КРДОПБГДСРСБНА

Георги Димитров


Очаквах го! Едно правилно, но крайно закъсняло намерение – за закриването на т.нар. комисия по т.нар. досиета възбуди воплите на изживяващите се като лице и съвест на демократичната общност у нас. Водевил, който съм сигурен, че ще се разгръща в следващите дни в гъгниво песнопение на дежурните оплаквачи. Интересно, те са приблизително едни и същи по всяка тема и винаги около стотина + на брой. Като че ли има готов служебен списък с предварително зададени имена, а темата се добавя според случая. „Хората – каза Малкият принц – се пъхат в бързите влакове, но вече не знаят какво търсят. И затова започват да се движат, но се въртят в кръг...“
Днес ефирът и цялото зрително и слухово пространство бяха олигавени от смесица от плач и слюнка на стряскащите се нощем от кошмари на взаимно преследване с хидрата на ДС.
Но първо нека обясня. КРДОПБГДСРСБНА не е абревиатура на трудово-производителна кооперация за кинкалерия и текстил от времето на съветския НЕП, описано в творбите на Илф и Петров. Това е Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, за по-кратко Комисия по досиетата, а за по-разбираемо  – „Милиционерската комисия“, както съм я кръстил аз. Иначе се води „независим държавен орган“. Мечтата на симпатягата Остап Бендер да добие хем независим, хем държавен статут е постигната от този нашенски „орган“ - толкова нефелен, закърнял и злокачествен, че отдавна трябваше да бъде ампутиран от държавната снага, за да не паразитира върху нея.
Без да правя връзка с актуалните събития, ще споделя част от мои писаници в продължение на повече от 15 години, базирани на публична информация. Получи се малко длъжко, но може пък младите участници в днешното политическо риалити да проявят интерес. За някои от тях, които мислят да свържат битието си с дипломацията, би могло да се окаже полезно моето писание. Колегите ми, у които ще събудя неприятен спомен за горчивия път, който проходихме заедно, вярвам няма да изпитат досада.
Споменът е за една безотговорна в политическо отношение и крайно гнусна от човешка гледна точка кампания срещу хора, работили съвестно в интерес на България. Една кампания с чисто политическа мотивация, преследваща вътрешнополитически цели и водена по всички правила на политическата репресия, но прикривана с аргументи от морален характер, демократични лозунги, външнополитически дълбокомислия и всевъзможни измишльотини.
И така, самоцитирам се със съкращения:
„На 14 декември 2010 година пламна скандалът с досиетата на българските посланици, раздухан, колкото и да е парадоксално, от самия министър на външните работи, който оглуши социалната мрежа с вопъла „Нямам думи!“ (преди някой да го е питал) и даде израз на мъжествен „гняв и решителност“. Гибелният гняв на Ахила Младенов беше нещо ново и неочаквано. Дотогава той омайваше различни аудитории по света с ефектни лекторски клишета, заучени в известни „отворени“ лаборатории, а през това време ведомството му изпадаше бавно, но сигурно в административен, финансов и мотивационен колапс. Независимо от шумно рекламирания „стратегически преглед“ на външната политика, от несекващите обещания за „модернизация“, „оптимизация“, „приоритизация“ и прочие купешки заклинания, дойде време, когато министърът не знаеше дали ще може да даде заплати на служителите си и да плати тока и водата на посолствата. Някой трябваше да е виновен за пълната му административна и политическа немощ, затова и поредната порция хляб за народа, подадена от Комисията по мръсно бельо „Костадинов“, му дойде като манна небесна. Впрочем, ако освен досиета беше чел и Евангелието, щеше да знае, че „добрият пастир полага душата си за своите овце“. Вместо това той положи върху им клеймото на публичния позор, с което даде мощна заявка за довършване на нетленното дело на политическите си гурута Стоян Ганев и Надежда Михайлова.
Не бе особено изненадваща реакцията – истерично-настъпателна отдясно и гузно-оправдателна отляво – на политическия елит, който за пореден път се опита да извлече за себе си дивиденти от проблем, свързан в същината си с българската държавност. За хората, които накрая ще платят сметката – нарочените „агенти“ и техните семейства, отдавна знаем, че партийците не ги е грижа. Нека им се вземат главите, щом е за доброто на България, ако трябва да перифразираме Буров! По-жалкото е, че никой от тези политици не можа или не пожела да се обърне с лице към корена на проблема – порочния и в зачатието си, и в рождението си, и в битието си Закон за досиетата и несменяемата и безмандатна комисия, които периодично и навярно още дълго време ще подклаждат низки страсти и омраза в обществото.
Вестникарските полета и ефирът се задръстиха от позабравени „дипломати“ гастрольори от близкото минало, дежурни коментатори всичколози, ченгета (ама истински), изявяващи се като политици, както и разни евъргрийни на родната демокрация и обикновени „отворковци“. А злобният лай на тази глутница и окуражаващото приблейване или овчедушно мълчание на околното стадо отново доказват, че 20 години са невинаги достатъчни за изграждане на демократичен манталитет. 
Да видим все пак какво става в дипломацията – обичаен политически грешник и любим обществен отдушник в различни периоди от новата ни история, но особено често през последните 20 години. Загубени ли са тези години за българската външна политика (под ръководството на ДС), както упорито се опитват да ни внушат?
След 14 декември 2010 година вероятно се очакваше всички „осветени“ посланици да окачат костюмите си на закачалката, да сложат джинсите и пуловерите и да прекратят срещите си, защото се е оказало, че всичко, което са правили досега, е лошо, а това, което биха могли да направят – вредно за държавата. Всеки един от тях би трябвало да е разбрал, че алтернативата е нова работа или мемоари. Само дето приемащите страни, партньорите от ЕС и НАТО някак си не са разбрали това и дипломатическият живот продължава по прежнему. Защото те познават „компрометираните“ български дипломати по-отдавна и по-добре от собствения им министър. И ако имат въпросителни, то те не са онези, внушавани от постановчиците на бездарния роден водевил. Те опират до абсурда да бъдеш предаден от собствената си държава и оттук – до въпроса необходима ли е такава държава на ЕС и НАТО и има ли изобщо държава в случая. Ако използваме патетичния стил на г-н Младенов, от тази дата България не е същата в очите на външния свят. Вярно е, но в съвършено обратен на влагания от него смисъл.
Непрекъснато се повтаря, че посланиците с досиета подронвали престижа на България и тяхното отстраняване щяло да подобри имиджа на страната в Европа и доверието на нашите партньори и съюзници. И тъй като не можем да допуснем, че в устата на високопоставени държавни люде това може да бъде плод на незнание, явно става дума за удобна амнезия. Затова е редно да напомним някои факти. По силата на обективното професионално развитие в дипломатическта служба и положението си в нея през последните 20 години, именно набедените сега дипломати (и много други техни колеги, разбира се) бяха тези, на които се падна да защитават авторитета и интересите на България в новите геополитически и икономически условия. Точно те убеждаваха приятелите ни в чужбина да окажат хуманитарно съдействие на българските деца и инвалиди в първите тежки години на прехода. Те пледираха пред Европа и света, че България заслужава да й бъде помогнато в изграждането на демократични институции и създаването на гражданско общество. Същите те водеха преговори за присъединяване към различни многостранни режими и международни организации и помогнаха да се съкрати пътят на България до клубовете на демократичните държави. Пак те, омаскарените сега посланици, се бориха за компенсации за загубите от югоембаргото и улеснения и преференции за България от страна на международните финансови институции, за отпадане на визите за българските граждани, за освобождаване на медиците ни в Либия, за привличане на чужди инвестиции и откриване на нови възможности за българския бизнес и туризъм. Не бяха ли отново те, които решаваха ежедневните проблеми на българите зад граница, които организираха изложби, концерти и представления за показване на автентичния образ на нашата страна?
За непредубедените отговорът е ясен. На оплювателите ще кажем: „Виждал съм ужаса.... ужаса, който и ти си виждал. Но ти нямаш право да ме наричаш „убиец“. Можеш да ме убиеш ... но нямаш право да ме преценяваш“ („Апокалипсис сега“. Изповедта на полковник Курц)".

***

Преди дни помислих, че непоклатимостта на „органа“ започва да се разклаща. След близо 15 г. безметежно съществуване, беше прието на първо четене от парламентарната вътрешна комисия предложение съставът на Комисията по досиетата да се намали от 9 на 5 души. Има надежда, рекох си. След още петнадесет години могат да станат трима, а още петнадесет години по-късно да остане само един, който ще изпрати в отвъдното последния столетник от комсомолския набор на Държавна сигурност и, на деветдесет и кусур години, спокойно ще може да се оттегли с държавни почести на заслужена почивка. Освен ако, подобно на КОВИДА, ДС не мутира в нови щамове, защото знаем колко жилави и всепроникващи са пипалата й. 
... А моята надежда пак увисна като прани гащи. Както при коча, явно и този „орган“, дори и да се клати, не пада. Новината ли беше изначално фейк или се целеше ефектът на „новина в новината“ не знам. Оказа се, че милиционерската комисия е основен фактор и при провеждането на избори. Законопроектът беше оттеглен от НС, защото промяната можела да доведе до затруднения при проверката на кандидат-депутатите за следващия парламент. Даже била рискована. "Дори не искам да си го представям…“, коментира старшия. И въпреки, че архивните материали вече са около 95-98% събрани по собствените му думи, комисията трябвало да продължи поне за още един мандат да осъществява своята дейност и тогава да се върви към реализиране на идеите за нейното преструктуриране, допълва един друг сладур.

***

Помня много добре единствената си среща с председателя на комисията в огромния му кабинет на „Врабча“, когато го запитах защо на базата на натрупания опит и констатираните недомислици в закона нито веднъж не е повдигнал въпроса за неговото евентуално модифициране, за да се ограничат формализмът и несправедливостите, грешките или направо да си го кажем - манипулациите. Дадох за пример част от моето досие. Отговори ни в клин, ни в ръкав, че от "Позитано" му създавали големи проблеми!?!
Отказано ми бе също така копие от досието, защото по някакъв си член съм можел само да го прочета. И то единствено аз и никой друг, понеже подлежало на обявяване, но не и на огласяване. Не след дълго досието ми се появи в медиите. За „разобличителя“ и страстен борец с хидрата „Държавна сигурност“ Христо Христов имам "обосновани предположения", че самият той, ако не завършено творение, е най-малко целево манипулиран от някои остатъчни ДС-елементи. При всички случаи манталитетът му е даже не на ДС, а на най-гнусните "особисти" по време на войната, които са търсели врага сред онези, които са се сражавали на фронтовата линия. А ние, стотина дипломати, се оказахме авангард на всесилната ДС. Трябва да се радваме колко сме могъщи.
... Мен ми стига това, че точно по този въпрос не съм получил нито един упрек в семейството си и не съм развалил нито едно приятелство. И още по-интересно, срещнах симпатия и подкрепа от много хора, които дотогава не са ми били приятели. А професионално в Белград домакините и колегите посланици от ЕС ме агитираха да стана доайен в разгара на агентурно-посланическия скандал у нас, но Николай Младенов не разреши. Когато и днес отида в Босилеград и Димитровград/Цариброд, хората ме помнят и ми се радват... Така че не всички са балъци или индоктринирани. А шепата негодници, които спретнаха всичко това, да вървят на м.....а си! Възмездието рано или късно ще ги застигне. В една или друга форма.

***

Комисията «Костадинов» избълва нова срамна новина: Юлия Кръстева била сътрудник на Държавна сигурност. Неорезилен човек в България не остана. Сега посегнахме и на световните си интелектуалци. "И грустно, и тужно...". След като тя очаквано отрече това като първа реакция, логично възникна подозрението, че милиционерът от Лудогорието по глупост или някой друг нарочно иска да ни скара със съюзна Франция, чиято гражданка е Кръстева. Така излиза на практика от нейното опровержение. Водеща версия обаче за някои нашенски медии с претенции стана, че едва ли не Путин е изфабрикувал и подхвърлил досието. Кой от комисията е "къртицата" при това положение?
Мерзостта по неин адрес предизвика една по-подробна и твърде интересна изповед на Юлия Кръстева. Изцяло заставам зад думите й: "Хичкок казваше: "Показвам невинния в света на виновните“. Днес медиите често правят обратното – показват виновния в света на невинните. Те вече не наблюдават света, задавайки си въпроси – те нанасят удари и разпространяват лъжи. … Дават ли си сметка, че участват в една посттоталитарна мерзост? Ако проявите дързостта да оспорите клеветите им по ваш адрес, те се заинатяват, прибягвайки до тази жалка формула: "Заставаме зад нашата информация“. Не става дума за информация, а за дезинформация, която разпространяват с чистата съвест на недосегаемите. …Никога на нищо ли не ни учи историята? Забравени ли са сталинските процеси? ...Вече няма човешки същества, има само схеми, и ако попаднете в някоя от тях, с вас е свършено. Вървете след това да обяснявате, че истината е по самата си същност уникална…".
Тук обаче изникват няколко въпросителни. Това, че накараха дори такъв ерудит да влезе в предимно обяснителен режим, е по-малката беда. Нека обаче си дадем сметка, че са малко хората като нея, които могат да намерят трибуна, за да споделят своята истина. А засегнатите са хиляди. Всеки със своята "уникална" истина. Някои стоически понасят ударите и се опитват да запазят достойнство, други се свиха в себе си и замлъкнаха, трети се срутиха психически... Всички те останаха дамгосани за цял живот, загубиха професионална перспектива, подложени бяха на ежедневни унижения, рефлектиращи и върху семействата им. Цялата тази мерзост продължава с години.
И питам аз: къде са интелектуалците да издигнат глас в защита на принципа и на всяка човешка "уникалност"? Или прозренията им идват само когато ги настъпят самите тях. Иначе, пред интелекта и постиженията на Юлия Кръстева - шапо!
... Името, авторитетът, постиженията на Юлия Кръстева са безспорен факт. Греховете й, ако има такива, са на нейната съвест и рамене, стига да не е вредила на други хора. Мен повече ме изумява в случая не се ли замислиха милиционерът Костадинов и неговата команда, че поставят под удар световноизвестен учен и интелектуалец, професор в редица престижни международни университети, носител на ордена на Почетния легион, френски гражданин с френско местожителство. И не става дума само за това как ще я приемат отсега нататък колегите й и как ще се чувства тя в досегашната си среда, а за евентуалните двустранни и международни импликации, за нейната лична сигурност, ако щете. Ами ако някой изведнъж реши, че е извършвала враждебни действия срещу някоя страна в полза на друга - какво обикновено става тогава? Но не, нашите доморасли червенотиквеници решиха да са в тон с конюнктурата на деня и на гребена на вълната. Sancta simplicitas! Този "глупав и вреден закон" (цитирам наш бивш министър) е време да бъде отменен, а комисията разпусната!

***

Безсрамието няма граници. Комисията по досиетата «отворила врати» и предоставила на вниманието на публиката архивни документи за ДС, което се рекламира с гордост в медиите.
Юруш, народе! Тълпете се при онези, които обслужват нездрави интереси и възбуждат низки страсти! Съберете материал за обсъждане в кухнята и в кръчмата! Заклеймете онези, които са служили на народ и Отечество! Изпълнете се с гняв и мъжество! Гонете тези гадове до девето коляно! Забравете онези, които ви грабят днес! Не обръщайте внимание на сметките за ток и парно! Не забелязвайте бездомните и просяците по улиците! Не се притеснявайте, че децата ви растат неуки, а вие ще си купувате все по-малко лекарства, докато... Отворени врати са това. Възползвайте се! Ама да ви отворят и вратите на кабинетите си! Да ви покажат фишовете със заплатите си! Да ви обяснят колко народна пара са потрошили, откакто е създадена тази перверзна комисия! И отидете с тези данни при майките! И ги попитайте кои врати са отворени за тях - към рая или към ада!
... Иначе вижте как започва трейлърът им - с ограда от бодлива тел. Ето такива шизоидни оператори храните толкова години. Да са живи и здрави в промоцията на политическия онанизъм, плод на тежка човешка и професионална импотентност!

***

Луд умора няма. «Разкрили» нова порция от 50 «агенти» на ДС във фирми на Министерството на икономиката. А бе, няма ли кой да им каже на тези от милиционерската комисия, че, както са я подкарали, ще изкарат почти всички българи от всякакви сектори и нива агенти на ДС и тогава ще стане много лошо, защото ще се окажем пред управленска криза. ДС тогава може да събере разхвърляните тук и там свои парчета, да си създаде единна партия, която при такова мнозинство ще вземе 2/3 от вота, колкото да върне член първи и махне многопартийната система, защото всичко ще е ДС. За парлама може да оставят за съюзник някоя от сегашните парламентарни сили. За другото не ми се мисли даже. Не закачайте, моля ви, поне таксиджиите, фризьорките, барманите, сервитьорите и бабите от Женския пазар! Те имат достъп до най-много информация и няма как да не лъснат при една проверка. Тогава електоратът на ДС може да скочи и до 4/5. Ами ако после ви накарат и себе си да проверите?

***

Как БКП и ДС създадоха «Демократична България» разкрива национален всекидневник. Бумерангът се завръща. Неизбежното самоизяждане. Логично следствие на обсесията ДС - несъкрушимата и легендарната. Липсват Николай Младенов и Даниел Митов.

***

Излязоха доносите на Коритаров. Всички, които замислиха, изработиха, внесоха и гласуваха този "глупав и вреден закон", се самообляха с неизмиваема воняща помия, но едва ли им пука особено. Нито един от тях не се е изправил да каже: "Извинявайте, сбърках". Нито един не се е осмелил да поиска отмяна на закона и закриване на милиционерската комисия "Костадинов". Никой от тях не изрече дума на съпричастност с "унизените и оскърбените". Всички те са знаели какво правят и днес знаят много добре какво са направили. И това ги устройва. Докато и тях някой не ги "разкоритарчи", макар че коритарщината като съвест, манталитет и поведение, която те докараха, изглежда вече неизтребима. Позор!

***

Защо „Информация и архив“ на МВР отказва да бъдат отворени досиетата на агентите на ДС, питат „загрижено“ някои. Питат, но не дават отговор. А той е много прост и за тогава (1990 г.), и за днес. Защото именно сред "контингентите" на МВР, а не на разузнаването, са истинските доносници, икономическите престъпници и други подобни, които трябваше да бъдат прикрити, за да се удари по структурите на държавността. Съдбата на отделните хора беше приета за маловажна. Задачата и преди беше, продължава да бъде и сега такава. Резултатите са налице.
Отделно да попитам кой е дал право и бюджет на комисията на милиционера Костадинов да изпълнява функциите на издателска къща, продуцентска компания и източник на информация (ерго, спонсор) на разни "специализирани" сайтове? Или може би двата въпроса са тясно свързани?
... Изживяващият се като Гогол по външна визия Христо Христов, но приличащ повече на някой от абсурдните гоголеви герои по вътрешен настрой, въпие, че има пробив в националната сигурност защото властите мълчали. На него аз пък ще отговоря с думите на големия американски писател Джоузеф Хелър: „Някои хора се раждат посредствени, други постигат посредственост, на трети посредствеността се налага отвън» (из романа "Параграф 22").
... Евтим Костадинов пък се обяснява, че синът му не познавал Миню Стайков. Ривеш, а? А га йеди кифтетата ни рива! Ех, другарю милиционер, много мъка има по този свят, нали? Боли те за момчето, естествено е. А семействата на всички, които ти окепази и им разруши живота, не ги ли болеше? Само че нито на теб ти пукаше от това, нито на някой от тях му дадоха трибуна да изкаже истината и болката си. Върви сега в пенсия и си харчи кротко парите, които измъкна от народния джоб за гнусната си дейност. И не се появявай повече пред очите на хората, търтей такъв!
... Дясната ръка или патерица на Евтим Костадинов, титуловаща се като журналист, но намерила преди много години по-доходно амплоа, Екатерина Бончева разсъждава на тема: „Сянката на ДС: Има ли връзка между бившите агенти и властта в Кремъл?“. Последните „разкрития“ на милиционерската комисия, оповестени от нея, са направо потресаващи:
 „15 км е дължината на документите, с които трябва да се справят в Комисията по досиетата“. Направо да ги ожалиш тези хора!
 „Обобщените данни от проверката ни от 2007 г. показват, че над 10% са били хората, свързани с Държавна сигурност“. Една друга статистика на известен български професор индикира 80% дебили в България. Отгатнете къде попадат тази дама и началникът й!
„Два от тези документи са много ключови, защото връзката между Държавна сигурност и КГБ не започва от днес, нито от 1989 г. Тя е започнала 1947 г.“. И пр., и т.н. По Ноевия ковчег и разпъването на Христос още се работи.

***

Забелязал съм, че най-пискливо кряскат за лустрация индивидите с кастрация – духовна, човешка, както и политическите импотенти. Често това са едни и същи персонажи. Тяхно мото е: Lustrate ergo sum!