Култура на дезинформацията

Александър Симов

"Дезинформацията вече е заплаха за националната сигурност на всички ни". С това изречение запомних беседата в национален ефир на Джеймс Рубин, специален пратеник на Държавния департамент на САЩ, който координирал борбата срещу чуждото влияние чрез дезинформация.

Трудно е човек да не се съгласи с американския костюмар. Дезиинформацията разнищва едно общество и го потапя в истерична култура на постоянната лъжа, както казваше Дубравка Угрешич.

Проблемът, разбира се, е каква е дефиницията за дезинформация. Знам какво ще ни кажат от Държавния департамент - руската пропаганда, фалшивите новини, пипането на фините настройки на консервативната българска душа. Всеки път, когато някой изръмжи срещу безумията на българските истерици, пардон, евроатлантици - това е директна дезинформация и печално следствие от пропагандата на Кремъл.

Но хайде не на нас тия. 

Дезинформация ли е, например, цяла година да твърдиш, че ти си основната алтернатива на ГЕРБ, че никога няма да подкрепиш правителство с участието на хора на Бойко Борисов, а най-накрая да се изметнеш като танцьорка на кючек и да направиш обратното?

Точно това е дезинформация.

Целенасочена, смазваща, цинична дезинформация, която детонира и последните остатъци и здрав разум в българското общество. Господин Рубин обаче остана странно мълчалив по темата.

Очевидно политическите лъжи на американските проекти не влизат в обхвата на битката с дезинформацията.

Дезинформация ли е това да акостираш с гумена лодка в Росенец и да твърдиш, че водиш битка за връщането на това парче печална земя обратно в България, а само три години по-късно да се снимаш ухилен с Делян Пеевски, който като политически бей да дава благословия за управление и конституционна реформа.

Кремъл ли е виновен за тези лъжи? Това всичко руска пропаганда ли е?

Това е културата на лъжата, с която жълтопаветния планктон се опитва да се изплъзне от присъдата на българския народ.

Защото проблемът на България съвсем не е в руската пропаганда. Самото й вкарване като тема на разговор също е подмяна. Нашият проблем са именно местните лъжци, които като вампири осмукаха гневният протест на хората, а след това влязоха на пръсти в харема на Бойко Борисов и му полегнаха под мускула. 

Всъщност под благовидния предлог за борба с дезинформацията винаги най-големите политически мошеници са се опитвали да изперат своите биографии и съвести. Да припишеш всички проблеми на дезинформацията е начин да се опиташ да смажеш предварително всяко критично мислене и да дадеш индулгенция на геополитическите си лакеи и икономи.

В тези размирни дни на ГМО-експерименти с търпението последното от което се нуждаем е някой да ни дава акъл за борба с дезинформацията. Основните дезинформатори ги виждаме всеки ден - лъжците, които се обявиха за инженери на промяната, а после моментално се вписаха в най-мрачното статукво на държавата. 

Културата на лъжата е болезнено жива. Опасявам се обаче, че Джеймс Рубин точно срещу нея няма да направи абсолютно нищо.