Куклите от детството се завръщат

- С душа и сърце реставрирам стари кукли! Зарежда ме удовлетворението, че подарявам на хората радост и красота - това са думи на Петър Еневски, чиито красиви кукли са най-новата експозиция в Къщата на куклите в София, ул. "Цар Самуил" 34.
Не само децата, но и ние, порасналите, затаяваме дъх, усмихваме се и се радваме на "красивите момичета" на Еневски.
Да имаш любимо занимание, да му отдаваш от времето си, но и то да ти се отплаща многократно, да те радва, да те прави щастлив - това го знаят хората с хоби, хората-колекционери. Те не познават скуката, техните ръце, умът им, сърцата им са винаги пълни! За завиждане са такива хора! Защото си имат свое островче, свое тихо пристанище, което ги откъсва от сухото и сиво всекидневие и ги потапя в друг свят - празничен, приказен!
Такъв човек е и Петър Еневски. Завършил е социална педагогика и сега е социален работник. Професионално той помага винаги на хората. Как се е зародило у него това чудно хоби - да възпроизвежда кукли от части, от парченца, от елементи на играчки от преди сто и повече години?
В края на 2008 г. попада в интернет на германски, американски, канадски сайтове, които предлагат части за създаване на порцеланови кукли. В началото го води само любопитството. Купува си комплект за сглобяване на малка порцеланова кукла от САЩ.
Прави първата девойка - Джени, и резултатът му доставя удоволствие и радост. После си харесва друго момиченце и пожелава да вдъхне живот и на него. Получава се прекрасна кукла, която нарича Парижанката. Миналата година я подарява на приятелка за рождения й ден. Като вижда каква радост й доставя, и неговата душа ликува! Защото красотата, която е създал, отива при човек, който още повече я оценява. Емоционалната стойност на подаръка е голяма както за създателя, така и за новия й притежател!
Чувството на благодарност вдъхновява Петър Еневски, зарежда го с енергия да се отдаде на хобито си с още по-голямо удоволствие! Купува си нови комплекти, като открива и красотата на античните немски кукли, с чиито части се сдобива в продължение на много време от сайтовете за продажба на антики. Всички те са произведени във фабриките на Германия в годините 1870-1890-1910.
Представете си, нашата страна тогава е в пределите на Османската империя, българските деца нямат възможност даже да знаят, че съществуват такива красиви и скъпи играчки. Те не могат да си играят с такива хубави кукли!
С какво си играят тогава те? С кукли от парцали, с кукли и играчки от кочани царевица, от кратунки, от клечки, от дърво и още от какво ли не! Пък и до играчки ли им е?
Известните фабрики в Германия "Арманд Марсей", "Йохан Кестнер", "Камер и Райнхард", "Хайнрих Хандверк", които произвеждали порцеланова посуда, започнали да правят и кукли от неглазиран порцелан - "бисквит". За направата на телата им използвали материали, като естествена кожа, текстил, дърво, композит, папие маше.
Тези кукли в началото изглеждали като зрели жени и служели основно за украса на добре мебелираните домове на богатите хора. Първоначално косите се отливали върху главата на куклите с готови прически. Впоследствие майсторите открили, че с перуки от мохер, истински коси и кози кожи куклите придобивали по-естествен вид и това се превърнало в мода в кукления бизнес. С такива кукли се снабдявали и модните къщи, които ги използвали като модели, като умалителни макети на тоалетите, които си поръчвали богатите клиентки.
Модната фирма изпращала на клиентката си кукла с поръчания от нея тоалет, тя виждала как изглежда, купувала си го, а куклата оставала за дъщеря й. Така във всекидневието на малките богати момиченца се появили тези кукли като играчки.
Преди 100-150 години било модерно в тогавашните фотоателиета да се правят снимки на децата с любимите им кукли. Така до нас са стигнали фотографии на фабричните кукли. През 1908 г. фирмата "Камер и Райнхард" произвежда първата линия на куклата "Бебе". Тя изглеждала като истинско шестмесечно бебе. Появили се и кукли със спящи очички, с усмихнати или нацупени личица, с полуотворени устенца, със стърчащи зъбчета, кукли, които плачели, който издавали звуци. Те били облечени по тогавашната мода с тоалети, които говорят за нравите и обичаите на времето. Има кукли от Викторианската епоха, от Бел епок. Тези кукли ни пренасят в други времена, те са доказателството за нивото на тогавашните занаяти, показват и степента на изкуството в далечни страни.
Запален от хобито си, Петър Еневски се научава пак от сайтовете в интернет как да реставрира куклите. Купува си инструменти, набавя си материали и с удоволствие, със страст се отдава на хобито си. Дъщеря му е на 21 години, тя одобрява заниманието на баща си, то много й харесва, а съпругата му се включва да помага при обличането на "момичетата".
Набавянето на автентични материали за облеклото и аксесоарите на куклите също е проблем и въпрос на проучване, търсене, обсъждане. Специални магазини, сайтове - всичко се използва, за да се получи едно красиво произведение на изкуството! Куклите на Еневски ни връщат в света на детството, в годините  на мечтите!
Когато преди две години Петър Еневски посещава Къщата на куклите, за да разгледа експозицията от кукли на Нели Капралова, у него се събужда желание и той да подреди една изложба с "красивите си сладурани". Днес идеята става действителност! В чудната обстановка на Къщата на куклите творбите на Еневски се чувстват като в свой дом, а на тях им се радват както децата, така и майките, и бабите. Защото във всеки човек живее детето!
Питам Еневски как се справя с това хоби, което иска инструменти, материали, пространство. Той е спокоен и уравновесен човек. Това е и предназначението на хобито, което играе ролята на терапевт, който укрепва нервите на притежателя, дарява му душевно спокойствие, сигурност, добро самочувствие.
- Когато човек иска, за всичко намира и време, и място, и материали - е отговорът на колекционера Еневски.
С много от куклите си вече се е разделил, защото изкуството му донася радост и на други - те го оценяват по достойнство. Всяка подарена или продадена кукла извиква у него желание да създава ново творение - още по-добро от предишното, и да продължава "мисията" си да реставрира, да възпроизвежда хубост, да създава радост за близките си, за приятелите си, както и за клиентите, които се възхищават от това изкуство. 
Малкото килерче в жилището на Еневски е работилницата за любимото му хоби. Но сега той живее с голямата си мечта да стане дизайнер на собствени модели кукли. Иска сам да измисля лицата им и всичко необходимо за тях, да има собствена пещ и апаратура за производството им.
Искрено му го пожелавам, защото хобито му е благородно и красиво!