Кризата ще продължи ощe седем години

Отец Никанор е бивш брокер на ценни книжа, търгувал на американския пазар. От 2003 г. той е монах в Гигинския манастир. Когато пристига в манастира, го заварва в окаяно и полуразрушено състояние, но след няколко години труд той е обновен и разширен. Ремонтните дейности все още не са приключили, а до манастира все още няма асфалтиран път. Разговаряхме с отец Никанор за българския фондов пазар, за кризата, за икономиката в България, за вярата на българите.


"У нас няма условия за малък и среден бизнес - човек трябва или да работи в някоя по-сериозна институция, или да е някъде аргатин."

 
- Колко време ви отне да изградите всичко това тук?
- На 4 август 2008 г. започнахме първа копка тук. Наложи се доста да разширим комплекса, преди беше едно малко манастирче, сега е голям. Идват много хора вече, особено на празници не ни достигат стаи, защото хората трябва да преспиват тук.
Имаме вече над 100 бивола, 25 кози, кокошки. Като биволите по-рано ни бяха основната прехрана. Имаме и градини.
Манастирът преди се посещаваше изключително рядко, от единици, зимата изобщо, защото и този път го нямаше. Зимата се събираха бездомници и ние ги прибирахме, ама после взехме да ги караме да работят и те спряха да идват.
През 2005 г. решихме да увеличим броя на биволите, не знам дали не се излъгахме.
В животновъдството обаче се оказа, че проблемът с работната сила е особено тежък. За нас сега тези биволи са голяма помощ, но и голяма тежест.
- Вие сте работили на финансовия пазар?
- Работих в "Карол". Там съм бил финансов анализатор и търгувах с американски депозитарни разписки на европейски компании. Важното в инвестициите е да спечелиш, да уцелиш тренда, от малко пари да направиш повече пари.
- Хванахте ли технологичния тренд?
- Хванах мечия пазар и аз бях прословута мечка. Общо взето, играех само на къси продажби. Американците казват "the trend is your friend", това са баналности, но е така. Глупаво е човек да се опита да играе на връщанките, на корекциите, тъй като, когато имаш ясна тенденция на пазара, това е като едно голямо течение в океана и ясно е какво ще стане.
При покупката човек може да загуби най-много това, което е инвестирал. Купуваш за 50 долара акция и тя става 50 цента, губиш 49.50 долара, но ако на късото я продадеш на 50 долара и тя стане 250, ти си на 200, ако не си затворил позицията.
Има риск, но от друга страна, късите продажби са много полезни за пазара, те увеличават ликвидността, което е основно нещо.
При нас не може да има къси продажби, защото няма ликвидност, не може да има ликвидност, защото няма къси продажби и това е един кръг.
Всички теории и техники за прогнозиране на финансовите пазари, всички те обичат американската фондова борса, защото е с най-голяма ликвидност, с най-голям избор. Всъщност това, което прави пазара, това е големият брой участници. Колкото по-голям е един пазар, толкова повече той се връзва в постановки, независимо дали говорим за фундаментален или за технически анализ.
Ние имаме една малка отворена икономика. Лошото е, че нямаме много база, за да се развива пазарът, тъй като в България липсва средният инвеститор. Финансовият пазар е в ръцете на най-големите, обаче той се изгражда от средните. Пазарът е на масовия инвеститор, затова Щатите са такъв добър пример за финансов пазар, защото има огромен брой хора, които могат да си позволят да инвестират. Дали сами ще го правят или чрез фондове, няма значение.
Нашият преход се разви в олигархична насока - две касти в обществото, между тях празнота, няма нищо. Това вреди и ще вреди на икономическия растеж.
У нас няма условия, трябва да го кажем ясно, за малък, за среден бизнес, човек трябва или да работи в някоя по-сериозна институция, или да работи някъде аргатин и това е.
- Като говорим за капиталов пазар, какъв тренд ни очаква в идните години и от там в икономиката?
- Да, нещата са свързани, икономиката, ако е организмът, финансовият пазар е кръвоносната система. Финансовите индикатори, разбира се, изпреварват нещата.
Нека погледнем при нас, върхът на софийския индекс е в края на 2007 г., а кризата дойде в края на 2008 г. - точно една година. Това, което в момента се очертава като прогноза, е, че поне още следващите 7 години няма да е добре. Според мен така изглеждат нещата. Това показват начините за анализ, които аз съм ползвал.
Прогнозата е за дълъг процес на корекция след дълъг процес на растеж. 80-те години Dow беше на 1900-2000-3000 пункта, а сега на колко е? На 14 000. Нормално е това нещо. Трябва да се коригира. Не е задължително тази корекция да бъде остра и дълбока, тя може да бъде разгърната във времето и да се получи така нареченото sideways движение.
Ситуацията е много сходна с това, ако се погледне индексът Dow в края на 60-те и началото на 70-те. Има някаква прилика и ако се вземе онова като сравнение, защото няма нищо ново под слънцето, тук говорим за това, че финансовият пазар е една кардиограма за човешките емоции, на борбата във всяко човешко сърчице между страха и алчността. Това е ставало и през 1730 г. с Източноиндийската компания, и 1820 г., и сега. Можем да вземем връзките на човешкото масово поведение и да ги използваме и днес.
И фундаментално нещата не изглеждат никак добре. Как се спря кризата 2008-2009 г.? Просто държавата "наля". Това обаче не спря нещата съвсем, защото тя само налива вода в мелницата на кризата, но пазарът трябва да капитулира. Просто корекцията трябва да се извърши. Когато държавата "налива", а те си позволиха да правят и комунизъм на Запад, да купуват ценни книжа, да се намесват, да спират къси продажби, тя просто кара системата да агонизира. Но това няма да замести, както се казва, почивката или капитулацията на пазара, това само изкривява процесите и ги изтласква напред във времето.
- Значи да очакваме ли още 7 години икономиката ни да крета?
- Опасявам се, че така ще бъде. А и аз говоря за растеж, може да има периоди, в които нещата ще се подобряват, но като цяло, един такъв период на увеличаване на доходите и подобряване на благосъстоянието, какъвто беше 2000-2008 г., трудно ще го повторим. А и ние сме в ситуация "от нас нищо не зависи". Нямаме вътрешен икономически тренд, с който да се противопоставим на общото неблагоприятно състояние в Европа. Вие виждате, че на Европа положението никак не е розово. Виждате, че тези свръхдефицити, които са допуснати, страшно много тежат, защото се оказва, че просто икономиката няма накъде да расте. Трябва не знам какво да се случи, за да се изчисти натрупаното, но това, което може да изчисти натрупаното, е нещо много неприятно за хората, за да може да започне да работи отново механизмът на стимула в икономиката.
- Много хора казват "по-добре да сме като гърците"...
- Тук измеренията са две - в статично положение по-добре да сме като гърците. Да, по-добре да рева, че са ми намалили пенсията от 1700 на 1300 евро, примерно, отколкото да се радвам, че са ми я повишили от 139 на 146 лева.
В динамика обаче нещата, когато ти се влошават, дори все още да си добре, тази перспектива не е приятна. В този смисъл, по-добре една бедна икономика, обаче с добри перспективи за растеж, не казвам, че сме такава, казвам, че това е за предпочитане. Защото за малко години може много да се навакса, има такива примери от Източна Азия, от страни от бившия соцлагер, млади икономики, които тръгнаха напред.
Ниският старт сега не е проблем, светът е отворен. Ако сме кадърни и работим, ще дойдат инвестиции.
В Гърция са налети изключително и страшно много пари. Ако вземете само дълга им от 300 млрд. - ако влезе в нашата икономика, ние ще изглеждаме много по-добре от тях!
Ние се борим за мизерни там 2-3 млрд. евро, а при гърците са 300 млрд. И това е само дългът, а колко трилиона са влезли в тази държава? Нека морето да не ни е до колене, там има много дълбоки процеси, които са текли от десетилетия, да не кажем от 100 години насам. Няма как да се сравняваме.
А и не е само комунизмът. В Гърция имат добра структура на населението, църквата там е активна, има семейства с много деца, в Гърция има страшно много млади хора. Самата държава е 10 млн. души при територия 130 хил. кв. км. Нашето население е старо, младежи няма, това, което каза премиерът за "матриала", може да звучи грубо, ама е точно така.
- Всички казват "българинът е много работлив"?
- Българинът е бил работлив, но вече не е.
- Защо?
- Дестимулираха го. При комунизма - колкото и да работиш и да си добър и колкото и да си мързелив - си на едно и също положение. Това е убийствено, деградиращо и абсолютно антиморално.
Те го представят като справедливост, но това не е никаква справедливост. Това е антихуманно. Това на мързеливеца да даваш, колкото и на работливия, е греховно и от религиозна гледна точка. В Библията е писано, че който не работи, не трябва да яде. Това не го е казал Георги Димитров - това го пише в Библията. Като се разсипят стимулите, се получават две неща - първо, всеки се дестимулира, а когато се отпуснеш и потънеш, после е трудно да се стегнеш. Другото е, че много от тези, които са можещи, не могат да търпят тази система и бягат. България е загубила 1-2 милиона активно население.
След това имаше сбъркан модел на преход, при който нещата се ограбиха. И малкото, което имаше при социализма, му се взе. Така народът бе на два пъти ограбен.
Трябва да разберем, че ние сме богати тогава, когато общата баница расте, а като почнем да се караме за по-голяма част от нея, тя се свива и накрая става една малка постна пица, която е даже по-малка от тази на Симеон Дянков, става една курабийка.
Сега те се обвиняват с предишното правителство, политиците са малко популисти. Другите казват "оставихме толкова милиарда излишък" и сега обвиняват сегашните, че го изхарчили. Ами вие, ако милеехте толкова, защо не платихте дълга с тези 8 милиарда и нищо да не оставите на новите?
- Ако бяхте на мястото на премиера Борисов -  едно-единствено нещо, първото, което щяхте да направите?
- Задавате ми много труден въпрос. Ние, хората, обичаме да даваме страничен съвет, ама ако ни сложат нас там...
Това, което може би, е най-важно. Това е да се сложи ред. И то такъв ред, който да може да стимулира един съзидателен труд у хората.
Но това е свързано с много мерки - това е да няма хрантутници, това е да се изкорени битовата престъпност, чиновничеството да служи на хората, всеки, който може да прави нещо, да го прави, да има възможност да го прави. У нас всичко правим с голям зор. Трябва ред в държавата.

Назаем от Profit.bg