Курбан станахме

Александър Симов

Задали са се празници. Вярно е, времето се мръщи като либерал на новия хит на Устата. Дъждовете не спират, както очевидно вече и въртележката от предсрочни избори. А вятърът на промяната фучи като евроатлантик в телевизионно студио. 

Но пък на душата на човек е весело и ведро точно като лицето на Христо Иванов като види Бойко Борисов в парламента и се размечтае за министерския пост. И тъкмо се надигне надеждата, че всичко някакси ще се нареди, изведнъж виждаш че нищо празнично няма.

В парламента първата и втората политическа сила влязоха в режим "семейни драми и скандали". "Като искате избори, ще получите избори", съска единият и размахва ръце. 

"Не слушайте какво говори Бойко Борисов", пискливо отвръща вторият и твърди, че е невинен.

Медиите гледат поредното апокалиптично шоу и го пресъздават със садо-мазохистичен захлас.

И точно тук на зрителя му иде по вапцаровски да извие: "Къде е тука нашата съдба?".

Но отговорът го няма никакъв. Обикновеният човек не участва в този политически карнавал. Хората са натикани в миманса, докато политиката се превръща в психиатричен трилър. 

Цени, инфлация, доходи - всички са на кладата, само обичайните заподозрени си мерят мандатите. А политическите камикадзетата взимат връх и танцуват маниакално върху надеждите ни за по-добро утре.

Курбан станахме.

Добре поне, че идват празници.