Кривите пътеки на реформата

В съсипана страна като България законът за образованието има основополагащо значение, което рядко се разбира. Грубият гаф на министъра Тодор Танев припомни, че съществува забравеното от Бога министерство. Обществото ни има неприятния навик да се развива чрез резонанса на гафа. Взела повод от безобразията на проф. Тодор Танев, се захванах да чета проектозакона за предучилищното и училищното образование, внесен от овластилата го сила - ГЕРБ.
Какво прочетох? Да подчертая, че

от такъв закон има нужда

особено за да подреди хаотично променяната досега просветна система и да постави българското образование в центъра на общественото развитие. Ето моите акценти:
1. В раздел VI за формите на обучение, които нашата система допуска, се появява т.нар. обучение чрез работа или дуално обучение. Застъпници за този тип обучение са всички политически сили. Въведено е в Германия, Австрия и Швейцария (по българския модел отпреди прехода, впрочем). Но по-важното е как би изглеждало то в държава с икономика на командно дишане? Може ли българският предприемач да прогнозира от какви кадри има нужда в следващите поне 10 години при условие, че не може да прогнозира краткосрочното си оцеляване? Моля, направете списък със 100-те най-големи фирми в България, и да видим пригодни ли са те за този модел. От друга страна - може ли деца да се третират като безработни? Защото говорим за 16-годишни младежи и девойки. Проектозаконът казва, че "обучението чрез работа (дуално обучение) се организира във втори гимназиален етап за ученици, които са навършили 16 години." Т.е. - и в общообразователните училища. По моето скромно мнение, това са браншови крепостни граждани. Ако утре въпросният бизнес няма вече нужда от съответния млад тесен специалист, какво ще стане с него? Ще успее ли да се преквалифицира? Опасенията на противниците на идеята идват оттам, че само стабилното общо образование създава базата да се обучаваш цял живот и да се адаптираш към различни ситуации, защото теорията ти е дала познания за различни модели и подходи. Нека не забравяме също, че това е форма на детски труд, което за мен е вид деградация и отказ от постигнатото през последните десетилетия в Европа. Да, в Германия този модел работи, но за тяхна радост - и икономиката им също. С това не отхвърлям средното професионално образование по никакъв начин. Напротив, ние сме малка държава и купчините безполезни висшисти вече изтичат към бюрата по труда. Тъй че средното професионално образование е един добър старт за живота на много млади хора, стига да е ясно от какви подобни кадри има нужда, особено в регионите.
Разбира се, в дуалното обучение има и плюсове - получаваш пари още като ученик и съответно независимост от родителите; добиваш така желания професионален опит, който да впишеш в краткото си CV на начинаещ; имаш измамната сигурност, че знаеш кой си и с какво искаш да се занимаваш. Не е време обаче за дуално обучение, понеже няма къде да се осъществява масово. Пак се връщам на списъка със 100-те водещи български фирми, които биха могли да отделят човешки и финансов ресурс за обучение на тези кадри, става въпрос за ежедневна работа в продължение на 2-3 години, докато излезе първият випуск.

За фирмите това може да се окаже просто евтин труд

Със сигурност мнозина работодатели ще се изкушат да наемат евтино "оборотни" младежи за 2-3 години и да съкратят по-възрастни работници, с техните обременяващи надбавки за стаж, квалификация и т.н. А това ще засили несигурността на пазара на труда и ще натовари социалната система.
2. Чл.10, ал.1 казва, че "частните детски градини и частните училища могат да получават държавни субсидии при условията и по реда на този закон". Защо? Когато си избрал да се състезаваш в спринт, е арогантно да искаш да ти дадат 5 секунди аванс още на старта. Омръзна ми да гледам самонадеяни частници, чийто бизнес виси на държавните поръчки. Очевидно само държавата е наивна като девойче и вярва на всеки ухажор. Нека частното да функционира по собствените си закони и правила.

Не може хем да си частник, хем държавата да те издържа

Ами така утре и частните телевизии ще кажат - изпълняваме обществена функция, като информираме хората, дайте и на нас пари от държавния бюджет. Не приемам клишето "парите следват децата". Още повече, че то почти никъде не съществува в този вид, в който се предлага в проектозакона. Преди десет години Швеция въведе ваучерната система и още не може да се съвземе от белята, която последва. Регистриран бе спад на резултатите на децата при независими оценители. Вътрешните оценители са завишавали оценки и са били по-снизходителни към грешките на учениците дори в точни науки като математиката, само и само да покажат резултати. И така Швеция, на която всички завиждаха за добрите резултати в международните класации, се срина до средното ниво.
3. Чл.118, ал.6 гласи, че на учениците от 1-ви до 3-ти клас не се поставят количествени оценки, в тази възраст законът не разрешава повтаряне на класа. С първата част съм абсолютно съгласна, но

защо да не повтарят класа

- няма ли изоставащите да нарушават темпото на учебния процес и да се налага мнозинството ученици да губят полезно учебно време, докато ги чакат. Ако едно дете не покрива даже минимума още в първите класове, когато се учи да чете и пише, как ще се справя по-нататък? Никак. В един момент ще установи, че не разбира за какво иде реч, и ще престане да посещава часовете. Няма да може да участва в учебния процес в 4-5 клас, дори и да иска.
4. Проектозаконът предвижда по всеки предмет и клас да се издават неограничено количество учебници. Сега поне са ограничени до три. Учителите, а и родителите, категорично настояват учебникът да е един, в конкурса да се избира най-добрият, защото този псевдопазар на учебници е от полза само за издателите. В този смисъл по-близо до разума е вариантът на същия закон, внесен от БСП ЛЯВА БЪЛГАРИЯ, но това е друга тема.
5. Чл.226 е посветен на кариерното развитие на учителите, което вече не зависи толкова от стажа, колкото от квалификациите и атестациите: "В състава на атестационната комисия задължително се включват представители на Обществения съвет, на педагогическия съвет, на финансиращия орган и на синдикалните и работодателските организации."  Това е добре, но вниманието грабва въпросът - що е то Обществен съвет? При положение, че има и настоятелство. "Той (Общественият съвет) има за цел да създаде активна и демократично действаща общност към всяко училище и детска градина". В него влизат най-малко трима представители на родителите на децата от това учебно заведение и един представител на финансиращия орган - министерството или общината. В училищата за придобиване на професионална квалификация, известни в близкото минало като техникуми, присъства и представител на работодателите. Директорът има право да присъства, но не е задължителен член. Затова пък е задължен при поискване от Обществения съвет да представя всички сведения и документи, необходими за дейността му. Нещо повече, Общественият съвет одобрява стратегията за развитие на съответното учебно заведение. Най-смущаващата част за мен обаче е участието на Обществения съвет при атестацията на учителите на всеки 4 години. Как хора, които не познават методиката за обучение по определен предмет, ще одобряват програма, учебници, ще оценяват учителите? Защо професионалната рамка трябва да бъде заменена от размитата представа за обществена рамка. Ами дайте по-добре да направим обществен съвет към всяко съдилище, нали и бездруго системата не работи. Но ще кажете, не знаем законите. А как се преподава - знаете ли? С какво обиденият от ниския успех на сина си родител ще е по-обективен и по-квалифициран в преценките си от професионалния педагог? Обществените съвети са израз на безпомощност, а не на здравина и сигурност за развитието на българското училище. Нека ги има, нека техни активисти събират пари и ремонтират базата, нека заможни татковци правят дарения, но да оценяват учебни програми, методологии, да оценяват труда на учителите - хайде да се спрем дотук, да не подминаваме така небрежно ръба на пропастта.
И как ще изберем примерно от цялото училище двама души да ни представляват - ще им правим интервю пред родителите от всички класове в спортния салон, ще ги избира и назначава директорът, за да си подсигури спокойствие, или има нещо, за което не се сещам?

Родителите се познават само в рамките на класа

най-много випуска. Ако родител на дете от 10-и клас е член на обществения съвет, дали родителите от 3-ти клас ще го познават и ще могат да оценят неговите професионални познания, етика, възгледи, авторитет, за да ги представлява? Защото едно е да се съберат група родители да решат съдбата на 4000 лева за ремонт, а съвсем друго - да оценят избора на учебник или работата на даден учител. Абсолютно неприемливо! Хайде да спрем да слагаме определението "демократично" пред всяко нещо, което ни отдалечава от отговорността. Така превръщаме сакралната дума демокрация в една от най-мразените. И как точно в тази плюс-минус безкрайност учебниците ще "се избират от учителите, които преподават по учебния предмет в съответния етап от степента на образование в дадено училище", отгоре на всичко - "след съгласуване с Обществения съвет".
6. Чл.37, ал.1 дефинира степента на образование, като създава нов вид обучение - "обединено" (1-10 клас), което дава възможност на децата от малките населени места да завършат първи гимназиален етап в родното си място, без да натоварват финансово родителите си с квартирни, джобни и пр. Заварените от новия закон основни общински училища трябва да се преобразуват или само до 7 клас, или до 10-и. За малките селища това вещае хаос, понеже те или ще съкращават учители от досегашния 8 клас, има риск и да бъдат закрити, или ще им трябват нови педагози до 10-и клас, каквито и без това в тези райони няма.
7. Поетапно ще се въвежда целодневното обучение от 5-и до 7-и клас, но само по желание на родителите. На това се гледа като на инструмент за превенция на децата, оползотворяване на свободното време, развитие на таланта, интересите и потребностите. Вероятно повечето родители ще възприемат с възторг запазването на тази практика.
8. Раздел шести е фокусиран върху формите на обучение, които са цели осем вида - дневна, вечерна, задочна, индивидуална, самостоятелна, дистанционна, комбинирана и дуална. Това многообразие от форми дава възможност на хора, които никога не са стъпвали в училище и вече са навършили 16 години, да се възползват от образователната система. Те дават възможност за житейски рестарт и на лица, които не успяват да завършат един и същи клас повече от три години. Когато говорим за новия закон и малцинствата, можем да кажем, че формално той дава възможност абсолютно всеки да се учи, стига да има мотивация. Чл.110, ал. 2 обаче позволява самостоятелна форма на обучение на ученици в училищна възраст, които по желание на родителите си не посещават училище. Тук влизат и децата на много новобогаташи, които искат да ги отделят от агресивната среда на "простолюдието". Ново разделение в и без това зависимото от кесията на родителите образование, за което ни предупреждават международните просветни институции. Да не говорим по какъв начин ще интерпретират за себе си такава клауза ромските общности например.
Законът съдържа и доста добри идеи, но всъщност има няколко много опасни писти, които може да сринат още повече средното ни образование. Но залогът на образованието не се ограничава с мнението на властимащите законотворци, а изисква съгласие в цялото общество.