Кризата в Кипър създава опасен прецедент

Събитията в Кипър създават опасен прецедент, посочва The New York Times, цитиран от Investor.bg. За първи път от началото на кризата в еврозоната и от прилагането на спасителните планове за Гърция, Португалия и Ирландия обикновените вложители са приканени да понесат част от бремето и да "съберат" 5,8 милиарда евро към обещаните спасителни 10 милиарда евро. Това поражда криза на доверието към банките в ЕС.

Подобен извод прави и британският Independent. Откакто избухна дълговата криза в еврозоната, вложителите бяха пощадени. Досега нито една от закъсалите страни от еврозоната не си позволи да стовари бремето на кризата върху гражданите, посочва вестникът и акцентира върху растящия гняв на кипърците, че договорената спасителна сделка в края на миналата седмица изобщо не е добра.

Еврогрупата позволи на Кипър по-гъвкаво прилагане на условията по спасителния план, пише френският вестник Le Monde, след като министрите на финансите на еврозоната вчера обявиха, че гледат благосклонно на възможността властите на Кипър да намалят и дори да премахнат спорния данък върху депозитите на малките вложители, при условие че успеят да съберат нужните около 6 милиарда евро.

Случващото се в Кипър поражда гневна реакция на Москва, добавя вестникът. Според рейтинговата агенция Moody's руските фирми в Кипър към 1 септември 2012 г. са имали влогове за 19 милиарда долара.

Ако данъкът върху големите влогове се наложи, Русия ще изгуби милиарди. Ето защо руският президент Владимир Путин и премиерът Дмитрий Медведев реагират гневно. Путин определи решението за облагане с данък на влоговете като "несправедливо, непрофесионално и опасно". Медведев го нарече "конфискация на чужди средства", подчертава  Le Monde.

За гневната руска реакция пише и британският Financial Times. Руският финансов министър Антон Силуанов упрекна ЕС за решението да обложи депозитите с данък и подчерта, че Брюксел е трябвало да се допита до Москва по въпроса. Затова сега Москва обмисля дали да се оттегли от проекта за реструктуриране на по-ранния кипърски дълг, посочи министърът.

Както изглежда съществената част от бремето на новия данък ще се стовари върху плещите на богатите, коментира Le Figaro. Но като цяло темата за данъка постави в неудобна позиция правителството на Кипър и удари по рейтинга на новия кипърски президент Никос Анастасиадис месец след избирането му.

Figaro припомня във връзка с решението на еврогрупата да позволи на кипърските власти да пощадят малките вложители, че депозитите под 100 000 евро в кипърски банки са на обща стойност между 30 и 67 милиарда евро.

Ситуацията в Кипър отново силно напомни колко крехка остава икономическата политика в еврозоната, обобщава Washington Post. Вестникът признава, че за щастие САЩ няма да
пострадат тежко, защото не са изложени чак толкова на кипърската криза.

С кипърската криза доверието в банките се изпари, отбелязва Guardian. Положението може само да се влошава. Изданието се спира върху протестите в Кипър, породени от неизгодния според кипърците спасителен план и върху растящата безработица, орязването на заплатите на държавните служители и закъснялото плащане на надниците.

Вестникът категорично определя спасителният план за Кипър като истински банков обир.
В друга статия Guardian отразява притесненията на хилядите британци, притежаващи имоти в Кипър, на онези, които са се установили там или на британските военнослужещи на острова.

Вестникът акцентира и върху предупрежденията на управителя на кипърската централна банкер, носещ парадоксално името Паникос Димитриадис, че налогът върху банковите депозити ще постави в тежка ситуация двете най-големи кипърски банки, които ще имат нужда от консолидиране.

Събитията в Кипър отправят сериозно предупреждение към вложителите в закъсалите и спасявани Испания, Ирландия, Гърция, Португалия и Италия, отбелязва Daily Telegraph. Вестникът подчертава, че налогът върху депозитите е брутална форма на конфискация на авоарите. Като цяло целият спасителен план е брутален, добавя вестникът.