Кривото огледало на историята

Напоследък все по-яростно ни се набива теорията за репресиите при комунизма. Неотдавна излезе и поредната книга за лагера в Белене. Със съответстващата масирана реклама.
В същото време за репресиите в периода юни 1923 - септември 1944 година никой не говори. Такива книги не излизат, или ако излизат, те са в ограничен тираж и се разпространяват едва ли не нелегално. За реклама и дума не може да става. 
Партизанското движение и антифашистката съпротива се осмиват в романите на "модерни" творци.
В същото време романи, разказващи за подвига на партизаните, не излизат, не се преиздават.
Живееща в Испания близка ми разказа, че в едно от последните си телевизионни интервюта лидерът на Испанската комунистическа партия Сантяго Карильо, починал през 2012 година, определя Георги Димитров като една от най-значимите световни личности.
Искам да знам в кое предаване у нас по националната телевизия ще бъде допуснат такъв гост и ще му бъде ли позволено да развива такава теза?
Парламентът неотдавна почете със ставане на крака "жертвите на комунистическия режим". Но години наред не почита избитите без съд и присъда по време на Септемврийското въстание, Деветоюнския преврат и последвалите го събития, антифашистите, убитите партизани.
Отрича се и Народният съд.
Остригване нула номер и публично порицание е най-малкото, с което са били наказвани френските жени, имали връзка с немски войници и офицери по време на окупацията, а много от тях са били директно екзекутирани. 
Народният съд у нас, както и в цяла Европа, е неизбежно и необходимо правосъдие за всички, които с действията си са подпомагали нацистка Германия. Близки на жертвите на фашисткия режим дори са настоявали за публичен линч, без съд и присъда, това го знам от свидетели на тези събития.
Днес обаче нещата са обърнати нагоре с краката. Наследниците на пострадали от Народния съд ги изкарват невинни овчици. А на стената сред имената на репресираните има и такива на убийци на партизани.
Забравяме, че времето е различно. Както и че при революции често покрай сухото гори и мокрото. Не оправдавам насилието под никаква форма. Не оправдавам никакви репресии. Но когато се обръщаме към тези времена, нека чуем и едната, и другата истина. Както в столицата има булевард "Цар Борис III", така би трябвало да има и "Георги Димитров". 
В Испания, преживяла и Гражданската война, и фашистката диктатура на Франко, някак успяха да намерят баланса и да потърсят помирението. Въпреки разделението.