Куклен театър
/ брой: 86
Колко от нас биха си купили статуетка на любим роден спортист от феншопа на даден отбор? Този въпрос започна да ме тормози, след като видях една публикация във френската преса. То е ясно, че има и вторични питания. Като например каква цена сме готови да платим, ако въобще сме готови да я платим? И кой, по дяволите, изобщо ще направи фигурки на успелите ни състезатели?
Сещам се, че като дойде преди около месец в магазина на ЦСКА, холивудското светило Томи Лий Джоунс си купи магнит за хладилник, на който бе изобразен Христо Стоичков. За 5 лева. Но нали знаете лафа – не са много, ама кой ти ги дава? Толкова струва ликът на Камата. А в Монако оцениха фигурката на Бербатов на 6 евро. Барабар с татуировките му върху нея. Това пише френската преса. Кукличката на Митко е евтиния на фона на стандарта там. Но със сигурност много местни са си взели Бербо по домовете си. И всяка вечер си пият виното с него. Не е ясно къде си е сложил лика на Стоичков "класиката" Томи Лий Джоунс. Но за да си купи магнит на Ицо, явно му е на сърце.
Съгласете се обаче, че нито Стоичков, нито Бербатов са изглеждали като кукли на терена. За разлика от почти всички останали наши футболисти. Които разиграват успешно постановки от кукления театър. Даже много от тях така и изглеждат – то не са само татуси, но и гел, епилация, тен. В много от мачовете у нас все едно кукли са поставени по игрището. Топката се удря в тях и отскача надалеч. В някои случаи злите езици твърдят, че е нарочно. Някъде тук идва ред и на прокуратурата, която трябва да докаже защо играчите имат механичните движения на кукли, както и кои са им кукловодите. Има и друго. Все пак държавните обвинители да имат желание да действат с твърда ръка, а не с пластмасова. Като тези на куклите.
Това е у нас. И ние си имаме баровска яхтена марина, ама руските олигарси не инвестират в български спорт. Даже и яхтите не си оставят на кей тук. Държавата ги гони. Всеки ден. Докато в Монако ги приемат. И на много други места. После - защо нямаме спорт? Щото на тези, дето са давали или можеше да дават, им наложихме визи преди време. Нали ви казах – това е и така е у нас. Всичко ни е куклен театър. Народът вика, че и парламентът бил пълен с кукли на конци. В такъв случай е нормално да си обясним факта, че държавата бъка от партии. Които чакат да им дърпат конците.
В татковината може всичко. Но нека се знае, че спортът също може всичко. Доказателства - колкото ви душа иска. Никъде обаче не пазят никого. Дори и да е стократно заслужил, пред закона е просто човек. Тук не е така. Помните например как един фигурист затри човек на пътя, унищожи живота на друг и почерни няколко семейства, но... А в пустата Америка героят от плуването Майкъл Фелпс, който донесе повече злато от олимпиади, отколкото има на циганска сватба, бе лишен от правото да влиза в басейн половин година, защото го хванали да шофира след употреба на алкохол! Така се прави. Не да те пускат на пътя с по 2 промила и кусур, а ти да си недоволен, че въобще са те спрели. Никога не им стигна на някои. Никога. Сещам се за една снимка, която видях тия дни във фейсбук. Отрупана от храна до пръсване софра, а на масата седнала жена и си мисли „Няма хляб”! Ето това е реквием за съществуването на един цял народ. За съжаление, нашият!
Гледам, Министерството на младежта и спорта подхвана здрава борба с допинга. Стигнаха чак до фитнес залите. ОК, ама не инструкторите по бодибилдинг водят състезателите ни по шампионати и турнири. За треньорите трябва да измислят нещо. Тях така да ги грабнат, че да не си и помислят дори и чай от лайка да дават на спортистите. Иначе няма как да стане. Язък ще е за усилията. Да не говорим, че борбата със зоба може да завърши с туш. Както и стана всъщност при щангистите.
Изобщо инициативи да искаме. За всичко. Но си давам сметка, че каквото и да правим, получаваме кукли. Играем постановки, играят ни постановки... А ние си мислим, че само гледаме. Неусетно и нас вкараха в роля. На кукли. Мисля, че и публиката вече е част от спектакъла. Или ако не е, по презумпция от други земни ширини, у нас е. Абе, куклен театър. Дайте поне да скъсаме конците. Отдавна му дойде времето, царю честити. Най-малкото в спорта...