Крепост на съзиданието

Александър Михайлов

Темата за Русия ме е вълнувала още от детските години. 

Четях, запаметявах и рецитирах стихове от наши поети-класици и въодушевен, ликувах. В съзнанието ми са останали думи на преклонение и обич пред величието на нашата освободителка от петвековното османско иго. Петко Р. Славейков определя русите като "наши братя, наша плът и наша кръв". Той издига в култ великата страна: 

Кат Русия няма втора

тъй могъща на света, 

тя е нашата опора, 

тя е нашта висота. 

Русия е несломима пред безумието на враговете: "Руска сила, руска воля,/ руска кръв и руский пот/ ще избавят от неволя/ наший падналий народ". 

С целия си опияняващ патриотизъм земята на руските богатири присъства и в лириката на Иван Вазов. Не един път народният поет дава израз на възторга си от пропитата с хуманизъм мисия на Русия. Тя е наш закрилник и спасител. Нейното име е свято, родно, мило. 

То в мрака бива нам светило, 

надежда - в нашите злини! 

В мигове, когато народът ни е забравен от целия свят, Русия с любов бди над нас. 

Русия! Таз земя велика 

по шир, по брой, по сила. Тя 

с небето има си прилика 

и само с руската душа. 

Тези стихове са били моята вяра и моето упование по време на детството и по-късно, в периода на израстването ми като гражданин и като творец. Те са дали зелена улица на представата ми за образа на Русия - свещената крепост на съзиданието и свободолюбивия дух, в чиито стени са разбивали налудничавите си глави всички завоеватели.