"Култура" по време на глад

 Боян АНГЕЛОВ

Това заглавие може да бъде заменено и с "Пир по време на чума" или с "Глад и зрелища", ала ще стане реч за културни проекти и не е лошо да има поне една дума, насочваща към темата. А думата ни е за поредната (и единствена през настоящата 2012 година) програма "Култура" на Столичната община. Сигурно някой веднага би възразил защо оспорваме нещо наистина благородно и необходимо за столичани в това наше бездуховно време. И няма да бъде далеч от истината, ако нейно величество Правдата (търсена още от Пишурката и несрещната до ден днешен) не беше толкова относителна. А относителността на истинността е сигурен метод между добри и нужни културни проекти да се прокарват недомислия, понякога достигащи до откровен цинизъм.
Надникнем ли в сайта на Столичната община, ще видим одобрените и навярно вече усвоени финансови средства за подпомагане на културата. И какво виждаме! За "Тудо Бразил европейски фестивал" са отишли 12 000 лв. Още 7000 лв. - за късната емисия на "София Поетики". Колко ли са дадени за ранната му емисия - остава да гадаем. Ала това не е всичко, както често повтарят от позната реклама. За "Открит урок по рок" (предполагам в някоя столична градинка за няколко часа) са заминали още 7800 лв.
Учудването ми не спира дотук, а се усилва от щедрото раздаване на народни пари в раздел "Произведения на аудиовизуалните изкуства". Частно студио се е сдобило с цели 18 000 лв. за "Пет минути София" (каквото и да значи това, но все пак е за не повече от 5 минути!). Други пък срещу 22 000 лв. преследват "Духовете в старите къщи на София". И още 22 000 народни левчета са усвоени за "Музикантите от Филиповци" (нямам нищо против самите музиканти!).
След този раздел следва друг - "Визуални изкуства", където частна фондация е спечелила проект за изложба "Българско изобразително изкуство на ХХ век", сякаш не съществува Национална художествена галерия, чиято най-важна задача е да съхранява и показва най-значимите творби на родното изобразително изкуство, включително и от ХХ век.
За раздел "Литература" са отделени най-малко по обем средства и е похвално, че са подкрепени няколко сериозни периодични издания, които стимулират модерния светоглед на български литературни творци. Но и тук не липсват проекти с хумористичен привкус, като "Поет си търси костюм" за 1000 лв.(предполагам в тях не влиза цената на костюма, защото проектът би трябвало да се нарича "Поет си купи костюм"". Дадени са и 1500 лв. за "Нещо като книга", а "Българската нова вълна" е "завлякла" други 2000 лв.
Отпуснати са и 3000 лв. за пътуване неизвестен брой лица до Китай във връзка с кандидатурата на София за "Европейска столица на културата 2019". И тук естествено е да помислим: "Нерде Ямбол - нерде Стамбул!", а да възкликнем - "Нерде Брюксел - нерде Пекин!" Явно на някои общински културтрегери им е омръзнало прелитането до европейските столици и са решили да сменят посоката, отскачайки до Китай, сякаш София ще се кандидатира за "Азиатска столица на културата". А кой знае - може и за такъв приз да сме кандидати. Разстоянието до Босфора е само няколкостотин километра.
Анонимната комисия от културспецове,  определила печелившите проекти, е раздала с щедър жест и 4000 лв. за "хартиени кукли", а новосъздадена фондация е обогатена с нескромната сума от 30 000 лв. за "Съвременна градска археология". На такъв фразеологичен абсурд би завидял и покойният Йожен Йонеско, защото естествената логика води до умозаключението, че на тези фондационни "археолози авангардисти" ще са нужни не повече от дузина клошари, които да издирват срещу скромно възнаграждение в кофите за смет, междублоковите пространства и необтаемите сгради "артефакти" от обозримото минало: непотребен телевизор "Опера", неработещ транзистор "Веф", останки от прахосмукачка "Чайка", заден калник от "ЗАЗ", волан на "Трабант" и пр., и пр....
Сигурно размерът на споменатите парични средства е несравним с обема на гигантското грабене и разграбване на държава и народ български, но стотината хиляди левчета биха помогнали на стотина крайно бедни софийски семейства да оцелеят през настъпващата студена зима.
От историята знаем, че в древния Рим властниците са управлявали плебса с хляб и зрелища. Днешните властимащи са щедри само откъм зрелища, но и те са заплатени с нашите пари  - от непосилни данъци и такси и от абсурдни глоби, събирани с цинично високомерие.