Крепостта Ерите разкрива своите тайни

След успешната подводна експедиция до устието на р. Камчия Националният исторически музей проведе първите археологически разкопки на крепостта Ерите/Ерета в землището на с. Близнаци, Община Аврен. Проучванията се проведоха под ръководството на проф. д-р Иван Христов (НИМ) и научен консултант проф. д-р Сергей Торбатов (НАИМ при БАН) през септември и октомври т.г. на площ от 281 кв. м, научи ДУМА от Стоян Праматаров.
За първи път името на укреплението (oppidum) до устието на р. Камчия под формата Ерета (Ereta) се споменава в "Естествена история" на Плиний Стари, завършена около 77 г. сл. Хр. Следващото по време сведение за крепостта е в сегмент VII на Пойтингеровата карта, чийто оригинал се датира в III или IV в. сл. Хр. Най-късното споменаване на топонима е в т.нар. Анонимна Равенска космография, създадена през VII в. сл. Хр. въз основа на по-ранни източници. В нея Ерета/Ерите (Erite) се споменава два пъти при описания на западнопонтийските градове, най-вероятно взети от карти, подобни на Пойтингеровата, или от пътеводители.
Първото споменаване на Ерите в съвременната историография е дело на Ф. Каниц. По-точно укрепеното селище до устието на река Камчия се локализира от братя Шкорпил в края на XIX век. Локализацията на Eрите/Eрета е препотвърдена от С. Покровски през 1943 г., когато са публикувани резултатите от проучването на раннохристиянска базилика в близост до устието на реката. Той предполага, че крепостта е възобновена при управлението на император Юстиниан.
Официални археологически разкопки на крепостта Ерета не са провеждани. През годините обектът е бил подложен на застрояване от страна на българската армия, която има тук наблюдателен пост още в началото на XX век с прилежащата инфраструктура. През 1942 г. в най-южната част на обекта е построен голям бетонен бункер.

По инициатива на ръководството на НИМ са предприети мерки за придобиване правото на ползване на имот, в чиито предели се предполага, че има останки от крепостта. Съгласно чл. 69 и 70 от Закона за горите, Постановление на Министерския съвет и Разрешение за теренно проучване от страна на министъра на културата започват археологически разкопки.
Разкрити са: зидове на калова спойка, 30 метра от крепостна стена с широчина 1,90 м, части от ъглова кула, 12 питоса, запазени в различна височина и състояние. Идентифицирани са две правоъгълни помещения, прилепени до вътрешното лице на крепостната стена. Открити са: монети на императорите Аркадий (383-408 г.), Хонорий (393-402 г.), Теодосий II (402-450 г.), Лъв I (457-474 г.), Юстиниян I (527-565 г.), Тиберий Константин (578-582 г.), Фока (602-610 г.) и Ираклий (отсечена между 610-615 г); фрагменти от керамични съдове; керамични лампи и амфори, характерни за периода VI-VII век.
Податки за известни преустройства на крепостта ни дават резултатите от разкопките до основите на кулата. Открит е зид от по-ранна крепостна стена в направление изток - запад с широчина 2,20 м. Тази стена е разрушена през Късната античност, за което свидетелства горял пласт, изобилстващ с керамични материали, характерни за епохата, и монети, от които най-късната е на император Ираклий (начало на VII век). Описаната ситуация доказва разрушаване на северната стена на укреплението и изграждане на кула и вероятно нова западна стена. 
Проведените археологически разкопки до устието на р. Камчия маркират едно късноантично укрепление - вероятен квадрибургиум, изграден през VI век, но наследил по-ранна крепост. Прави впечатление наличието на множество питоси от вътрешна страна на крепостната стена - ситуация, характерна за продоволствените бази на морския бряг, построени в административната област под името Квестура екзерцитус (Quaestors exercitus) след 536 г. Предвид наличието на друго укрепление, разположено точно над устието на р. Камчия, което вероятно е било построено преди проучваното, проф. Христов предлага разкопаваният обект да бъде наречен Ерите 2. Така на практика в слабо проучения район до устието на р. Камчия са локализирани цели три крепости, чиито тайни предстои да бъдат разкривани. Археолозите от НИМ припомнят, че вече са локализирали и пристанището на крепостите.