Крилатите всеядни убийци

Васил Сердаров

Научната литература описва врановите като най-едрите пойни птици със здраво телосложение, силни крака и масивен клюн. Те са повсеместно разпространени, не се срещат само в Антарктика, Нова Зеландия и някои острови в Тихия и Атлантическия океан. В света са познати 105 вида, а у нас семейството е представено с 9 вида. Най-често срещаните са свраката, сивата и посевната врана и чавката. Всички те са разрешени за лов целогодишно, но истинска напаст представляват само свраката и сивата врана. Ето защо много ловно-рибарски сдружения в страната след приключването на активния ловен сезон обръщат основно внимание на регулирането на тяхната численост в навечерието на пролетния размножителен период.

Сврака

 Свраката достига дължина на тялото около 46 см и тегло 160-260 г. Оперението и е двуцветно - черно и бяло, с виолетово-зелен метален блясък по крилете и опашката. Крилете са къси, широки и закръглени, с големи бели ивици. Коремът е бял. Опашката е много дълга, с ромбовидна форма. В полет лесно се различава по характерното двуцветно оперение и дългата стъпаловидна опашка. Активна е през деня. Много предпазлива птица. Разпространена е в Европа и Азия, без северните им части, Централна Азия и Индия, в Северозападна Африка и западните части на Северна Америка. Обитава паркове и градини в населените места, брегове на реки, обрасли с храстова растителност, окрайнини на гори, храсталаци, полезащитни пояси. У нас се среща повсеместно. Най-многочислена е в равнинната част на страната и населените места. Обитава също предпланини и планини, но избягва гъстите и обширни гори.

Сива врана

Свраката е всеядна - храни се с яйца на птици, насекоми, мишевидни гризачи, червеи, растителна храна. Яде също хранителни остатъци и мърша. Та е моногамна. Гнездото и е разположено в гъстите клони на храсти или дървета, на височина до 18 м и най-често е с кълбовидна форма. Отгоре и отстрани е прикрито рехаво с клонки, между които има страничен вход. Гнездовият период е от началото на март до края на май. Женската снася 5-8 яйца, които мъти около 17 дни.
Свраката нанася щети на гнездещите по земята птици, включително и на някои от ловните видове - фазан, яребица, пъдпъдък, кеклици, като унищожава яйцата и малките им. Това налага числеността й да бъде регулирана.
Сивата врана достига дължина на тялото 44-51 см, размах на крилете 87-102 см и тегло 460-690 г. Оперението е двуцветно, като главата, гушата, предната част на гърдите, крилете и опашката са черни, а останалата част е светлосива с фини надлъжни тъмни щрихи. Крилете са сравнително дълги, широки и закръглени. Опашката е къса.
В полет лесно се различава по двуцветното оперение. От гарвана, който е защитен у нас, се отличава по късата права опашка, по-малките размери и сивия цвят на оперението.
Типичните й местообитания през гнездовия период са окрайнини на гори, храсталаци, открити площи с единични дървета, долини на реки, паркове и градини в населените места, полезащитни пояси. Придържа се към културния ландшафт, избягва гъстите и обширни гори. У нас се среща повсеместно, като през зимата е най-многочислена в населените места.
Сивата врана е всеядна и много често ограбва гнездата на други птици, яде яйцата им и новоизлюпените малки. Храни се също с отпадъци, мърша, насекоми и други безгръбначни животни, червеи, гризачи, дребни рибки, миди, плодове, семена и др.
 Гнездото и е разположено в короните на дървета, често по сгради и електрически стълбове в населени места. Понякога едно гнездо се използва в продължение на няколко години, като ежегодно се ремонтира. Гнездовият период е от началото на март до края на май. Женската снася 3-6 яйца, които мъти 17 дни. Малките могат да летят на 35-дневна възраст.
Ловностопанското значение на сивата врана се определя от щетите, които нанася на някои от ловните видове птици. Както и свраката, тя унищожава голяма част от яйцата и малките пилета на фазаните, яребиците, пъдпъдъците и други гнездещи по земята видове. Разрешена е за лов целогодишно.