Културата днес е споделяне на нови идеи, а не закостеняла казионност

Гавраил Гавраилов е роден през 1979 г. в Пловдив, магистър по приложна психология и бакалавър по политология. Автор на книгите "Североизточна България- гид за пътешественици" и "Родопи- в търсене на корените". В момента работи върху книга със заглавие "Селата в България - 50 възможни посоки". Организатор на Фестивал на плажното четене на плаж Моби дик (община Балчик).


- Кое ви амбицира да създадете фестивал на плажното четене?
- Идеята за ФЕСТИВАЛ НА ПЛАЖНОТО ЧЕТЕНЕ възникна съвсем спонтанно в началото на пролетта. Подготвяхме обекта за отваряне, подрязвахме лозите и си бъбрихме по телефона с един приятел от "Сиела", всъщност по това време той тъкмо беше станал главен редактор в издателството. Аз му предложих да организираме щанд с техни книги, малко летни предложения за плажа. За мен беше важно да провокираме повече интерес на плажуващите към книгите, към качествената литература. И се радвам, че от "Сиела" ми се вързаха на акъла, понеже досега такова нещо не е правено. В един момент обаче реших, че само да продаваме книги е твърде банално, ставаме книжарница. Затова предложих да поканим автори на живо, буквално на пясъка по бански да се срещат с хората. След това комбинирахме предложението и с чаша вино. Нашето място се казва бистро "Дионисиус" не заради някаква прищявка, имаме шест вида лози на самия бряг, една от тях даже си расте вътре в залата на заведението. Така нещата добиха завършен вид. Няколко винарски изби харесаха идеята и предоставиха вино от новата реколта, получихме и медийна подкрепа от две младежки по дух медии - пейка.бг и азчета.ком. Като казвам фестивал, аз разбирам древната традиция на келтите и смисъла, който те влагат в тази дума. Фестивала е един дълъг празник със старт на 1 май и финал на 1 октомври. Това е летният сезон, когато хората работят усилено, но и се забавляват. Всъщност фестивалната култура в Европа се възражда благодарение на този келтски дух, който живее в много хора на континента. Донякъде аз също се чувствам така заради моите родопски корени, а и като генотип приличам на нашата съвременна представа за келтите. Всъщност траките са техни далечни братовчеди. Така че този отворен празник се получи и при нас, плажното безвремие доби и смисъл в посока на литературно предизвикателство.
- В България в момента е оформено мнението, че е трудно човек да оцелява покрай културата, че това е някаква парцелирана сфера, така ли е наистина?
- Жена ми и аз произхождаме от града културен символ на страната Пловдив. В последните години живеем в Добрич, който пък се свързва със земеделието. Култура има навсякъде, друг е въпросът каква е представата на местните за качествена култура и как се възпроизвежда тя. Определено в периферията на страната има много резерви, може да се прави повече. Ето, да кажем, ние сме концесионери на плаж на територията на община Балчик. Този град носи титлата фестивална столица на Балканите, случват се доста неща. Ние самите от бистро "Дионисиус" подпомагаме фестивала за съвременно изкуство Процес-Пространство. И се радваме да общуваме с нови артисти, с млади и енергични хора. Честно казано, културата днес е все повече енергия и споделяне на нови идеи, все по-малко казионност и принадлежност към дадени творчески съюзи. С фестивала на плажното четене ние създаваме книжна субкултура. Хора по бански могат да качат тези осем стълби до залата на заведението, да седнат с чаша вино под асмата и да слушат един Калин Терзийски два часа. Ние всички сме част от културния ни модел и елитарността в нея не се постига с предварително парцелиране и витиеват език. Или си можещ и търсен, или си стоиш познат само в тесния кръг на творческите съюзи. Пазарът определя кое е ценно и кое не. Напоследък най-посещаваните събития се случват в Пловдив, това е факт. Дали това автоматично означава, че там е центърът на културния живот. Вероятно с избирането на европейска столица на културата поне за следващите пет години ще се фиксира този център. И аз тайно се надявам това да е родният ми град. Дори и там може да се организира плажен фестивал на четенето покрай брега на река Марица например.
- Литературата в България присъства в медиите, когато стане някакъв скандал, това намалява или увеличава интереса към нея?
- Скандалите също са част от нашия живот. Няма да има интерес към медиите, ако не се създават скандали, които да продават информацията на читателите. Обаче за мен все още критерий за качество на книжния пазар са продажбите. Водещите писатели се опитват да създават някаква магия около себе си, да се крият зад собствен медиен образ. Но моята рецепта за успех е авторът да бъде естествен. Най-лесно е да седнеш и да напишеш някоя глупост и да станеш известен. Но за да поддържаш славата си дълго време, трябва да имаш все пак някакви качества. Добрият писател не е на някакво работно място на заплата някъде. Това е призвание. Единици са нашите писатели, които се издържат само от своето писане. Повечето са някъде на заплата я в някой институт към БАН, я към някой вестник или списание. Ако се замислим, дори и ежедневниците са тип литература, за съжаление в последните години твърде падна качеството на писане там в чисто литературен аспект. Може би е показателно, че жълтите вестници рядко отразяват скандално нашите автори. Залага се повече на кича, на шаренийката в обществото. Най-добре това го формулира един от гостуващите ни автори, според който по-добре е да не познаваме лично авторите, да ги четем, но да не ги познаваме. Добрата книга е като добрия филм. Авторът обаче по-скоро е в ролята на добрия оператор. Колко от нас гледат даден филм заради конкретен оператор? Всъщност, ако една книга е добра, няма значение дали е писана от известен автор, просто те грабва. Може да е дебютен роман и толкоз. Аз лично харесвам да познавам авторите, които чета, но през живота си съм прочел изключително много интересни книги, без да познавам лично авторите им.
- Какви са вашите наблюдения - как се отнасят хората към по-известните писатели?
- Първо трябва да формулираме какво означава по-известен писател. За мен това са трийсетина човека в държавата. Оттам мога да кажа как ги възприемат на плажа. Всичко зависи от моментното им физическо състояние. Казвам го, без да се шегувам. Нашите гости много добре се бяха справили с провокацията към тях - дрес код по бански. Никой не дойде по бански, но всички бяха достатъчно неформално облечени. Иначе по време на самите живи срещи имаше този елемент на аура и страхопочитание към авторитета им. Но най-забавно беше след това, когато вече, седнали на маса да похапваме, имаше гости от плажа, които доста свенливо идваха при нас и питаха дали може да получат автограф. Определено провокацията известен автор да ти подписва книга на плажа, докато си хапва рибена чорба, е голям културен шок за всички. Но в това е чарът на неформалното общуване при нас.
- Самият вие сте автор на няколко книги - пътеводители за България. Какво ви подтикна да се занимавате с това?
- Първата си книга написах, за да подкрепя усилията на хората от Североизтока да предлагат услуги в туризма през цялата година, не само през лятото на морския бряг и в баналните места, където лъха ретро атмосфера. Исках да създам и един регионален дух. Надявам се, че се получава вече за Добруджа това. След това направих книга за Родопите, защото там пък има нужда от помощта на всички българи, за да запазим тази територия чисто физически като наша. Родопите са любимо място за милиони българи, но все по-малко млади хора живеят там, ние сме дезертирали от тази територия като държава. Моите скромни усилия са да пиша книги за туризъм, в които да алармирам, че изчезваме като народ, че на практика подаряваме много свои територии на малцинствените ни групи и те стават все по-агресивни към българите в малките населени места. Естествено, се опитвам да предлагам и алтернативи. Сега в новата ми книга се опитвам да дам информация за селския туризъм, ще се опитам да предложа поне 50 възможни посоки както за отделни региони в страната, така и като метафорични алтернативи за бъдещето на селския живот. Селските райони са три четвърти от нашата територия. Ако ги загубим като културна идентичност, ние ще изчезнем като нация. Българинът е свързан много със селото. Преди седемдесет години сме били седем милиона, като пет милиона са живеели на село. Днес сме пак седем милиона, но пет милиона живеят в градовете. Направо е престъпление да имаме такава богата земя и да се завираме в градската джунгла, където не сме щастливи, депресираме се, създаваме работа на психиатрите. Нашият културен модел предполага свобода и независимост дори и в чисто физически план. Ние имаме нужда от жизнено пространство, за да бъдем пълноценни. Явно в моите книги се опитвам да дам и рецепти за щастие. Книгата за селата се надявам да излезе до края на годината благодарение на издателство "Сиела".
- Когато говорим за България, е трудно да отминем въпроса и с политиката. Вие сте участвал на избори в партия, която не влезе в парламента. Имат ли бъдеще малките и идейни партии у нас?
- Идеологиите в последно време се размиват като дефиниция. Живеем в един обезличаващ се свят, когато само финансите имат значение. Сега наблюдавам малко отстрани политиката и ми прави впечатление как много малки партии влизат в коалиции, за да оцелеят като отделни субекти и да имат все пак някаква тежест за идеите си. Явно при нас това ще е близкото бъдеще - повече избори, по-малко участници и в голяма степен парите ще решават победителите... Което е твърде жалко, но трудно ще излезем от тази спирала. Аз още мисля, че трябва да падне прагът за влизане в парламента за отделна партия и да се повиши този за коалициите. Но нека видим как ще минат предстоящите избори и какви резултати ще отрази сегашното изборно законодателство. Прогнозата ми е, че след тези избори ще има доста гласове за въвеждане на задължителното гласуване. Редно е да се привлекат в политическо участие и нашите сънародници зад граница. Ако емигрантите ни сумарно са най-големият външен инвеститор в българската икономика с постоянен поток на пари през годините, нека те да имат възможност да участват активно и във взимането на политическите решения.
- Кои са каузите, които активизират младите хора в страната?
- Младостта е относително понятие. Аз скоро навършвам 35 и вече няма да съм младеж, а зрял човек. Поне според някаква европейска дефиниция. А всъщност още си мисля, че съм на 23. Младостта е състояние на духа, а каузите са много и различни. За съжаление трябва да кажа, че каузите, които се подкрепят от младите хора, в последно време до голяма степен се фабрикуват. Има икономически интереси да се мобилизира младежката енергия в дадена посока и все по-малко от тези каузи са спонтанен акт на недоволство. Друго, което веднага се забелязва, е, че младежката енергия е деструктивна. Живеем с предварителна нагласа, че някой нещо лошо прави, вероятно се облагодетелства и така нататък. Крайно време е да насочим протестната си енергия в положителна посока. Мен ме изтощава да чета хейтъри, тролове, блогъри... пак казвам, че изчезваме като нация и вместо да седим по офиси и да се кълвем като гарвани в мрежата, защо не правим деца? Колко от активните протестиращи имат деца? А някои вече не са и младежи според дефиницията за възраст.
- Защо тези теми не присъстват в голямата политика?
- Голямата политика у нас е малко като вица за големия тенис в задния двор. Ако не го виждаме по медиите, значи не е голяма работа някой или нещо... Според мен няма голяма или малка политика, има можещи и неможещи, желаещи и нежелаещи. Ако така вървим, скоро и при нас ще дойде повратният момент на революционната ситуация. Ако се върнем назад във времето до 1968 г., студентските вълнения, бунта на младите, нежната революция, протестните движения, тогава у нас също е имало протест - срещу повишаването на цените на колбасите. А тогава те са били с чудесно качество. Днес нито саламът е салам, нито радостта ни е радост, нито кучетата са кучета. Днес има цялостна деградация на културната ни идентичност. Има разпад на българщината. Някой ни цака с топла бира. Не знам докога ще търпим... Казвам го пак в духа на плажната субкултура.
- Изживяхме една година на протести. Дали ни предстои още една такава?
- Пак ще се върна към символиката на колбасите. Ако не протестираме, че ни дават наденица, ще протестираме, че е македонска, а не примерно родопска. За мен последната година беше загубена за цялостното развитие на държавата. Аз лично не си губих времето в протести, а се опитвах да работя, да изхранвам семейството си, да отделям време за двегодишния ми син. Много се надявам да няма вече безсмислени протести, да не ги превръщаме в рекламна шоупрограма. Ако от няколко години рекламният бизнес не върви, не е редно да му намираме работа в политиката и на площадите. Но явно има сили, които финансират тази протестна енергия. Аз наистина не искам да ме цакат с топла бира, а да си пийвам вечер чаша вино в приятната компания на хубава книга след поредния пълноценен работен ден. Да оставим институциите да работят и да се опитваме и ние да работим с духа на предприемача. Иначе няма да вървят нещата. Искаме да има по-малко държава, но в крайна сметка и ние сме държавата. Всичко зависи от позитивната ни нагласа към реалността. И тогава протестите ще секнат.