Кризата разболя гърците

В Гърция е налице сериозно увеличение на броя на убийствата, самоубийствата, както и на болните, сочи проучване, публикувано в American Journal of Public Health, в което се прави изводът, че влиянието на непопулярните оздравителни мерки за финансите на балканската страна може да е по-тежко от очакваното.
Броят на убийствата и самоубийствата, особено сред мъжете в периода 2007-2009 г., както и необичайно високият брой болни от малария, нилска треска и СПИН свариха неподготвени медиците. Сривът в здравето на гърците настъпи, след като икономиката на страната изпадна в рецесия след световната икономическа криза от 2007 г., като безработицата скочила от 7,2% през 2008 г. на 22,6% през 2012 г. От суровите оздравителни мерки, които прилага Атина, пострада и Министерството на здравеопазването, чийто бюджет е свит с 24% от 2009 г. до 2011 г. За пациентите това означава, че много здравни услуги, които преди бяха безплатни, сега са платени, в това число и скъпият болничен престой. В здравния сектор има замразяване на заплати и съкращения, много от превантивните програми са стопирани.
Посочените данни са резултат от работата на екип от гръцки медици и американски учени, които изготвиха документ за ефекта на политиките върху здравето на гърците. "Очаквахме, че оздравителните за икономиката мерки ще имат негативен ефект върху здравните услуги и нивото на здравеопазването, но резултатите се оказаха по-лоши, отколкото допускахме", казва шефът на проучването Елиас Кондилис, учен от Аристотеловия университет.
При население от около 11 млн. души броят на самоубийствата в Гърция се е увеличил с 16%, а на убийствата - с цели 27% за периода 2007-2009 г., сочи изследването, което се основава на данни от правителството. Смъртността от инфекциозни болести е скочила с 13% за същия период. Сред мъжете под 65 г., т.е. застрашени от безработица, самоубийствата са се увеличили с 23%, убийствата - с 25%, а смъртността от инфекциозни болести - с 27,6 процента.
Обикновено в развити страни като Гърция превантивните мерки са успешни и ограничават болести като малария и СПИН на относително ниски нива. Но когато програми като безплатно раздаване на спринцовки и презервативи за рисковите групи отпаднат, броят на болните рязко се увеличава, коментира проф. Хауърд Уейцкин от Университета в Ню Мексико. Специалистите били особено изненадани от избухването на епидемия от нилска треска в Южна Гърция (197 заразени, 35 починали) и малария в периода юли 2010 - декември 2011 г. Също така имало скок от 57% при новите заразени със СПИН - от 607 нови случаи през 2010 г. на 954 през 2011 г. Има увеличение на психичните разстройства и злоупотребите с различни субстанции.
Уейцкин уточнява, че подобни проблеми са били наблюдавани в Аржентина преди десетина години и вероятно ще сполетят и САЩ заради прилагането на т.нар. финансова скала. "Загрижеността ни не се отнася само до Гърция, просто тези политики са много опасни за общественото здраве", подчертава Уейцкин.