25 Ноември 2024понеделник11:48 ч.

На фокус

Култура на парите

Който не уважава обществото, не може да уважава и отделния индивид

/ брой: 9

автор:Владимир Георгиев

visibility 2551

Владимир ГЕОРГИЕВ


Образованието няма за свое условие доброто възпитание. А доброто възпитание понякога пречи на образованието. Така мисля. Наскоро срещнах професор, от който винаги съм се възхищавал. По едно време бяхме почти приятели, хапвахме понякога напролет пилешки дробчета с наливна бира в една тенекиена закусвалня в квартала. Беше скромен, общителен, човечен. Усмивката не слизаше от лицето му, говореше с някакво смирение пред чуждото и собственото несъвършенство. 

Не можах да го позная - вървеше по улицата и не стъпваше на земята: надут, безпардонен, самодоволен. От онези типове, които гледат отгоре, надменно и с непонятното убеждение, че превъзходството им е отредено. Не се познахме, не се поздравихме. Поразпитах: не питай, казаха ми. Това не е същият човек. Парите. Те не са за всеки. И властта, която дават - също.

И се замислих: как е станало това? Този човек е високо образован, цял живот е общувал главно с книгите: и там, в усамотението на писменото слово, освен знания е черпел мъдростта, скрита между редовете. Мъдрост за живота, за възпитанието, за начина на общуване между хората.

Всъщност известно е, че много от умните хора са били особняци, някои от тях съвсем невъзпитани. Едни се държат предизвикателно - нещо като способ за привличане на внимание, други са си шантави по природа.

Проблемът е, че такива хора приличат на простаци, дори когато не са съвсем такива. Независимо от образованието си. Липсата на култура и възпитание не може да се компенсира с добро образование (друга е темата доколко у нас образованието е добро). Пред последните десетина-петнайсет години простотията, вулгарното отношение към обществените ценности и към обществото като цяло придобиха уродливи размери. Който не уважава обществото, не може да уважава и отделния индивид. У хората се насади отчуждение и дори нагло прескачане на онези естествени човешки бариери, които заграждат индивидуалността, честта и достойнството на всеки хуманоид.

При това простотията е агресивна 

Тя не признава различните: това е част от автентичността й. Тези, които се държат прилично, поздравяват, обличат се по-скромно и дори сторват път на възрастните - те са боклуци, смешници... 

Разбира се, на първо място причина за това са парите. Те деидеологизират мита за образованието като предпоставка за успеха. И успешно доказват, че образованието е по-често пречка за успеха. Възпитанието - също. Трябва да мачкаш наред и навсякъде, само тогава ще те слушат, ще се съобразяват с теб и ще вдъхваш уважение. Иначе си плюнка. Плюнка си и когато нямаш пари, и когато си възпитан. А ако притежаваш и двата съвременни недостатъка едновременно, значи си пълна плюнка. Клоака.

Простотията нахлува в ежедневието и ни принуждава да се съобразяваме с нея. Тя не се срамува или притеснява да прилага агресия, ако е необходимо. Много хора стават интровертни, за да се самосъхранят, отчуждават се от социума в името на собственото си верую и индивидуалността на културата си. Не е тук мястото, а и едва ли има смисъл изобщо да разнищваме простащината в нейните щедри проявления - политическа, интелектуална, битова, научна, спортна или някаква друга. Тя е като болест, която прониква в порите на цялото общество и заразява всички тъкани: известно е, че чрез нея може да се интегрираш по-бързо в света на победителите, успелите и доволните хора. С други думи - в болния от щастие свят.

Честно казано, притеснявам се 

Тревожа се. И защо навсякъде в учреждения, министерства, домове, обществени сгради и къде ли не сме накичили портретите на Левски? За индулгенция ли? За оправдание? Или за подигравка? За присмех? "Народе???" Корупцията в България е на толкова зловещи нива, че ликът на Левски по никакъв начин не може да се съотнесе с това, което се случва през последните десетилетия. Ако поне малко имахме възпитание, уважение и преклонение към Апостола на свободата, щяхме да скрием честното му лице някъде из хранилищата и складовете, за да не гледа, горкият, какво се случва в свободното му отечество: същото, за което даде живота си.

Да, притеснявам се. Тревожа се. 

"Че пуцам гуми!" - крещи ми един от собствениците пред блок, където паркирам временно автомобила си. И добавя, за да ме сплаши напълно: "Имам хора в полицията, че ти скъсат..." Казва го достатъчно силно, еднозначно, ясно и отчетливо, колкото може да говори само простакът: за да го чуят от всички балкони, от беседката наблизо. Чувам ръкопляскания. Скъсан съм.

"Мани се, бре пръдльо!", казва ултимативно млад господин с официален анцуг и бейзболна шапка в автобуса. На него всички му пречат.

"Ей, бастун, не ме интересува какво искаш, ако не си платиш таксата, че ти строшим тиквоча!", уведомява ме по телефона с дебел гъгнещ глас представител на колекторска фирма, събираща дългове на монополисти. След като разбра, че е сгрешил номера, уточнява: "Я си... и ти!"

Прав е донякъде. И аз съм потенциален длъжник. В такава държава няма как да не дължиш.

Депутати се наричат един друг с толкова цветисти изрази, че се страхувам да ги изпиша без да предупредя, че редовете не са предназначени за лица под 18 години.

За липсата на справедливост 

не искам да говоря. Тази тежка и зловеща липса кънти в ушите ни - като камбанен звън, като усещане за панихида, за нещо, което си отива или вече си е отишло и никога няма да се върне. Усещането, че законът те защитава; че служителите на Темида се грижат за теб и за децата ти. Че всеки спор ще намери честното си решение в съда, а прокуратурата ще погне престъпниците, не жертвите им. Мисля, че тази липса също е проява на лошо възпитание. За правилно възпитания богат човек парите са нещо естествено, те са ценност, която добавя стойност към личността и начина му на живот. Те подпомагат индивидуалната му реализация в живота и го правят по-смислен и по-отговорен. Именно отговорното отношение и към богатството, и към бедността, и към справедливостта отличава възпитанието от простащината. Възпитаният магистрат ще знае, че справедливостта е бреме, което е поел, за да осъществи и себе си, и обществената потребност. Ако не съзнава това, значи не става за магистрат. Не е възпитан за тази професия и няма смисъл да я опорочава чрез присъствието си в нея. Същото се отнася и за възпитания политик, лекар, общественик, писател. 

И ми става още по-тъжно, когато чувам политици, а и не само политици, да казват, че чрез промяна в законодателството ще се промени нещо към по-добро. 

Няма да стане така 

И сега има закони, които възпрепятстват справедливостта; има норми, които не важат и не се прилагат за всички и битуват с различна задължителност, условена от парите и липсата на морал. Да, законът може да възпитава, но само ако се пише и прилага от възпитани. И еднакво.

Дори не сме възпитани да лъжем както трябва: не съзнаваме, че към лъжата може да се прибягва само в последен случай, при крайна необходимост - за да се защити по-голямо благо. Няма такова нещо, ние лъжем и мажем на вересия, в огромни размери и с колосален размах, така характерни за мащабите на малките народи и на малките хора.

И да крадем не сме възпитани. Краде се навсякъде, крало се и ще се краде; обаче у нас не е просто кражба, а пладнешки обир, вандалско и зловещо присвояване на обществени средства и имущества. И това зверство се оправдава с логичното: "Ако не крадем сега ние, ще крадат тези след нас!" И гледат да опоскат всичко, та след тях да не остане и трохичка. 

Не се възпитахме да уважаваме. Искрено, от сърце. Злобата и завистта - тези изконни сподвижници на нашата духовна участ, пречат на културния ни растеж и затлачват естествената конкуренция и съревнование. Макар и рядко, понякога виждаме, че има и нещо отвъд парите (както Ницше виждаше отвъд доброто и злото): това е цената, която плащаме за тях.

Примери за разрухата на възпитанието колкото щеш. Едва ли са нужни обаче. Стигнахме дотам, че вече е страшно, фатално, ако не спрем. Ако не започнем бавно, упорито, трудно, постепенно, но дълготрайно и убедено да строим наново родината си, хората в нея, личността си, здравето - и духовно, и физическо... 

Всичко трябва да започнем наново. И веднага, спешно е. 

Да започнем с това: парите ни възпитават към култура. Как звучи?

А счетоводно: фирменият баланс възприема парите за пасив. Когато са зле инвестирани, те се превръщат в загуба. По-добре е да не си ги имал никога.

 


Последвайте или харесайте в-к "ДУМА" във ФЕЙСБУК   --> ТУК <--

Споделяйте нашите публикации.

 

 

 

 

Без разговор няма да дадем подкрепа за председател на НС

автор:Дума

visibility 8

/ брой: 225

Парламентът трябва час по-скоро да заработи

автор:Дума

visibility 5

/ брой: 225

Кошлуков натиснал Чипев да напусне заради Борисов и Пеевски

автор:Дума

visibility 7

/ брой: 225

Младите са надеждата и моторът на левицата

автор:Дума

visibility 6

/ брой: 225

Такса за водата и за празните жилища

автор:Дума

visibility 2

/ брой: 225

Богатият улов държи цената на рибата ниска

автор:Дума

visibility 6

/ брой: 225

Производството на мебели у нас се сви с над 4%

автор:Дума

visibility 7

/ брой: 225

Приключи ремонтът на Шести блок в АЕЦ „Козлодуй”

автор:Дума

visibility 7

/ брой: 225

Очаква се балотаж на изборите в Румъния

автор:Дума

visibility 6

/ брой: 225

Българите ще пътуват без визи до Китай

автор:Дума

visibility 7

/ брой: 225

Бившият лидер СИРИЗА представи новата си партия

автор:Дума

visibility 5

/ брой: 225

Румен Радев се срещна с "българските виетнамци"

автор:Дума

visibility 7

/ брой: 225

"Гешев 2"

автор:Ина Михайлова

visibility 6

/ брой: 225

Не казвай хоп преди...

автор:Таня Глухчева

visibility 7

/ брой: 225

Правото да си трае

автор:Юри Михалков

visibility 6

/ брой: 225

Западът глобализира риска от световна война

автор:Юри Михалков

visibility 8

/ брой: 225

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ