават - финансирането на фирми и двувластието
- В МОН са сбъркали тотално с европейските регламенти, съзнателно е! 
- Новият правилник на фонда предвижда обаче широка публичност за дейността и проектите


Поредният проект на нов правилник на фонд "Научни изследвания" се появи в сайта на МОН. Предишният беше от края на ноември 2015 г., но неизвестно защо бе спрян и настъпи познатият от 2012 г. досега застой. Новият проект сега се появява в интересен момент. Зам.-министърът проф. Костадин Костадинов, който отговаряше за фонда, бе изневиделица освободен от поста, а самият фонд като шахматна пешка бе преместен към другия заместник - проф. Николай Денков. Който пък вече почти две години работеше по новата Оперативна програма "Наука и образование за интелигентен растеж". И тъкмо я докара до стартиране, тя му бе отнета и преместена към новоназначения на мястото на Костадинов нов зам. на Меглена Кунева - Красимир Киряков. А както се оказа, зад гърба на Денков и без негово участие някакви лица вече два месеца преговаряли с Брюксел да променят оперативната програма, която той е договорил. А за рокадите на ресорите самият проф. Денков научил... от медиите! И естествено, при този стил на управление и откровено изолиране от работата, той подаде оставка. В деня, в който Борисов прие оставката, а Кунева между две други пиар акции представяше официално Киряков, на сайта на МОН - едновременно с датите за избираемите матури и мерките срещу отпадането на циганчетата от училище - се появи и новият проект на правилник на фонда.
Тази истерична обстановка, показваща решимостта на Кунева за нула време да оправи училища, дуално обучение, малцинствени групи, вузове, наука, еврофондове и всичко, което се изпречи на пътя й, много напомня годините, в които тя затваряше също тъй ударно една след друга преговорните глави за присъединяването ни към ЕС, без да се интересува дали те са изгодни за България. И като резултат един ден осъмнахме без реакторите на "Козлодуй" и единствени в ЕС без целева програма за наука с европейски средства. Същите европейски средства, за чието ударно "усвояване" сега е назначен нов зам.-министър, който никога не е имал общо с науката... Но пък бил много вещ във финансите и в консултирането на големи проекти на Световната банка и на някаква US агенция. Това сигурно е така. Но според самата министърка не е важно отговарящият за програмата за образование и наука да е вещ в тези дейности (като проф. Денков например с неговите 25 успешни мeждународни НАУЧНИ проекти досега), важното е човекът да докара пари.

Щом не е специалист, е безпристрастен. Значи става!

Страхотна философия! Да "усвоим" едни пари, пък дали те ще се привлекат с ум и професионален ефект, няма значение. А става дума за програма с обща стойност 1,37 млрд. лв. европейско и национално финансиране! От тях за наука (създаване на 4 центъра за върхови постижения и до 10 за компетентност) са определени 350 млн. лева. Отделна тема е, че като отидат европарите само за тези 14 центъра, цялата останала наука ще продължи да се гърчи в мизерия заради ниското национално финансиране, за което поне до края на 2018 г. правителството не предвижда увеличение.                 
Та, горката наука, която винаги е била последна дупка на кавала, в момента си няма зам.-министър, който да отговаря за нея, но пък си има проект на правилник, чиято философия няма кой да защити. А че философията е сбъркана, личи още от първата от 36-те страници на въпросния проект.
В цяла Европа има фондове, които финансират проекти за научни изследвания. Тези фондове са целеви, тяхната задача е да подпомагат развитието именно на науката в дадена страна и за разлика от технологичните и иновационните фондове,

те не са ангажирани пряко с индустрията

и икономиката като цяло. Защото държавата първо трябва да укрепи науката, а след това да иска от нея ползи за икономиката. У нас институционално науката е оставена да агонизира от глад, да получава мизерни заплати и да плаща тока на лабораториите си незаконно с пари от европейските проекти. А единственият национален инструмент за финансиране на реални научни дейности е фондът на МОН. Докъм 2007 г. той работеше по правилата на аналогичните институции в Европа и дори премина европейски одит, който му даде висока оценка. След това обаче в конкурсите на фонда бяха допуснати фирми - от година на година все повече. Тези фирми нямат научен капацитет, но наемат учени от вузовете и научните институти, които да свършат работата по проекта - в работното си време, за което вземат заплати. Някои фирми се регистрират в деня на обявяването на конкурса, за да вземат парите, както се разбра в края на 2012 г., когато избухна големият скандал с незаконно окрадените милиони от фонда от приятелски кръгове около шефовете му под чадъра на министър Сергей Игнатов. Учените излязоха на протест и нарекоха фонда "Рай за научните калинки". Дори съдът доказа нарушенията, но до ден днешен нито тогавашните шефове на фонда Христо Петров и Рангел Гюров са понесли някаква отговорност, нито пък фирмите върнаха отмъкнатите пари. Истина е, че в нашата държава

мошеникът живее най-добре

И вместо безобразието да бъде най-сетне прекратено, в новия проект на правилник то се... узаконява. Във варианта от ноември 2015 г. беше направен опит фирмите да се отстранят от конкурсите на фонда. В новия вариант напротив - във всички текстове се предвижда дейността да е съобразена с Европейската рамка за държавна помощ за научни изследвания, развитие и иновации, с чл. 107 и 108 от Договора за функциониране на ЕС и с Регламент 1407/2013 за минималните помощи. Какво означава това? И трите цитирани документа регламентират в какви случаи държавата може с публични пари да финансира изследвания, НО те се отнасят изрично САМО за предприятия производители и за икономически отрасли. А държавното финансиране на изследвания, включително на проекти, които не са свързани със стопански дейности, изобщо не е държавна помощ и не попада в обсега на цитираните документи. Това е записано в т.нар. Общ регламент за групово освобождаване, актуализиран през 2014 година. Текстът гласи дословно: "Не е държавна помощ и не подлежи на административните процедури за държавна помощ публичното финансиране на неикономически научни и развойни дейности, извършвани от научни организации." И още: "Публичното финансиране попада в приложното поле на правилата за държавните помощи само доколкото с него се покриват разходи, свързани със стопанските дейности."
Какви стопански разходи се кани да финансира научният фонд на МОН, та се е включил в регламентациите за държавни помощи? Дейността му изобщо не попада в техния обсег. И това е разписано толкова подробно на цяла страница и в Рамката за държавна помощ за научни изследвания, развитие и иновации от 2014 г., че показва ясно -  напълно съзнателно МОН "не е видяло" целия куп европейски документи. А това означава едно просто нещо - че там много искат фирми да продължат да смучат пари от фонда. Това можеше да се долови и от някои медийни съобщения в последните два месеца - че МОН прави срещи с бизнеса, "за да се изяснят приоритетните направления за новия тематичен конкурс на Фонда за научни изследвания". Ето тук е зарито кучето.

Не е работа на научния фонд на МОН да финансира бизнес дейности

трансфер на технологии и иновации, както пише в проекта на правилник. За това си има иновационен фонд към икономическото министерство. Най-добрият вариант би бил тези научни проекти, финансирани от МОН, които не са само фундаментални, а стигат до приложни резултати, да преминават към иновационния фонд, където да бъдат подпомогнати за довеждане до технологии и прототипи за внедряване, за да се превърнат в иновации. Според Кунева би трябвало да заработи най-сетне Междуведомственият съвет за инвестиционно развитие, който да реши какви да са отношенията между двата фонда. Точно така, само че в момента фондът за наука се опитва да изземе дейности на иновационния фонд, които не са му работа. Това напомня профанския лозунг от времето на Милко Балев в последните години на социализма: "Науката - пряка производителна сила". Да искаш от научния фонд пазарно приложение на науката е абсурдно, понеже не може да се прилага наука, ако самата тя загива. Просто той губи смисъла си на инструмент за подпомагане на науката и се превръща в каса за подпомагане на бизнеса. Слабо утешение е твърдението на министърката, че в проекта за правилник на фонда било предвидено базовата организация за всеки кандидатстващ проект да доказва капацитет и ресурси за извършване на научна дейност. Така е, ама не съвсем. В проекта е записано, че Изпълнителният съвет на фонда МОЖЕ да постави в условията на даден конкурс допълнително изискване за доказване на ресурсите на базовата организация за научна дейност. Тоест може и да не постави това изискване. А то трябва да е задължително, при това не като "допълнително", а като основно. Особено ако продължи практиката с фирмите, които нямат свой кадрови и материален ресурс, а наемат и използват чужд. По всичко личи, че някой в МОН има голям интерес безобразната практика да продължи.
И още един досегашен порок на фонда се запазва според новия правилник: двувластието Изпълнителен съвет - управител. Вярно, управителят вече няма да се назначава от министъра, а ще се избира с конкурс от Изпълнителния съвет, както бе постановено с измененията в Закона за насърчаване на научните изследвания от февруари т.г. Поставено е и условие кандидатите да имат опит в управлението на проекти. Само че никакво преразпределение на функциите не е направено и управителят отново ще върши дейности, които са от компетенциите на хабилитирани учени - той, а не председателят и не Изпълнителният съвет, представлява фонда; той прави годишната програма на фонда, изготвя отчета за дейността му, упражнява контрола за мониторинга по изпълнението на проектите, преценява ефективността на публичните финанси по проекти и пр. Това подсказва, че никак не е изключено отново да се получат търкания по същностни въпроси между учените от съвета и управителя, каквито помним от миналата година.        
Въпрос е също дали е достатъчно човек да има научна степен "доктор", за да бъде оценител на проекти, чиито автори са професори и доценти. Въпрос предизвиква и това, че от варианта от ноември м.г. е отпаднала предложената тогава много добра процедура за подбор на членове на Изпълнителния съвет и на оценители. Във варианта тогава бе предвидено учените, предложени от научните организации и вузовете по научни области, да бъдат класирани според научните си резултати (публикации, цитати, патенти, проекти, докторанти и пр.) и от този списък първите 10% във всяка научна област да може да стават членове на Изпълнителния съвет, първите 30% да имат право да бъдат избирани в научно-експертните комисии и за супероценители, а първите 50% - за оценители. В сегашния вариант

министърът си избира по свое усмотрение членовете

на Изпълнителния съвет от предложените от вузове и научни организации хабилитирани учени, а членовете на комисиите се назначават от управителя(?!).      
От проекта е отпаднало неприличното предложение от ноември м.г. възнаграждения по проектите да се плащат само на докторанти и новоназначени учени в базовите организации, при това - с пари, които са само 20% от стойността на проекта след приспадането на харчовете за апаратури. В проекта сега това е оставено да се определя в насоките, които ще бъдат обявявани за всеки конкретен конкурс. 
Най-доброто в новия проект за правилник е предвидената широка публичност за дейността на фонда и за проектите - нещо, което от години насам напълно липсва. На сайта на фонда ще бъдат огласявани не само дългосрочната и годишната му програма, годишните отчети, регламентите за всеки конкурс, но и отхвърлените проекти, класираните - с оценката и парите за тях, отчетите на етапите, участвалите в дадена сесия оценители (след приключването й), оценката за дейността на фонда и пр. Проектите ще се оценяват с "много добър", "добър", "задоволителен" и "незадоволителен". За всеки класиран проект ще има отделна страница в сайта на фонда. За тематичните конкурси ще се отделят не по-малко от половината средства, предвидени за нови конкурси през годината. Изпълнителният съвет ще определя двата най-успешни проекта във всеки приключил конкурс и авторите им ще получават грамоти. А ако проект получи незадоволителна оценка за изпълнението, членовете на екипа нямат право да участват в конкурси на фонда в течение на три години. Поставят се ограничения за броя проекти, които един оценител може да оценява (за да не се повтарят случаите, когато един човек бе оценител на 80 проекта). Сегашният Изпълнителен съвет ще продължи да действа до приключване на 2-годишния му мандат (т.е. до 2017 г.), предвижда проектът за правилник.



"Не е държавна помощ публичното финансиране на неикономически научни и развойни дейности, извършвани от научни организации", пише ясно в т.нар. Общ регламент на ЕС за групово освобождаване.