Крещи като мълчи!

Днес светът се залива с улични протести. И у нас не спират уличните нашествия: ту с викове, ту със стоене, ту със седене, с глад, с пиене на вода, с пушене, с хвърляне на домати... Чудят се хората как гласовете им да бъдат чути, как да стигнат до управниците, за да се подобрят условията им за труд, за учене, за живеене.
Жалко е, че толкова човешка енергия, толкова ценно време се хаби за протести, които често остават напразни, нечути! А би трябвало по-цивилизовано да се решават наболелите въпроси, би трябвало да има начини мирно, кротко, с разговори, с преговори... Не всекиму подобава да протестира, да вика, да крещи. Като гледах как научни работници, професори протестират, ставаше ми обидно, болно! Ами прилично ли е възрастни хора да се изкарват на улицата, да тропат с тенджери и тигани, да крещят? Бива ли да ходят на протести болни, инвалиди, деца, че и бебета?
И най-интелигентните, най-чувствителните, най-достойните хора избират друг протест - МЪЛЧАНИЕТО! Защото как да обясниш на онзи, който не те разбира, че си прав? Защо да се хабиш, като няма да бъдеш чут? Мълчанието също е протест - силен, гневен, унищожителен!
Моята баба Петра беше родила, отгледала и възпитала 12 деца. Всичките бяха достойни хора - работливи, добри, отзивчиви. Никое от децата й не пиеше, не пушеше. Никой от потомците на баба ми не ругаеше, не се караше, не възразяваше. Всичките бяха възпитани, учтиви, усмихнати. Расли не в охолство децата на баба, а в обич и в сговор. Тя не повишавала тон, но думата й на две не ставала никога! И до края на дните си тя имаше безспорен и неопровержим авторитет сред многобройната си рода. Днес много често може да срещнеш на улицата, в превозните средства ученици, които се държат непристойно, носят бутилки с бира и алкохол, пият, крещят, говорят неприлични думи. Но как да им се скараш, като те са толкова устати, че тебе ще вкарат в беля, ти ще се почувстваш виновен и унизен! И отвръщаш глава, отклоняваш погледа си и... МЪЛЧИШ!
Сега аз често отварям книгата с афоризми на Александър Балабанов и на Яна Язова и там намирам мислите на двамата за протестите, за мълчанието. Ето някои, които са толкова актуални, че сякаш тези двама големи творци живеят нашия живот, сякаш са сред нас: "Мълчанието - то не е само покорство. Човекът, който мълчи, не е само застрашителен, той е СИЛА!". "Човек мълчи, когато стореното не може да се поправи". "Пред животното се МЪЛЧИ!". "Най-опасният политик е простакът. Защото той искрено и с чисто сърце няма да пожали никакви средства, за да направи всички хора като себе си". "Един звяр, допуснат в човешкото общество, може да превърне хората в глутница". "Да видиш НЕДОВОЛСТВОТО и да не се помъчиш да го поправиш, значи да видиш плевел в нивата и да не се наведеш да го изкорениш. Утре ще видиш цялата нива буренясала. И не се теши, че нивата била чужда".
 Може би на сегашните наши политици трябва да подарим книгата на Александър Балабанов и Яна Язова...?