Културата трябва да е приоритет на всяко правителство

РАДОСТИНА НИКОЛАЕВА се занимава с пеене от много ранна възраст. Завършва музикалното училище в родния си град Русе и Националната музикална академия "Проф. Панчо Владигеров" с магистърска степен, в класа на доц. Ирена Бръмбарова и асистентката й Велизара Караиванова. За дебюта й като Донна Елвира в "Дон Жуан" още като студентка на оперната сцена в Русе я кани проф. Павел Герджиков, при когото завършва актьорско майсторство. Има майсторски клас при световноизвестната прима Анна Томова-Синтова, при нея работи партията на Виолета от "Tравиата" на Верди. Николаева е солистка на Националната опера и балет от 2003 г. Участва в оперни постановки и фестивали в Германия, Швейцария, Холандия, Япония, Русия, Македония, Босна и Херцеговина, Северна и Южна Корея, Полша, Румъния, Италия. Получава награди от национални и международни конкурси, сред които "Отавио Зино" в Италия, конкурса за млади оперни таланти "Борис Христов", през 2008-а на международния оперен конкурс в Сарзана, Италия, взима първа награда и приза на публиката. Радостина Николаева е носителка на "Кристална лира" за ролята й на Амелия в операта "Бал с маски" от Верди. Младото сопрано се превъплъщава още в Микаела от "Кармен", Дездемона от "Отело", Мими от "Бохеми", Абигайл от "Набуко", Антония от "Хофманови разкази", Елизабет Валоа от "Дон Карлос", в "Норма", в "Тоска", "Атила" - Одабела, "Евгений Онегин" - Татяна, и т.н.  

- Скоро се завърнахте от участие в Италия, разкажете повече за гастрола си там.
- Бях в Торино, където представихме операта "Евгений Онегин" от Чайковски, копродукция между Ковънт гардън, операта в Торино и Австралия. Имах щастието да се превъплътя в ролята на Татяна. Беше ми интересно и полезно, защото се запознах с много млади колеги от Русия. Това е руска опера и специфичното в нея е езикът, който представлява голяма трудност за италианците. Затова, може би, наблегнаха повече на руското присъствие. Преди това бях в Болоня повече от месец, това беше моето първо участие в Италия като гастрол, представих се с "Норма", където имах щастието да се запозная с примадоната Мариела Девиа, която е особено известна с изпълненията си на Доницети, Белини. Беше вълнуващо и ползотворно. В Торино ми беше интересно да работя с диригента Джанандреа Носеда. Два месеца бях в Италия - люлката на операта, където човек, като се потопи в тази атмосфера, всичко му помага да твори.       
- Какво ви предстои до края на сезона?
- През юли ще имам четири спектакъла, като два от тях ще бъдат в парка на Военната академия по време на фестивала "Опера в парка", инициатива на академик Пламен Карталов. На 6 юли ще се представя в операта "Дон Карлос" в ролята на Елизабет, а на 13 юли - в "Евгений Онегин", в ролята на Татяна. После във Велико Търново ще участвам във фестивала "Сцена на вековете" със спектаклите "Тоска" на 19 юли и "Бал с маски" -  27 юли. Предстои ми участие и в Гърция на 30 август. На 15 октомври откриваме новия сезон с операта "Аида" на Верди - първа копродукция между Софийската опера и Арена ди Верона. Постановката е на италианския режисьор Хуго де Ана.
- Българите ходят ли на опера? Пълнят ли залите?
- Според мен трябва да се прави малко повече реклама не само на Националната опера и балет, а на операта като цяло. Защото конкуренцията, която наблюдаваме по целия свят, е огромна. Освен това и информацията, която ни залива отвсякъде, и другите жанрове, които са взели превес у нас - всичко това, до известна степен, затруднява достъпа на публиката до концертните зали и до оперната сцена. Но мисля, че, ако зрителите наберат смелост да прекрачат прага на операта, няма да съжаляват. Трябва да има по-голяма провокация, въпреки че акад. Пламен Карталов и екипът му са впрегнали всичките си сили да пропагандират 200-годишнината от рождението на Вагнер. С представянето на целия "Пръстен...", което наистина е голямо постижение в европейски мащаб, защото малко театри могат да си позволят да реализират такъв проект. Относно публиката в залите, през последните два месеца не бях в България, но като гледах постановката "Залезът на боговете", бяха добре посетени, въпреки продължителността на операта от пет часа и половина. Това е най-дългата част от тетралогията на Вагнер "Пръстенът на нибелунга". Освен че е  музикална драма, колегите са се постарали да пресъздадат приказна атмосфера и с ефектите да направят нещо като филм.
- Какво е отношението към оперното изкуство в чужбина?
- В Италия, специално, интересът е голям, залите са пълни, особено в Болоня, където представихме "Норма" от Белини - композитор, който винаги предизвиква внимание. Там театрите са от малкото, които освен италиански опери поставят и други, както вече споменах - руска опера в Торино. В Болоня гледах "Летящият холандец" от Вагнер - една прекрасна постановка.
- Може ли млад певец да се реализира в България?
- Въпрос е на късмет да попаднеш на правилните хора, които да вложат необходимата енергия, внимание и време в теб. Талантите у нас са много, наистина много, просто трябва да им се даде шанс. Важна е и ролята на импресариото, която е застъпена особено в чужбина. Конкуренцията е голяма и много трудно може да те забележат.          
- Доколко са важни характерът и индивидуалността на оперния артист за работата му на сцената?
- От голямо значение е един оперен певец да има характер, да се изгражда, освен в певческа насока да постигне т.нар. майсторство във вокален аспект, да работи и като универсален боец да умее да използва класиката и езика на тялото като драматичен артист. За всички, които изпълняват т.нар. централен репертоар в операта, е задължение, освен вокално да са подготвени много добре и физически.             
- Какво място заемат наградите в кариерата?
- Наградите са истинско удовлетворение и човек си дава за момента някаква представа къде се намира. Но те не са най-важното нещо, въпреки че, ако той получи награда на голям престижен конкурс оттук нататък му се отварят възможности да прави световна кариера. Но как ще протече животът му зависи само от него и трябва да е готов за трудностите, през които ще премине - трупането на репертоар, пътуването от театър в театър, понякога от това страда личния живот. Наградата, от една страна, е златен билет, който дава голям шанс, а от друга е много подвеждаща. Човек трябва да бъде здраво стъпил на земята и да си дава реална сметка за това докъде е стигнал и да продължи да работи цял живот.   
 - Наричат ви примадона на Софийската опера и новата Гена Димитрова. Как гледате на тези определения?
- Преувеличено е, по-скоро за привличане на вниманието, в търсене на сензация. Това, че ме сравняват с Гена Димитрова е факт, който донякъде ме ласкае, но аз съм човек, който си дава реална представа, че Гена Димитрова беше голяма личност, голям професионалист, голям глас, който си имаше своята уникалност. Тя пееше репертоар, който все още не съм застъпила напълно. Не бих казала, че съм втората Гена Димитрова, защото всеки си има своя натюрел и персоналност и ми е странно някой да бъде сравняван с друг.          
- С кои оперни гласове бихте желали да пеете на една сцена?
- Отворена съм за сътрудничество с всички оперни певци, ако съдбата е благосклонна и имам шанс. Работила съм с млади колеги, които правят световна кариера в момента. Нямам кумири, но бих се радвала да се запозная с американката Рене Флеминг - тя е голяма певица.
- България е известна пред света с постиженията на оперните си певци, но какво правят политиците ни за изкуството?     
- Бих желала отношението на политиците, на държавата да се промени, да бъде по-отговорно към културата. Да се влагат средства в образованието най-вече, защото народ без качествено образование няма бъдеще. Културата е отрасъл, който винаги  изтъкваме, когато стане въпрос какви са нашите постижения в световен мащаб. А те са доста стеснени - оперното пеене, спортът и изобразителното изкуство. Образованието, културата и здравеопазването трябва да са приоритети на всяко правителство. Трябва да се влагат повече средства именно в тези сфери, не само в магистрали... Американците отпускат  страшно много средства за образованието и науката си, за да привличат все повече мозъци. В Полша например властта инвестира в един театър в рамките на няколко милиона евро - това са факти, които работят във времето и в полза на тези нации. Иска ми се и в България да бъде така, но, за съжаление, у нас хората не желаят да образоват децата си в областта на изкуството. Има известно отдръпване, защото смятат, че е безперспективно, ниско платено и много трудна, да речем, професията на професионалния музикант, специално в България. 
- Гласът е основният ви инструмент за работа. Как го поддържате? Спазвате ли по- специален режим?
- Всеки би трябвало да спазва някакъв режим, не само оперните певци. Аз не съм от тези, които си лягат рано, защото спецификата на работата ми не позволява - особено сега има спектакли, които започват късно по време на летните фестивали. Опитвам се, но всичко зависи от сезона и от натовареността на работата ми. Хубаво е да се спазва режим, който е от голямо значение, не само физически да се прави профилактика на тялото и да се поддържа добра форма, но и психически да си устойчив, да работиш в тази насока - да четеш литература, която съответно да ти помага да преодоляваш различни проблеми и т.н.                 
- Намирате ли време за личен живот покрай  многото ви ангажименти?
 - Старая се. Щастлива съм, че до мен има прекрасен мъж, който за моя радост е и мой колега. Казва се Бисер Георгиев - баритон, и е един от водещите гласове в оперния свят на България. Трудно е човек да съчетава личните и професионалните отношения, но ние взаимно си помагаме и се надявам да съхраним тази толерантност и вкъщи, да намираме баланса. Бисер участва в тетралогията на Вагнер. Когато човек има ясно поставени цели и приоритети, винаги намира начин да постигне това, което желае. Партньорството на сцената, освен в живота, е много ползотворно. Двамата участвахме в новата постановка на акад. Карталов "Тоска", с която гастролирахме в Япония. Много е важно в такава камерна опера, където главните персонажи са трима, да имаш до себе си колега, с когото да се усещаш като енергия и взаимодействие, да има между вас спойка.