Кризата на еврото натоварва Източна Европа

Източна Европа не може да излезе от мизерията, отбеляза вестник "Ди велт", цитиран от "Дойче веле". След финансовата криза страните от региона са застигнати от тази на еврото, като само Полша прави изключение, посочва изданието.
Половин континент потъва в забрава. Ако през изминалите седмици Източна Европа присъстваше във водещите заглавия на пресата, то поводът винаги беше отрицателен, пише "Ди велт" във връзка с острия дефицит, помощите от Международния валутен фонд или политическите трусове.
Докато Азия се изкачва стремглаво нагоре, някогашният успешен регион на Европа тъпче на едно място. Само изборът на нов президент в Полша беше едно от редките положителни събития. С Коморовски като президент участниците на пазара очакват Полша да има по-добър контрол над държавните финанси. Освен това и изгледите за въвеждане на еврото стават още по-добри. Полша е в най-добро финансово положение от всички останали източноевропейски страни, допълва изданието.
Унгарската борса е изгубила 6%, хърватската 9 на сто, а българската 14 процента от стойността си. И това е обяснимо. Кризата на еврото натоварва източноевропейските държави, макар и не в еднаква степен, пише в коментара.
Според икономическия експерт Дейвид Любин от "Сити груп", Лондон, при развиващите се икономики съществува нещо като риск от съседството. Своеобразният ефект на зараза преминава по два канала - единият се дължи на преплитането на финансовите сектори, което е често явление между страни съседки. Той дава пример с гръцките банки, които държат 29-процентов дял в България и 16 процента в Румъния.
В момента, в който финансовите институции в Гърция се окажат в затруднено положение, те се отказват от ангажиментите си в чужбина. А неизплатените кредити водят до фалирането и на български, и румънски фирми, пише "Ди велт" и допълва, че това обаче не е всичко. Икономическата зависимост на целия регион на изток от река Одер е изключително голяма. С изключение на Украйна всички страни от Източна Европа изнасят над 50% от стоките си в ЕС.
Според Любин истинската опасност от т.нар. заразяване идва не толкова от финансовия сектор, колкото от реалната икономика. Така България е засегната от гръцката криза дори двойно повече, защото 12% от износа на страната са предназначени за Гърция.
Финансовата и конюнктурната криза се подсилват една друга и водят икономиката на Черноморския регион до минус. Тази година българската икономика ще отбележи спад от 0,4%според очакванията на експертите. Като положителен фактор те отчитат относително ниското задлъжняване на повечето източноевропейски страни. Тясното икономическо сътрудничество с Германия на някои страни от региона също се оценява като положителен фактор за европейската конюнктура.