Кубинският модел на социализма

Александър Лилов

След краха на социализма в Съветския съюз и в Източна Европа започна критичен анализ и в лявото, и в дясното политическо пространство - какви са причините за този крах. Дискусията е бурна. Изказват се различни мнения. Като цяло вдясно се оформя тотално отрицание на социализма, акцентира се върху утопичния характер на социалистическите идеи и върху извращенията, допуснати в годините на тяхното реализиране в Русия и в другите страни.

Вляво се подлагат на анализ както грешките и деформациите, допуснати в изграждането и функционирането на социалистическото общество, така и някои принципни грешки в разбирането за социализма. За особено тежка принципна грешка с големи негативни последици се сочи универсализирането на съветския модел на социализма. Стигна се до заключение, че социалистическото общество в различните страни и региони ще носи отличителните белези на съответните национални традиции и цивилизации, т.е. ще се появят различни национални и цивилизационни модели на социалистически общества.
Така на съвременната историческа сцена се появи китайският модел на социализма, или както го дефинираха самите китайци "социализъм с китайска специфика", на който посветих няколко статии в "Дума". Така се появи виетнамският модел на социализма "doi moi", за който също писах в "Дума". Така се появи кубинският модел на социализма, който искам да представя в тази статия.
***
Какво представлява кубинският модел?
Не е възможно да се разбере спецификата на кубинския модел на социализма, ако не се вникне в

същността на Кубинската народна революция,

чието историческо продължение е той. Неслучайно Фидел Кастро датира началото на Кубинската революция не с 26 юли 1953 г. (т.е. с атаката на "Монкада" и създаването на "Движението 26 юли"), а с Войната за независимост от 1868 г. А за себе си казва: "Първо бях последовател на Марти, а после станах марксист и ленинец" .
По своя характер Кубинската революция не започва като пролетарска революция. Куба не е развита индустриална страна и в нея не е имало обособена, организирана и съзнателна работническа класа. По своята природа това е народна, антиимпериалистическа, антидиктаторска революция. Нейната цел в началото е извоюването на национална независимост от Испания, а след това - свалянето от власт на диктатора Батиста, премахването на полуколониалната зависимост от САЩ и извоюването на свободна и просперираща Куба. След победата през 1959 г. и направените радикални промени в политическата, икономическата, социалната и културната област Кубинската народна революция прераства в социалистическа, развитието на страната придобива социалистическа ориентация.
Кубинската революция е в авангарда на

латиноамериканския ляв революционен процес

Днес Латинска Америка е регионът с най-бурни процеси в световните обществени борби. Това е кипящият котел на съвременното световно развитие. И заедно с това там се наблюдава ярко изразено разнообразие от национални модели на борбата за свобода, независимост и просперитет. Може да се говори за кубински, бразилски, венецуелски, боливийски, чилийски, мексикански и други специфични национални форми на разбирането и борбата за социализъм.
Кубинската народна революция кулминира в "Движението 26 юли", възглавявано от Фидел Кастро. "Движението 26 юли" е нейната кулминация не само защото я довежда до победа през 1959 г., а и защото осигурява нейното прерастване в социалистическа революция - първата социалистическа революция в Латинска Америка. Това е велика и непреходна историческа заслуга.
***
Какви са

основните характеристики

на кубинския модел?
Социализмът в Куба е продукт на Кубинската революция. Той не е наложен на страната от външни събития и сили, а е резултат от победата на "Движението 26 юли".
Оттук и първата характеристика на кубинския модел на социализма - неговата органична вкорененост в националната история. Той идва на националната историческа сцена като решение на остри обществени проблеми на Куба - липсата на национална независимост, диктатурата на Батиста, потресаващо ниско жизнено равнище на народа, масова неграмотност, липса на публично здравеопазване, тотална социална несправедливост. Социализмът започва да решава тези проблеми и постига забележителни успехи за изминалите пет десетилетия. Ето само някои от тях: безплатно образование, безплатно здравеопазване, увеличаване на средната продължителност на живота с над 20 години, осигуряване на екзистенц-минимум за всеки кубински гражданин и т.н. При социализма кубинците живеят несравнимо по-добре, отколкото преди, и това се усеща от целия народ. Няма област от живота на страната и на отделните хора, в която да не са ярко забележими напредъкът и успехите на социализма в сравнение с досоциалистическа Куба.
Втората отличителна характеристика на кубинския модел е неговата цивилизационна вкорененост. Латиноамериканската цивилизация е сред най-старите (инките, маите, ацтеките) и същевременно сред най-жизнените съвременни цивилизации. Неслучайно Латинска Америка днес е, както вече отбелязах в началото,

кипящият котел на света

Появяват се бързоразвиващи се икономики - Бразилия, Аржентина, Куба, Венесуела, Чили. В културата блестят имената на Габриел Маркес, Марио Льоса, Николас Гилен, Жоржи Амаду, Давид Сикейрос, Диего Ривера, Алисия Алонсо, Виктор Хера. В политиката - именно в Латинска Америка се намира съзвездието от ярки съвременни имена, които днес са в центъра на световното внимание: Фидел, Че Гевара, Лула, Дилма Русев, Салвадор Алиенде, Уго Чавес, Ево Моралес. Именно там се заговори за социализма на ХХI век.
Изобщо от историята на този континент продължават да се чуват гласовете на високоразвити древни цивилизации, а в недрата на съвременните латиноамерикански общества духат нови ветрове. Това е така, защото в кръвта и в духа на латиноамериканската цивилизация историята е вляла живата вода на три първоизвора: местната индианска култура, европейската чрез Испания и Португалия и африканската чрез внесените роби негри, което я прави толкова своеобразна и жизнена.
Това латиноамериканско цивилизационно своеобразие просмуква всяка фибра на кубинския модел - от начина на мислене до народната психология и начина на действие в различните области на обществото.
Третата отличителна характеристика на кубинския модел е самостоятелността на кубинското политическо и теоретично мислене. Това мислене е силно повлияно от марксизма и ленинизма, но

не е доктринерско мислене

Нещо повече, то по самата си природа е антидогматично. "Движението 26 юли" поначало не бе заразено от вирусите на догматизма. След победата то базираше своята политика върху марксистките идеи, но чрез тях се търсеше практическото решение на конкретните проблеми на Куба, а не копиране на догми. Ето само някои примери.
В кубинската икономика няма група А и група Б с предимство на първата.
Кубинската политика и идеология не са преминали през сталинизма.
В Куба няма училище, фабрика, град или улица, които да носят името на Фидел Кастро или на друг от живите дейци на Революцията.
Оригинално е кубинското официално отношение към религията. Именно Фидел написа преди години книга, в която разработи ново, различно от Марксовото определение на религията не като "опиум за народите", а като историческо родство между християнските и марксистките социални идеи.
Кубинците

подложиха на критично осмисляне

изграждането на социалистическото общество. Беше направен принципният извод, че те са допуснали голяма грешка, като дълго време са смятали, че някой априори знае как да се построи социализмът. Най-важната характеристика на кубинския модел е разгръщащото се сега в страната обновление на социалистическото общество. Кубинското ръководство отстранява допуснати грешки и увлечения. Въвежда в действие нови механизми, които ще стимулират развитието на икономиката. Търси се увеличаване на личната заинтересуваност на хората от повече и по-конкурентоспособно производство; засилват се инициативата и предприемчивостта на гражданите в бизнеса - около половин милион кубинци преминават в малкия бизнес; ограничават се някои патерналистични и егалитаристки тенденции; намалява се бюджетната издръжка на всички трудови хора, като се запазват главните социални постижения на Революцията и по-специално - гарантирано безплатно образование и безплатно здравеопазване; допуска се смесена система на собственост; отдават се свободни държавни земи за обработване с цел увеличаване на производството на храни и намаляване на вноса им от чужбина; поощрява се производството на нови стоки и услуги с висока добавена стойност; изгражда се модерна инфраструктура; не се допуска концентрация на собствеността в отделни юридически и физически лица; насърчават се чуждестранни капитали и инвестиции в страната, които са в съответствие с нейното средносрочно и дългосрочно икономическо и социално развитие с приоритет на новите високи технологии. Приоритетно внимание се отделя за развитие на биотехнологиите, производството на съвременно медицинско оборудване, софтуерно производство, нови технологии в образованието, нанотехнологиите; мерки за развитието на държавния и на частния туризъм.
С обновлението се дава нов тласък на икономическото развитие на Куба и се създават условия за значително подобряване на материалното състояние на хората и на страната като цяло.
Избраният път е верен. Той не само решава актуални проблеми и отстранява съществуващи недостатъци, но най-важното - осигурява бъдеще на социализма в дългосрочна перспектива. Кубинският модел показва способност за саморазвитие в новите вътрешни, регионални и световни реалности.
И последната поред, но първа по значение характеристика на кубинския модел, която бих искал специално да откроя, е наличието на

силен ръководен политически и държавен елит

на обществото. Днес всички се питат: как успя да се запази и да се развива успешно кубинският социализъм на 90 мили от САЩ, при тяхната жестока 50-годишна блокада и при разпадането на Съветския съюз? Един от най-верните отговори на този въпрос е: успя, защото на мостика на Революцията и на социалистическото общество в Куба стояха ръководно ядро и лидер с голям творчески потенциал, способни да откриват правилните решения на актуалните проблеми на развитието на страната.
Фидел Кастро е една от най-ярките исторически фигури на ХХ век. Надарен с големи политически и интелектуални дарби, прозорлив, креативен, с оригинално и самостоятелно мислене. Решителен. Ако трябва да се изброят 5 велики личности на ХХ век, Фидел Кастро несъмнено ще бъде между тях.
Велика историческа личност е Ернесто Че Гевара. Тази революция излъчи такива ярки имена като Раул Кастро, Камило Сиенфуегос, Алмейда.
Сега пред Куба стои големият проблем да се формира следреволюционна ръководна генерация, която да продължи делото, традициите и високото ниво на революционната генерация. Трябва да се помни, че една от причините за краха на съветския и на източноевропейския социализъм бе кризата на политическите и държавните елити. Тук има и съществен теоретичен въпрос.
В социалистическата теория дълбоко е залегнало принципното положение за народа като демиург на историята. Това е вярна постановка. Тя има за основа мисълта на Маркс, че когато идеите завладеят масите, те стават могъща преобразуваща сила.
Но някак си остава встрани въпросът - кой твори идеите, които, завладявайки масите, преобразуват действителността?
Идеите не се създават от масите. Великите идеи са дело на велики личности или на неголеми групи от творчески индивиди. Така е навсякъде - във физиката, във философията, в литературата, в общественото развитие.
Какво би представлявала физиката без Алберт Айнщайн или литературата без Лев Толстой! Широкоизвестен е анекдотът за юбилейния доклад на онзи председател на писателската организация в  Тула, който заявява: "Нашите успехи са колосални. Днес в  Тула и Тулска област има 850 писатели. Преди революцията само един - Лев Толстой."

Ролята на великите личности

е изключително голяма и най-важното - незаменима. Ако ги нямаше Маркс и Енгелс, нямаше да възникнат социалистическите идеи и социалистическото движение. Ако го нямаше Ленин, нямаше да я има Великата руска социалистическа революция. Ако го нямаше Дън Сяопин, нямаше да започне модернизацията на социализма в Китай и неговото превръщане във втора икономическа сила в съвременния свят. Ако го нямаше Фидел, нямаше да ги има социалистическа Куба и кубинският модел на съвременния социализъм.
Така се движи световната история. Творческите люде създават водещите идеи на епохите, народите ги претворяват в прогресивно развитие и напредък. Без тази вечна симетрия и хармония развитието на човечеството би спряло.
***
Ние, българските социалисти, изпитваме топли чувства към Куба. Радваме се на успехите й, гордеем се с нашата дружба. Хиляди българи работиха в Куба, строиха мостове, пътища, селскостопански обекти. Строиха нашето приятелство. Днес гледаме с надежда и вяра в започналото обновление на кубинския социализъм.

(За повече информация виж първия брой на сп. "Понеделник", посветен изцяло на кубинския модел на социализма.)