Кутията на Пандора

"Понятието "справедливост" е свързано с представата за държавата, тъй като правото, което служи за критерий на справедливостта, е регулираща норма на политическото общуване."
Аристотел (384-322 г. пр.н.е.), древногръцки философ

Балонът на съдебната реформа продължава своето пътешествие в публичното пространство. Неговата хронология вече легитимира качества за преминаване в жанра на класическия фарс, поради многократната си повторяемост. Понеже, както казват французите: "Колкото повече нещата се променят, толкова повече остават същите". Все пак ситуацията императивно налага въпроса: Как би бил удовлетворен най-резултатно интересът на суверена чрез нова парадигма на правоприлагащата система в България?
За да стигнем до правилния отговор, получен извън влиянието на силовите полета на различните заинтересовани групи, е необходимо да се върнем във времето, към генезиса на правото като приложна дисциплина на човешкото познание.
Предимно сред англосаксонските представители на правната теоретична мисъл е разпространен възгледът, че държавата възниква в резултат на еволюцията на органите на древното общество, които са били длъжни да поддържат безопасността, мира и спокойствието между хората. Както заключава Е. Гелнер в оксфордското издание на монографията си "Нации и национализъм": "Държавата - това е институт или съвкупност от институти, особено свързани с поддържането на реда (независимо от това с какво още могат да бъдат свързани). Държавата съществува там, където специализираните органи за поддържането на реда, като например полицията и съдът, са се отделили от останалите сфери на обществения живот. Точно те са държавата."
Несъмнено важността на съда и на зараждащата се полицейска власт за древното общество е неоспорима, но не през тях минава главната магистрала на държавността. Нейната посока е към учредяването на публична власт, която е поставяла пред себе си по-широки и разностранни задачи, отколкото само поддържането на реда.
Преди да възникне обективна необходимост от защита на какъвто и да е социален ред, е предпоставено създаването или преобразуването на самия ред на човешките взаимоотношения в такова негово естество, което е достойно за поддръжка и защита. Именно това е главната цел на програмата на публичната власт в епохата на ранните прадържави, стремящи се да станат ръководители на обществото.
Без

активен съд и мобилна полиция

не би могло да се претендира за изпълнението на дадена програма. Ето защо публичната власт създава за собствено ползване такива институции на древното общество като мъжките (военни, секретни) съюзи, а там, където не е имало такива, е прибягвала до други средства за постигане на същата цел. При вече създаден порядък на човешките взаимоотношения именно функционирането - съгласно определен регламент (кодекс) - на институциите за поддържане на реда е от първостепенна важност на държавността.
Несъмнено валидно е и обратното: при нарушено върховенство на кодексите за опазване на безопасността, мира и спокойствието сред хората тъканта на държавността започва да се изражда. Каквато е понастоящем ситуацията в България. И ако потърсим нишката на Ариадна, за да се ориентираме как постепенно нашата родина се разпада до един корупционен пандемониум**, то кутията на Пандора се оказва драпирана в червено - запазения служебен цвят за тогите на магистратите от прокуратурата на Република България. Чиято функция, поне както е регламентирана в чл. 117, ал. 1 и в чл. 127 на Конституцията на Р България, е да следи за опазването на законността. Сиреч магистратите в нея да бъдат съвременни цербери за съблюдаването на интересите на суверена и в лицето на държавата. В такива случаи единствено прокуратурата е овластена да действа, като опазва държавния интерес. Като не съществува никакъв извънинстанционен контрол върху действията й.
Освен това досъдебното производство е дейност, която се извършва по презумпция в условията на възбрана за изнасяне на информация. До момента, в който бъде изготвен обвинителен акт. Но в противния случай, когато прокурорската преписка бъде прекратена, установените обстоятелства - и дали всички възможни са установени, както и съображенията на наблюдаващия прокурор за прекратяването на преписката, остават напълно неизвестни за суверена.
Точно

липсата на извънинстанционен контрол

е причината който и да е български гражданин да нямаше право да отнесе до съда например казуса с въвеждането на Симеон Сакскобургготски във владение на имението "Врана" въз основа на подправен нотариален акт, за което прокуратурата си затвори очите. Или относно прекратяването на прокурорската преписка за укриване на данъци от фирма на бившата изпълнителна директорка на Българския спортен тотализатор Ирена Кръстева. Както и прекратеното досъдебно производство относно злоупотребите в изразходването на средства по проект на ФАР "Екопътека Валявица" в района на Сапарева баня. Или за отхвърления сигнал за корупционни практики, свързани с членове на Висшия съдебен съвет. Както и за наличието на основателни съмнения относно изготвянето от 13-те членове на ДКЕВР, в качеството им на длъжностни лица, на официални документи-решения, в които удостоверяват лъжливи факти и обстоятелства, послужили им като основание за неколкократно повишаване на цените на топлинната енергия. Също и за неподадения от страна на Бойко Борисов сигнал за предложен на негов важен сътрудник подкуп в размер на 20 000 000 евро! Преписката пак относно превеждането на 120 000 000 лева (няма грешка!) държавни пари от страна на един от зам. министър-председателите по времето на управлението на НДСВ в личната му сметка е обявена от прокуратурата за "секретна" и прекратена.
Този списък на Асоциацията за борба против корупцията в България, съставян в продължение на повече от 15 години, е твърде дълъг. И ако е уместно тук да преценим чрез историческа ретроспекция ситуацията, то развитието е регресивно. Нали още в древна Атина институция - аналог на прокуратурата не е съществувала. И така не е била налице възможността да бъдат корумпирани или подлагани на съответния натиск лицата, от които е зависело да бъде повдигнато или не обвинение за извършено престъпление, понеже такъв ограничен брой правоимащи не е бил институционализиран. Затова пък всеки от атинските граждани е имал право да възбужда и поддържа обвинение, в т.ч. и в тези случаи, когато е засягало интересите на държавата или съществуващия правов ред.
Но ако у някого от прочелите горните редове се е създало впечатление, че червената кутия на Пандора в правоприлагащата система е произведена след 10 ноември 1989 г., държа изрично да заявя, че това не отговаря на обективната истина. Още в годините на т.нар. социалистическо общество магистратите в червени тоги използваха умело професионалните си умения, за да "творят" конструкции, в които често мястото на закона беше вакантно.
Затова в далечната есен на 1977 г. в един от кабинетите на Върховна касационна прокуратура ми беше "доброжелателно" обяснено защо няма да бъде възбудено наказателно производство срещу лице, както се оказа - служител на ДС, въпреки че беше извършило престъпление от общ характер срещу мен, включително и нанасяне на телесна повреда. "Лицето" било внедрено под прикритие в международна религиозна организация. И "върховните интереси на България диктували то да продължи да действа".
- А ако той беше извършил престъплението срещу някой активен борец против фашизма и капитализма, пак ли нямаше да бъде съден? - попитах аз.
- Не! - беше категоричният отговор. - Но наказание не му мърдаше!
- А ако беше извършил престъплението спрямо някой от Върховната прокуратура? - зададох въпрос с надежда, че все пак съществува вариант, при който престъпникът би бил съден.
- Не е възможно! Нас той всички ни познава! - беше ми пояснено с усмивка.
Ето един от примерите, когато прокуратурата де факто е particeps criminis, както са казвали древните римляни, т.е.

съучастник в престъплението

Резонно е да се заключи, че именно на прокуратурата на Р България е голямата "заслуга" през 2013 г. страната ни да е на предпоследно място в Европа по отрицателни корупционни индекси, като след нас е единствено Гърция. А в световната класация се равняваме с държави като Етиопия и Тунис. Браво, брависимо за госпожите и господата с червени тоги!
Азбуката започва с "а" и завършва с "я". Същото е валидно и за социалната "азбука". Ето защо основният ремонт или по-вероятно построяването наново на българската държавност е наложително да започне от утвърждаването на върховенството на закона. И по-конкретно - от налагането върху прокуратурата на Република България на изпълнението, само изпълнението и нищо друго освен изпълнението на действия, съгласно чл. 117, ал. 1 и чл. 127 от основния ни закон. При условия на непрекъснат и всеобхватен публичен контрол. Като бъде имплементирана незаобиколима система от санкции при допуснати грешки и пр. от магистратите в червени тоги.
На когото много е дадено, от него много се изисква. Понеже прокуратурата на Република България би могла - макар и в нарушение на закона - да притежава и ипостас***, но все пак не тя е суверенът!
Тук е уместно да припомним сентенцията на Сенека, че "Няма лекарство там, където това, което е било считано за порок, стане обичай". Ето защо е наложително гордиевият възел за ограничения пряк контрол на суверена върху дейността на прокуратурата да бъде разсечен чрез участието на неправителствени организации като оторизирани да инициират съдебен контрол над прокурорски постановления за прекратяване на досъдебни производства. Друг механизъм за контрол върху дейността на прокуратурата би бил периодичният контрол от страна на съдебната власт, чрез метода на случайната извадка, върху 5-10% от прекратените прокурорски преписки. Като съдът се произнася дали прекратяването е основателно, а в противен случай връща преписката за доразследване. Със съответните последици за кариерния статус на наблюдаващия преписката прокурор.
Ето как досъдебното разследване би престанало да бъде само восък в ръцете на магистратите с червени тоги. Иначе и занапред, както е понастоящем, прокуратурата чрез функционалната си легитимация не само няма да способства за социалния напредък на България, но ще генерира регрес.

----------
* Авторът е председател на УС на Асоциацията за борба против корупцията в България
** Място за безчинства и разврат
*** Свойството на един субект да се явява в различни образи