Културното ни наследство е в опасност, сочи доклад
Архитектурното културно наследство в България е в опасност, сочи последният доклад на Сметната палата. Проверка за последните три години показва, че поддръжката на обектите на архитектурното ни наследство е неефективна. Най-тежки са случаите при обектите в градска среда. Одитът е извършен от Министерството на културата и от Националния институт за недвижимо културно наследство.
Между 2015 и 2018 година не е имало мониторинг за състоянието на културните паметници. Изключение правят само няколко обекта с категория "световно значение" - старинният град Несебър, Ивановските скални църкви, Мадарският конник и Рилският манастир.
В доклада на Сметната палата се посочва, че няма данни за всички недвижими културни ценности, липсва стратегия за управлението им и кадрова обезпеченост. По-малко от една четвърт от архитектурно-строителните паметници са с предоставен статут на културна ценност, сочи още докладът на Сметната палата.
Всички останали, близо 15 хил., са само декларирани, без да са изучени задълбочено и да е направена оценка на качеството им на културни ценности.
Дадени са 15 препоръки на министъра на културата и 6 препоръки на директора на Националният институт за недвижимо културно наследство - за подобряване на дейностите по опазване на културното наследство.
От Сметната палата са започнали инспекцията след серия медийни публикации за лишаването на българските градове от огромна част от тяхното ценно архитектурно наследство.
Стотици къщи и сгради с впечатляващи архитектурни стилове са разрушавани, като на тяхно място се появяват нови строежи, които често пъти нямат нищо общо със заобикалящата архитектурна среда. Сгради със статут на паметници на културата са изоставени с години и се саморазрушават.
Не са предприети почти никакви реални стъпки за задължаване на собствениците на стари сгради да ги поддържат и пазят. В резултат, старите квартали на градовете са изоставени, вместо да бъдат изпълнени с дух и история и да са предпочитана туристическа дестинация, констатират одиторите.
Няма досиета за значителна част от обектите, а националният документален архив не отговаря на нормативните изисквания.
Културното наследство е обект на закрила от самото създаване на българската държава, отбелязват още от Сметната палата.
От там допълват, че са отправили множество препоръки за подобряването на ситуацията.