Кризата в Украйна и отражението й в България

Крум Лазаров
Секретар на Славянското дружество в България

    Кризата в Украйна продължава да бъде в центъра на световната политика. Случващото се в тази славянска страна разтърсва из основи международните взаимоотношения. Последствията са непредсказуеми. Как се случи така, че мирни протести бяха окървавени, а ескалацията на напрежението, вместо да утихва, продължава да расте. Но нека да направим една малка историческа справка. Земите на днешна Украйна се обитават между ІV-ІІ в. пр.н.е. от племената сермити, гети, хуни. Постепенно между реките Днестър и Днепър се заселват славяни. Във втората половина на ІХ в. Новгородското и Киевското княжество се обединяват в Киевска Рус със столица Киев. 
    Следващите векове се характеризират с непрекъснати войни по тези земи, в които участват Полша, Латвия и Унгария. Все повече Русия става притегателен център за обособяващата се украинска нация. В 1654 г. Переяславската рада под предводителството на Богдан Хмелницки взема решение за присъединяването на Украйна към Русия.
    По време на Октомврийската революция след ожесточени сражения е обявена Украинска социалистическа република, която впоследствие се присъединява към СССР. През 1954 г. в Съветския съюз се чества 300-годишнината от присъединяването на Украйна към Русия. На 19 февруари 1954 г. по предложение на Никита Хрушчов Президиумът на Върховния съвет на СССР взима решение Кримският полуостров да се присъедини към съюзната република Украйна.

За това решение гласуват 13 членове

- против няма. Но останалите 14 членове не присъстват на заседанието. Това означава, че прехвърлянето на Крим към Украйна е било незаконно и противоречащо на тогавашните закони на СССР. Преди около 23 години Елцин, Кравчук и Лукашенко взимат решение да разпаднат Съветския съюз. Елцин е могъл да постави въпроса Украйна да върне Крим, но той по непонятни причини не го е сторил. Така се стига до сегашната криза.
Западните страни и особено САЩ са сериозно загрижени за легитимността на референдума в Крим, за неговата законност. Нека обаче да погледнем, как се отнасят те към международното право,  когато трябва да защитават своите интереси.
    Доктрината Монро. На 02.12.1823 г. в послание до Конгреса президентът на САЩ Монро пише: ние ще разглеждаме всеки опит от тяхна страна (на европейските държави членки на Свещения съюз) да разпространяват тяхната система във всяка част на нашето полукълбо, като опасност за нашето спокойствие и безопасност.
    На 06.12.1904 г. президентът Рузвелт заявява, че в Западното полукълбо придържането на САЩ към доктрината Монро "може в случай на вътрешни междуособици и безсилие на латиноамериканските страни, да ни застави да осъществяваме функции на международни полицейски сили". През първото десетилетие на ХХ век под флага на доктрината Монро се осъществяват редица агресии срещу Мексико, Хаити, Доминиканската република, Никарагуа, Панама и др.
 В последни години станахме свидетели на две големи интервенции в арабски страни, към едната от които - към Сирия, сега е приковано вниманието на човечеството. Преди всичко става дума за идеологическите мотиви на интервенцията. Преди нахлуването в Ирак властите и спецслужбите на САЩ говореха за опасността от "използването от Саддам Хюсеин на оръжие за масово унищожение". Поводът се представяше като извънредна заплаха за човечеството, изискваща глобално вмешателство. Сега обаче, след като фалшификациите и лъжата за  "оръжието за масово унищожение" са разкрити, коалицията е решила да не губи време за изобретяването на извънредна заплаха. Ударът по Либия бе нанесен без разрешение от ООН и в ситуация, когато в страната имаше вътрешен конфликт.
 Как стояха нещата например в Гренада през 1983 г. Ориентираният към сътрудничество с Куба режим отдавна не устройваше САЩ. Възползвайки се от вътрешния конфликт на острова, в резултат на който беше свален и загина министър-председателят Морис Бишоп, САЩ нахлуха на острова, за да защитят своите 50 или 100 американци там. По онова време действията на САЩ предизвикаха  осъждане от страна на световната общност, против се обяви дори Великобритания. Сценарият в Гренада се повтори и в Либия вече при уж миролюбивия и хуманистично настроен Барак Обама, лауреат на Нобеловата награда за мир - 2009 г.
  Още едно сходство. Давайки заповедта за окупацията на Гренада, Роналд Рейган не извести Конгреса на САЩ, макар че бе длъжен да го стори в съответствие с приетия още през 1973 г. Закон за военните пълномощия. В мемоарите си той дори се хвали с този факт, използвайки странната за законопослушния американец формулировка "ние не поискахме разрешение от никого, а постъпихме така, както считахме за нужно"! Подражавайки на "ястреба" Рейгън, така постъпи и  Обама. Американските войски нанасяха удари по Либия без санкциите на Конгреса на САЩ, което е нарушение на американското законодателство. Санкционирайки използването на сила, Обама наруши и още едно положение на американското законодателство, задължаващо го писмено да информира Конгреса за началото на бойните действия.
През 2011 г. Съветът за сътрудничество на арабските държави от Персийския залив окупира Бахрейн, за да разруши, както се изрази феодалният управник на острова Хамад бин Иса ал Халифа, "чуждестранния заговор" срещу неговата страна. "Чуждестранният заговор" се заключаваше в това, че 10 000 жители на Бахрейн изпълниха главния площад на страната и поискаха на острова демократичен ред. Отговорът на тези искания беше разстрелът на демонстрантите, след което на острова бяха въведени войски на Саудитска Арабия и АОЕ, а откъм брега Бахрейн беше обкръжен от корабите на Кувейт. Впрочем, главната сила, възпрепятстваща свалянето на монархията в Бахрейн, бяха американските военни, пазещи щаба на 5-ти флот, и Централното командване на САЩ.
 Но нека да се върнем към събитията в Украйна. Увлечени да помагат с всички средства на бунтовниците в Киев,

американците проспаха случващото се в Крим

По мнение на американската преса  разузнавателните служби на САЩ са били напълно изненадани от събитията в Крим. Това е нанесло сериозен удар по техния авторитет на разузнавателни институции с 500-милиарден бюджет. В случая решаващо беше категорично изразеното желание на гражданите на Крим да се върнат отново в майката родина - Русия. Преди около седмица назначеният за премиер на Украйна на чист руски език увери руснаците, живеещи в страната, че Украйна никога няма да влезе в НАТО. Преди броени дни НАТО обяви, че започва партньорство с Украйна, включващо и маневри в страната от лятото до края на 2014 г.
 Къде е мястото на България в цялата тази история. Преди дни първите ни политически мъже почти единодушно, без да изчакат дипломатично някой и друг ден, решиха да заклеймят "агресията" на Русия спрямо Крим и да подкрепят евентуални санкции. България има проблеми с демографската криза, с лечението на хората, с безработицата, с образователната система и масовото обедняване. Факт е, че сме на последно място в Европа по жизнен стандарт, но явно това не са приоритетни въпроси за националния ни Съвет за сигурност. Българската общественост бе уведомена за "мъдрото" решение на политическата ни класа. Само че никой зад граница не се интересува от тяхното мнение. В последните месеци никоя от световните медии не споменава нищо за България,

от нас никой не се интересува

нашите политици са предсказуеми, те дори не чакат инструкции, а бързат ли бързат!
 Най-фрапиращо в случая, е че си предлагаме услугите за посредници в спора между Русия и САЩ. Страни като Унгария, Кипър, Чехия тактично  заемат неутрално отношение по този въпрос. Австрия предлага посредничество, но също като  неутрална страна. Как е възможно да твърдиш, че цял свят подкрепя санкциите срещу Русия, след като Индия, Китай, Бразилия, ЮАР, Аржентина заеха неутрална позиция, клоняща към поддръжка на Русия. Защо нашите политици не смъмрят президентите на Сименс и Фолксваген, които категорично се обявиха против всякакви санкции срещу Русия и това ще повлияе в голяма степен вероятно като цяло на позицията на Германия по този въпрос.
От създаването на съвременната българска държава ние сме имали много политици и малко държавници, които мислят мащабно и в перспектива за развитието и съхраняването на България. С нескопосаните си действия нашите политици отново доказаха, че в ситуация като кризата в Украйна те не са в състояние да вземат решения, отговарящи на интересите на България. Да си спомним, че великият писател Ф. М. Достоевски още в разгара на Руско-турската война през 1878 г. пише за българите, че след като бъдат освободени, те ще се проявят като "ненавистници, клеветници и даже явни врагове на Русия. Непризнателността се наказва с презрение".